Даниел Смилов: Трудно ще се очаква ясно и категорично поведение от страна на новата Европейска комисия

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Даниел Смилов, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Германката Урсула фон дер Лайен е следващият председател на Европейската комисия. Тя бе одобрена от Европейския парламент с крехкото мнозинство от 383 гласа, само с 9 повече от нужното за избирането й мнозинство. В първите си думи пред евродепутатите Урсула фон дер Лайен призова за обединение и работа в дух на съзидание. За преживелите епохата на комунизма подобен изказ предизвиква най-малкото неодобрение, нежели недоумение, и въпросът е: какво да очакваме от новия председател на Европейската комисия? По темата поканиха политолога Даниел Смилов. Защо новият председател на Европейската комисия в първите си прояви не изглежда убедителен и по-скоро общоговорещ?

Даниел Смилов: Вижте, според мен има грешни очаквания спрямо председателя на Европейската комисия. Много хора си представят този пост по аналогия с държавите членки. Те мислят, че става дума за министър-председател или президент, както във Франция, който идва и едва ли не определя политиката на целия ЕС. Такава аналогия всъщност няма. Позицията на председателя на Европейската комисия е престижна, много важна, но това не е позиция, която взема окончателните решения по ключови въпроси на Европейския съюз. В крайна сметка ЕС все още е съюз на суверенни държави, той е сложна организация, в която има национално, наднационално ниво и процедурата по вземане на решения на практика е по-скоро координация между политиките на 28 национални държави. Така че като оценяваме председателя на Европейската комисия, трябва да мислим за човек, който е в състояние да координира много различни играчи в рамките на Европейския съюз. А не трябва да мислим за човек, който им нарежда от Брюксел, какво трябва да правят. Така че, ако вземем тези бележки предвид, може да се окаже, че Урсула фон дер Лайен не е толкова лош кандидат. Тя все пак идва от най-голямата държава – Германия, наследник е в някаква степен на политиката на канцлера Меркел, което означава, че все пак ще води проевропейска линия. И другото е, че тя е кандидат в крайна сметка на поне три от големите проевропейски семейства в Европейския парламент: получи подкрепата на практика на ЕНП, на либералите – доста хомогенно, и в голяма част и с уговорки на социалистите и демократите. Това е заявката засега. Трябва да кажем, че в рамките на този вариант на ЕП, наистина сме поставени пред доста нова ситуация. Това е ситуация, в която първо двете големи партийни семейства – на ЕНП и на социалистите, нямат мнозинство, но това е ситуация, в която вътре в партийните групи виждаме, че има доста разнопосочно гласуване. Предполагам, че това ще се запази не само при избора на председател на Европейската комисия и разпределянето на постовете на комисарите, но това ще се запази през петте години. Така че ще виждаме доста шарени гласувания, малко необичайни коалиции, партийната дисциплина няма да е винаги последното и водещо основание, което ще кара да гласуват депутатите. И всичко това ще маркира работата на Европейския парламент и ще задава тона на практика и на Европейската комисия. Защото тя от една страна рефлектира мнението на ЕП, от друга – на държавите членки.

Водещ: Господин Смилов, ще продължи ли новият председател линията на предшественика си? И въпросът е в контекста на нашия интерес – може ли България да разчита на линията и на екстрите в отношението, усетени при Жан-Клод Юнкер?

Даниел Смилов: Ще видим как България точно ще се позиционира. Сега страната ни не стои лошо, на фона на останалата Източна Европа. Виждате, и при обсъждането на четирите големи поста, поне двама, даже трима българи бяха споменавани, и то съвсем сериозно, можеха да получат при определени обстоятелства част от тези постове. Така че България в никакъв случай няма да бъде маргинализирана, тя влиза с добри позиции. Винаги, разбира се, стои възможността ние да се самомаргинализираме, да си създадем някакъв проблем, който да ни постави в ъглите на европейската политика. Но поне както стоят нещата към момента, нямаме основание да се притесняваме, ако запазим и ние нашата като цяло проевропейска политика.

Водещ: Случващото се във вътрешната политика в България ще даде ли отражение в отношението на следващата ЕК?

Даниел Смилов: Това е един от въпросите, които се повдигат сега и Урсула фон дер Лайен трябваше да отговаря на практика за отношението на комисията към държавите от Източна Европа, знаем, че в голяма част от тези държави има доста сериозни проблеми. Може би те са най-видими в Полша и в Унгария, които имат процедури по чл. 7, това са сериозни процедури, които могат да доведат евентуално до ограничаване на права за гласуване на тези държави. Става дума за проблемите с нарушаване на върховенството на закона и други основополагащи принципи на Европейския съюз. Но не са само Полша и Унгария. България и Румъния също продължават да бъдат под специален мониторинг. Процедурата за сътрудничество и проверка още не е отменена, въпреки че вече минават 10-11 години от нейното въвеждане. В този смисъл Източна Европа се очертава като проблемна, в смисъл, че не спазва базови ценности на Европейския съюз. Какво трябва да бъде отношението на Европейската комисия, доколко трябва да се намесва тя, изобщо органите на Европейския съюз, във вътрешната политика на държавите членки? Трябва ясно да кажем, че когато има сериозни нарушения, разбира се ЕС има съответните процедури. Това са процедури за нарушаване на базовите договори, задействат се комисията, Съдът. Това всичко трябва да действа. Предлага се нов механизъм за мониторинг на проблемите с върховенството на закона, който някак си да надгради това, което ние имаме като процедура за сътрудничество и контрол, това да стане валидно за всички държави членки. Ще видим как ще протекат преговорите, какъв механизъм ще бъде измислен. Но ми се струва, че ясно трябва да заявим и ние като източноевропейци един наш проблем. Сега, не може тези държави да гласуват правителства, които са популистки, идват на власт, започват да нарушават базови принципи на Европейския съюз, и тогава гражданите да очакват Европейската комисия някак си да реши този проблем магически, отвън чрез някаква процедура на мониторинг, санкции и каквото и да било. Когато проблемът е същностно политически, когато става дума за идване на власт чрез избори на популистки играчи, които застрашават ценностите на Европейския съюз, на мен ми се струва, че този проблем не може да се реши просто с административната процедура на мониторинг от страна на Брюксел, трябва сериозно да се вгледаме в собствения си политически живот и да търсим решението повече тук, отколкото в Брюксел.

Водещ: Въпросът е за българския политически живот. Досега управляващите ползваха като основно алиби и щемпел за качеството на властта си отношението на Брюксел и отпуснатите еврофондове. Дали този аргумент ще остане, ще продължи да си битува?

Даниел Смилов: Мисля, че еврофондовете са сериозен инструмент и вече има механизми, които обвързват спазването на върховенството на закона с финансирането на държавите. Специално пък ако искаме по-задълбочена интеграция в еврозоната, тези механизми ще станат още по-силни. Така че това ще продължи да е валидно, според мен. Финансирането е един от инструментите, които институциите в Брюксел могат да използват, когато в държави членки възникнат проблеми.

Водещ: В момента у нас започна процедурата по избор, по номинации за главен прокурор. Изборът на тази фигура неизбежно се свързва със законодателните промени в съдебната власт. Процедурата обаче започна без те да са направени. Какво ще произтече?

Даниел Смилов: Разбира се, когато хората гледат отвън и наблюдават, какво се случва в тази сфера, те могат да се объркат, понеже има много сложни процедури, Висш съдебен съвет, който е формално силно независим от политическите органи, и прочие, и прочие. Вътрешният поглед към същата тази материя показва друга картина. Поне от опита, който имаме досега с различни главни прокурори, резултатът общо взето е един и същ – избират се на този пост хора, които са в много сериозна степен удобни за ядрото на властта. И затова като погледнем резултатите, нали обикновено сме критикувани отвън за липса на резултати по високите етажи на властта, но под тази метафора трябва да се разбира по-скоро липса на резултати по отношение на ключовите участници във властта. Да речем, както е сега в България, ядрото на властта се упражнява от хора в ГЕРБ, ДПС до голяма степен са в някакъв вид коалиционни отношения – това е ядрото на властта, което се ползва с, можем да кажем, доста преференциално отношение от страна не само на прокуратура, а и на други органи. Ако този проблем се запази, няма значение каква процедура точно сме избрали, България пак ще остане в тази категория на държави, които не постигат много сериозен напредък, пак ще ни четат тези статистики за липса на резултати по високите етажи на властта. Така че може би е време ние да спрем да мислим толкова формалистично и да не гледаме толкова различните маневри, които се правят по процедурни въпроси, а да си зададем истинския въпрос – дали това, което се прави, е с цел да бъде избран човек, който е независим, компетентен, който ще изпълнява съвестно и отговорно своята задача, или пък се прави опит да се избере човек, който по-скоро ще бъде удобен на този или онзи политически играч.

Водещ: Ще се срещнат ли двата прочита на ставащото в действителността на България – външният брюкселският и вътрешният? Според външния прочит оценките са високи, според вътрешния преобладаващ прочит картината върви към буфонада, имитация. Къде ще се срещнат двата прочита и ще може ли новата ЕК да помогне за тази среща, при положение, че нейният председател беше избран при такъв компромисен конформизъм?

Даниел Смилов: Има основание за съмнение, че това ще е комисия, която не ще е склонна лесно да излезе със силни политически послания по отношение на проблемни държави, особено в Източна Европа. Вярно е, че тя разчиташе на част от гласовете, които идват да речем от Полша или от Унгария за своя избор, имам предвид Урсула фон дер Лайен. В този смисъл до известна степен е оправдано опасението, че тя ще избягва директна конфронтация. Чухме днес и нейно становище към Източна Европа, че трябва да се пипа по-внимателно, да не се притиска Източна Европа. От всички тези сигнали може да се направи този извод, който казах, че трудно ще се очаква ясно и категорично становище от страна на Европейската комисия. Но нека и да не прибързваме, защото, както казах, все пак инструментите са все още налице. Има най-различни процедури на нарушаване на основни ценности, на нарушаване на договорите. Тези процедури не се водят само от комисията, те могат да стигнат до съда, парламентът е включен. Също така съществуват финансови механизми, които вече могат да бъдат употребени спрямо държави нарушителки. От тази гледна точка аз не бих прибързвал с извода, че едва ли не сега всеки в Източна Европа ще може да си прави, каквото си иска и това ще остава незабелязано или едва ли не ще бъде окуражавано от Брюксел. Този прочит ми се струва несериозен. И в крайна сметка ние не трябва да се държим като слаби ученици, които  искат да минат с измама или да останат незабелязани, докато преписват – нещо от този род. Едно такова отношение само по себе си сваля доверието към държавите от Източна Европа и има дългосрочни негативни последици за тях.

Цоня Събчева