Дарина Илиева, Исторически музей Исперих: Един от първите изследователи на четата на Таньо воевода е краеведът на Лудогорието Борис Илиев

Дарина Илиева, уредник „Нова и най- нова история“ в Исторически музей- Исперих пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Утре завършва поредният поход „По стъпките на Таньо воевода“. Исперих бе втората спирка по маршрута на похода. Г-жо Илиева как посрещнахте участниците тази година?

Дарина Илиева: Те бяха посрещнати на 30-ти май пред паметната плоча на Таньо воевода, намираща се в Градския парк. Пред бюст паметника на Ботевия четник Владимир Друмев се състоя тържество. Проведен беше редовния преглед на маршовата и патриотична песен. Един наистина добре организиран поход. Походниците посетиха и село Свещари, родното село на основателя на похода краеведът Борис Илиев.

Фокус: Тази година походът има своето 33-то издание. Какво беше началото?

Дарина Илиева: Началото бе на 16-ти май 1986 година. В центъра на град Исперих звучат тържествени маршове, изпълнени от Свещарската духова музикя. Пред новоизградения паметник на ххан Аспарух са участниците в първия поход „По стъпките на Таньо воевода“. Поднасят венци и цветя, прекланят се пред подвига на малцината четници. И така, след като е поставено началото, година след година походът става традиционен. Ще ви върна назад в историята. На17 май 1876 година двете чети, почти в едно и също време минават река Дунав, за да помогнат на въстаналия български народ. Едната, легендарната Ботева чета, с 200 души. Първата, придружаваща се с кораба „Радецки“ слиза на Козлодуйския бряг. Втората, която се придвижва с един каик слиза при село Пожарево, Тутраканско. Ентусиазираните четници очакват подкрепа от населението, но вместо това срещат безразличие и апатия. За Ботевата чета се знае много, но за Таньовата чета твърде малко.

Фокус:Кога са първите сериозни проучвания за Таньовата чета?

Дарина Илиева: Първите сериозни проучвания за тази чета започват едва в края на 50-те години на 20-ти век. Един от първите изследователи на четата на Таньо воевода е краеведът на Лудогорието Борис Илиев. Неговите дългогодишни и задълбочени проучвания разкриват бойния път на малката чет, започващ от село Пожарево, преминаващ през Исперих, селата Побит камък, Костанденец, Ломци и приключващ при село Априлово, Поповско. Там четниците водят и посленото си сражение, на високия Керчан баир. В началото на 80-те години Борис Илиев се заема с нелеката задача да пресъздаде славния път на четата. Като председател на създадената през 1984 година „Експертна комисия“ , по инициатива на Разградския музей, заедно с членовете той обохожда терените от село Иван Шишманово до село Костанденец, в периода от 15 септември до 25 октомври. За проучванията се води подробен дневник. Изработва се скица на пътя. Нанася се временна маркировка. Подобни експертни комисии се създават и в Тутракан и Търговище. През 1986 година, във връзка с отбелязването на 110-тата годишнина от Априлското въстание, Окръжните комитети на БТС в градовете Разград, Търговище и Силистра решават да организират първия поход. Той се провежда под научното ръководство на Борис Илиев. По време на похода се откриват паметни плочи на Таньо воевода в редица неселени места, в това число и в Исперих. Походът се провежда и през следващите години. Той продължава четири дни- от 30 май до 2 юни. Походните колони тръгват от село Пожарево на Дунавския бряг, преминават през градовете Тутракан, Исперих, Разград, Попово и приключва на Керчан баир до село Пожарево. През първите години на провеждането на похода, организаторите му се сблъскват с обществената апатия и ограничения брой участниците. С годините обществената подкрепа нараства, походниците стават все по- многобройни и все по- ентусиазирани.От 2006 година походът е с национален статут, включен е в задължителните извънкласни дейности на МОН и се провежда под ръководството на д-р Анаталий Кънев, достоен последовател на Борис Илиев. Все по-често по по националните телевизии се излъчват репортажи, проследяващи похода. В походните колони се включват участници от Тутраканско, Исперихско, Силистренско, Дуловско, Разградско, Поповско, Сливенско, Кърджалийско. Всеки отряд си има своя „четническа“ униформа и се представя достойно в прегледа на маршовата песен в градовете Тутракан, Исперих, Разград, Попово. Преминавайки по пътя на четата участниците в похода свеждат глава и се прекланят пред подвига на четниците. Героизъм е да тръгнеш с 28 души срещу Османската империя!Героизъм е да паднеш в бой за свободата на Отечествотото си!

Ивелина ИВАНОВА