Дарина Бошнакова, преподавател по народно пеене в СУ „Сава Доброплодни”- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен
Фокус: Г-жо Бошнакова, завръщате се от Международния фолклорен фестивал „Голямото хоро”, Кълъраш – Румъния. Солисти и вокални изпълнители от Вокално – инструменталния ансамбъл към СУ „Сава Доброплодни“, вие и другият преподавател Янка Димитрова, танцьорите от формация „Магията на фолклора” към НЧ „Пробуда – 1958”, Шумен с ръководител Мая Господинова и хореограф Димитрина Узунова представихте България. Разкажете за атмосферата и за емоцията на фестивала.
Дарина Бошнакова: Шуменската група наброява близо 30 души, и макар вече на българска земя, все още сме в еуфорията и емоцията на фестивала. Имахме възможност на една сцена да се докоснем до различни култури. За първи път гостуваме в Кълъраш. Нашите ученици изучават народно пеене, те са част от музикалните паралелки на училището. На възраст от 5 до 12 клас, като групата от СУ „Сава Доброплодни“ беше от 18 души. Имахме изяви както през деня, така и вечерни концерти на открито. Нашата мисия беше да популяризираме българския фолклор и да покажем на тамошните жители, че България по нищо не отстъпва на техния местен фолклор, а това мисля, че се знае от хората по различни точки от света, защото неведнъж сме го доказвали. От друга страна, това участие се превръща в чудесен летен спомен за децата. За тях представянето на сцена от такъв формат и мащаб е много полезно, за да добият самочувствие, да видят, че те по нищо не отстъпват на децата от другите страни, а напротив са им партньори. Оттам нататък наред с концертната дейност, децата слушаха различна музика, специфична за всяка страна, опознаха се, обмениха контакти. Това също е много полезно.
Фокус:С какъв репертоар очаровахте публиката на фестивала?
Дарина Бошнакова: Децата изпълняваха песенен репертоар в едногласова партитура, в многогласие, от различни фолклорни области. Показахме различна звучност- шопска, пиринска, добруджанска тропанка, дайчово хоро, изпъления на гайда и т.н. Нашата програма беше доста пъстра. Всички деца, които участваха са носители на регионални, национални и международни награди и признания от конкурси. Това са деца, които имат поглед към конкуренцията и в същото време са много отговорни към своите изпълнения.
Фокус:Как се приема нашият фолклор- като атракция или е разбираем, достъпен?
Дарина Бошнакова: Румънската публика например ставаше на крака. Тактуваше по време на изпълненията ни, което за нас е знак, че сме достъпни и те се забавляват. Сега, за Аржентина сме малко по- далечни, но мисля, че скъсихме дистанцията. Слушаха как децата пеят на двуглас и бяха учудени колко са малки, а вече толкова талантливи. Интересуваха се как правят извивките, дали имат в устата някакви устройства, с които си помагат за извивките. Очаровани бяха от силните гласове- гледат ги едни мънички деца, слабички, а като запеят- наистина грабнахме вниманието. Интерес имаше от Италия, от Литва. Снимахме се заедно, разглеждаха носиите, шевиците. Най- близки бяхме разбира се със сърбите, народите на Балканите, нямахме езикова бариера. Французите снимаха бродериите. А ние бяхме като модели, защото децата бяха облечени с костюми от различни фолклорни области. Визията им силно ги впечатли.
Фокус: С какво печели българският фолклор?
Дарина Бошнакова: България може и да е малка като площ, като територия, но събира невероятно богатство и на костюми, и на песни, и на танци, и на инструменти. Това е невероятен колорит, ние въздействаме на много нива, достъпни сме, разбираеми. Току- що получихме от страна на арменците и техния мениджър покана за участие в Египет. Нашата мисия беше да представим Шумен, богатството и таланта на шуменските деца, на България като цяло. Мисля, че успяхме, защото интересът към нашите формации беше много голям. Удовлетворена съм.
Фокус:Общувате с децата, слушате и виждате през техните очи, как ги променя общуването с българския фолклор, какво възпитава у тях?
Дарина Бошнакова: Този конктакт с фолклорната традиция на българския народ трябва да става още в най- ранна възраст. Те се докосват до българското, до изконното, до автентичното, до съхраненото през вековете. Това е сила, мъдрост, чистота, красота, това обогатява. Нашите деца са професионално подготвени, артистични са. Един такъв форум им дава възможност да общуват на друго ниво, освен с езика на танца, песента, инструмента, а и на личностно ниво, с това, което изграждаме у тях в процеса на обучението и възпитанието. Имаме подкрепата на родителите, както и на ръководството на училището. Благодаря им! Гордеем се, че допринасяме за положителния образ на училището ни, наред с художниците, с танцьорите, с децата, които учат езици. Надявам се нашите участия да се множат, за да продължим да представяме таланта на шуменските, на българските деца.
Ивелина ИВАНОВА
.
