Даниел Смилов, политолог: Успехите на българското европредседателство до тук са факт, важно е да се помисли как ще се действа след него, за да няма разочаровани

 

 

В разгара на Българското европредседателство погледите вече са насочени към предстоящата среща Европейски съюз-Западни Балкани през месец май, на която София ще бъде домакин. Въпросителните около нея обаче все още са много. Сигналите, идващи от българското правителство и Европа са разнопосочни. За страховете и претенциите на европейските страни и за предизвикателствата пред България разговаряме с политолога Даниел Смилов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Смилов, анонсирахме въпросителни. Припомням на нашите слушатели, че те идват основно от Испания, от където се появява информация, че ще бойкотира срещата, заради присъствието на непризнатата от нея Република Косово. Информация, която българската страна отрече. Има ли обаче поводи за притеснение и ще се наложи ли да се справяме с непреодолими дипломатически проблеми?

Даниел Смилов: Поводи за притеснения има, но мисля че все пак основните проблеми ще бъдат преодолени и срещата ще се състои. Трябва да кажем, че дотук Българското председателство успя да много и дори повече от очакваното преди да започне самото председателство. Сигналите за успехите са в следните посоки – от една страна беше дадена ясна перспектива за Западните Балкани, беше спомената дори година – 2025 година като ориентировъчна година за евентуално членство на част от държавите, което според мен е добър сигнал. Също така текат позитивни процеси между държави в региона, специално между Гърция и Македония по отношение на името, правят се дипломатически стъпки, които не бяхме виждали през последните 12 години – визите например на гръцкия външен министър в Скопие и т.н. Това всичко може да бъде интерпретирано и като успех отчасти на Българското председателство. Но проблемите, както и вие казахте, остават, и те са както в региона, така и в Европейския съюз. Позицията на Испания безспорно буди притеснения. Мисля че ще може да бъде преодоляна трудността по отношение на испанската позиция. Може последната декларация, която ще бъде евентуално приета в София, да бъде подписана само 28-те членки на Европейския съюз без държавите от Западните Балкани, да не се приемат такива по-спорни формули, като Западни Балкани, което включва и Косово – страна, която както знаем не е призната от 5 държави-членки на Европейския съюз. Така че дипломатически формули предполагам биха могли да се намерят, за да се заобиколи евентуално испанско вето. Но предстои да видим какво ще стане и ми се струва, че нашето правителство, а и не само то, а и лидерството на Европейския съюз трябва да положат максимални усилия, за да се постигне един добър резултат. Сега проблемите са и в региона. Аз споменах за прогрес по решаването на някои от тези задачи, като името на Македония, но не можем да сме сигурни в краен позитивен резултат. Така че лидерите и на държавите от Западните Балкани също трябва да положат много усилия, за да доведем тези процеси до успешен край заедно.

Водещ: Да, множество усилия. Споменахте, има и дипломатически подходи, по които може да се намери изход от спорните моменти. Все пак, ако приемем, че опасенията на Испания са обвързани с казуса в Каталуния, има ли опасност да се породят едни настроения в Европа и тлеещите балкански конфликти по някакъв начин да се разпространят и в по-голям мащаб в Европа?

Даниел Смилов: Не, аз не мисля, че посоката на движение е такава. По-скоро ние трябва да поставим проблема за Западните Балкани, така че европейците да го разберат и да го следят. Аз не мисля, че всички са се вторачили толкова в Западните Балкани – това, което се случва тук, някак си може да зареди останалата част от Европа. Не, по-скоро успехът на нашето председателство е, че така постави под прожекторите поне за известно време Западните Балкани и накара останалите европейци да се вгледат в този регион и да разберат, че той всъщност е важна част от Европа, продължава да бъде неинтегриран, не само спрямо ядрото на Европейския съюз, но той е и вътрешно неинтегриран. Неслучайно ние поставяме акцента и върху инфраструктурни проекти, свързаност, просто да се гарантира комуникацията между държавите в региона. Така че моите опасения не са, че ние можем да изнесем някакъв вид нестабилност към Европа, а по-скоро опасението е, че регионът може да продължи да остава извън вниманието на Европа и извън нейните интереси. Сега, има и един друг проблем – всъщност, това, което става тук, съвпада с големия дебат за бъдещето на Европа, какво точно ще се случва. Знаем, че и Макрон, и Меркел имат своите планове. Известно притеснение внесе и една реч на френския президент, при която той каза, че членство на нови държави трябва да остане на втори план за периода след решаването на големите структурни проблеми в Европейския съюз, тоест, да се направи първо реформа в Европейския съюз и тогава да се мисли за разширяване. Това, според мен, първо, не в интерес нито на България, нито на Западните Балкани, и е една позиция, с която ми се струва, че ние трябва да влезем в диалог и да се опитаме да променим.

Водещ: Казвате да влезем в диалог. Безспорно темата за Западните Балкани е приоритетна, беше и многократно заявено. Има ли реална опасност обаче от провал пред страната ни и колко ключови ще бъдат резултатите от въпросната среща през май месец за формиране облика ни пред света? Има ли опасност да разочароваме страните от Западните Балкани?

Даниел Смилов: Дори досега се постигна доста, дори повече от очакваното в началото, но с този тип успехи нарастват и очакванията. И оттук може да дойде разочарование, защото подводни камъни има много както в региона, така и в Европа. И в този смисъл наистина, ако не бъде постигнат някакъв резултат в средносрочен план, може да настъпи известно разочарование. Едно нещо трябва да кажем със сигурност, че след това, което направихме сега, българският ангажимент към страните от Западните Балкани не може да свърши с края на нашето председателство. След изтичането на тези шест месеца ние не можем да кажем: „Ние бяхме дотук, оттук нататък вече нямаме ангажимент към този процес“. Напротив, България е вече много ангажирана с този процес, инвестирала е в неговия успех, и трябва да мислим и за стратегия какво правим и след приключването на председателството, така че да не се стигне до това разочарование, за което вие говорите.

Водещ: Европредседателството ни се случва в момент, в който Европа е изключително динамична. Каква ще излезе обаче Европа след всички геополитически маневри, след множеството провокации, идващи от различни места- ще излезе ли единна или отново на преден план ще се изведе въпросът за бъдещето на Общността, многократно повдиган в последно време?

Даниел Смилов: Този въпрос е важен, но струва ме се, че всички държави осъзнават ползите от една засилена интеграция. Просто, ако видим световните тенденции, ще разберем защо Европейският съюз е от ключово значение за европейските държави. Ако например те останат като суверенни национални държави сами по себе си, тук до едно-две десетилетия няма да има европейска държава сред 10-те най-големи икономики в света. Просто, Китай, Индия, разбира се, са огромни държави, с огромен потенциал, но има и много други, които ги следват. В този смисъл държави, като Германия, Франция ще останат извън дори световната десетка. Европейският съюз към момента все пак все още е най-голямата икономическа сила или поне сравнима със САЩ икономическа сила, ако иска да запази както своето икономическо, така и политическо влияние в света, той трябва да инвестира в своята интеграция. И би било много тъжно за европейските държави, ако водени от чисто егоистични интереси, те провалят този проект – ще загубят всички заедно.

Водещ: Обаче, на фона на желанието за евроинтеграция, падането на границите в рамките на Европейския съюз изникват едни радикални настроения и въпросителни за прекрояване на държавните граници. Узряха ли дотам държавите от Западните Балкани да приемат идеята, че именно интеграция в Общността е път или поне правилната посока за изход от тлеещите проблеми тук?

Даниел Смилов: Надявам се, че малко по малко узряват за тази идея. Има позитивни сигнали. Прекрояването на границите никога не е довело до нещо добро, по-скоро то създава конфликти, разрушава връзките между държавите, прави от регионите изостанали неща, между които няма комуникация. Така че това не е пътят напред. Надявам се, че съзнание за тези проблеми има, което не значи автоматично, че те ще бъдат лесно решени, за съжаление. Това, което ние можем да правим, е наистина да използваме членството си в Европейския съюз, инструментите, които то дава, да оказваме помощ на страните от Западните Балкани. И другото, което е важно България да прави, е да дава добър пример. В крайна сметка, ако се вгледаме в собствената си история, Сърбия е била държава, която през повечето време на модерната ни история е била по-развита, икономически по-напред от България, сегашният период е всъщност е един от малкото периоди, в които очевидно България се развива доста с по-солидни темпове, БВП вече е значително по-голям от този на Сърбия. Така че ползите от еврочленството са очевидни. Това, което ни различава съществено към момента със Сърбия, е че България е член както на НАТО, така и на Европейския съюз. Този позитивен пример, който даваме на страните от Западните Балкани, също има значение, и се надявам, че чрез него те ще осъзнаят и ползите от евентуално еврочленство.

Водещ: Иска ми се да насоча вниманието ви към една друга тема в края на нашия разговор – посещението на Волен Сидеров в Крим. Чуха се няколко възразяващи гласове у нас, но официален коментар липсва. Първо, необходим ли е такъв на фона на сложната ситуацията с Крим, и какви са посланията, които едно такова действие изпраща?

Даниел Смилов: Според мен, трябва да има официална позиция на правителството. В крайна сметка, Волен Сидеров е част от парламентарното мнозинство, и негова визита, пък била тя в частно качество, не може да остане без коментар. Нещо повече, той самият каза, че е успял да промени позицията на българското правителство по определени въпроси, като да речем казуса „Скрипал“, което означава, че тези позиции, които той защитава, имат влияние и върху правителствената политика, ако вземем предвид неговите думи. Така че официална позиция трябва да има. Като цяло е притеснителна тази шизофренна ситуация и в „Обединените патриоти“, и в самата коалиция, когато част от управляващите говорят на език, който определено е антиевропйски и срещу основни геополитически решения, които сме взели с членството си в Европейския съюз и НАТО.

Виктория МЕСРОБОВИЧ