Двата тома на „Опис на ръкописите, старопечатните, редките и ценните издания в НИМ“ обогатяват културната история на България

 

Кои са най-ценните ръкописи и старопечатни книги и каква роля играе дигитализацията в процеса на съхраняване и представяне на книжовното българско наследство – предстои да научим в интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“ за книгите като исторически паметник за развитието на българския род и език с проф. дфн Вася Велинова – Директор на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и доц. д-р Нина Вутова, ръководител на отдел „Изкуствознание, етнография и интердисциплинарни изследвания“ към Националния исторически музей.

 

Водещ: Кои са най-ценните средновековни ръкописи, с които разполага библиотеката към Центъра „Проф. Иван Дуйчев“?

Вася Велинова: В Центъра за Славяно-византийски проучвания се съхраняват ръкописи, които представят всички писмени традиции на Балканите – гръцка, славянска и ориенталска (с ръкописи на турски и арабски език), а също и с т.нар. караманлии (ръкописи, писани на турски език с гръцки букви за православното османско население от гр. Караман в Кападокия). Във всяка една от тези традиции има уникални кодекси. Имаме гръцки ръкописи от края на IX век с украса, имаме славянско Четвероевангелие от XVI век от молдовските скриптории с типичната за тях украса, имаме и един Коран. Тоест във всяка една от тези писмени традиции има екземпляри, които заслужават внимание и сериозно проучване.

Водещ: Ръкописите, които ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ притежава, очертават ли основните центрове на писменост?

Вася Велинова: Въпросът изисква много по-обширен отговор, но да – при внимателен анализ на подвързии, на почерци и най-вече на приписки могат да се видят някои центрове тук, на Балканите, където са били преписвани гръцки ръкописи, както и да се идентифицира продукцията на късносредновековните, т.нар. „поствизантийски“ книжовни средища в България, напр. Средногорските скриптории, а, разбира се, и някои още по-късни от XIX век, напр.Рилският манастир. Както знаем сред славянската православна общност ръкописната книга се преписва много по-дълго, включително и в началото на ХХ век. Така че продукцията на някои средища може да бъде илюстрирана с ръкописи от нашата сбирка, но като цяло местата, където са се преписвали ръкописи, са много повече.

Водещ: Доц. Вутова, кои ръкописи и старопечатни книги Националният исторически музей (НИМ) пази като най-ценни свои реликви?

Нина Вутова: В НИМ се съхранява една не много голяма като брой, но поне според мен и колегите-специалисти в областта – изключително ценна колекция както от славянски и чуждоезични ръкописи, така също и от старопечатни кирилски и чуждоезични редки и ценни издания. От кирилските печатни издания прави впечатление един ранен Псалтир от 1520 година на Божидар Вукович, а също и „Часословецът“ на Яков Крайков от 1566 г. – изключително редки и ценни венециански издания. Имаме също така първата печатна българска книга на новобългарски език на епископ Софроний Врачански, отпечатана през 1806 година в Римник, Румъния, както и на по-известните наши пишещи възрожденци като Георги Сава Раковски, който е представен с „Горски пътник“, както и „Няколко речи о Асеню Первому“, „Рибният буквар“ на Петър Берон, издаден в Брашов в 1824 година и  много други ценни книги, които освен като издания, са много ценни и с извънтекстовите бележки, които са писани по различни поводи в различно време. При богослужебните печатни издания изключително впечатляващ пример е един руски Псалтир, издаден през 1739 г., за който е неизвестно по какъв начин е попаднал в България – много руски печатни богослужебни книги са били донасяни в България, особено през XIX век – във въпросния псалтир може да се прочете семейната история, бита, емоциите, чувствата, погребения, сватби, раждания на цели четири поколения от едно българско семейство, което е притежавало тази книга. Тези маргинални записи са много ценни като преки извори на историята.

Водещ: Как се осъществява сътрудничеството между Центъра за Славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и НИМ?

Нина Вутова: Мога да кажа с голяма гордост и признателност, че с центъра поддържаме сътрудничество от много години – правили сме няколко съвместни изложби, реализирали сме няколко общи проекта в НИМ. Последният беше един частично финансиран от Министерството на културата проект, в който се опитахме да покажем изложба – за първи път с такъв подход към експонатите и към темите в нея, който комбинира църковното изкуство, книжовността и предмети от бита на българина – етнографски материали, с които музеят разполага. Запозната съм отблизо с етнографската, книжовната и изкуствоведската колекции на музея тъй като имам честта да съм ръководител на отдел „Изкуствознание, етнография, интердисциплинарни изследвания“ в музея. Тази изложба направи доста сериозно впечатление, както и подходът към експозиционния материал, защото това беше иновация, която предприехме с известен риск, но и която постигна наистина добър резултат.

Водещ: Разкажете ни за двутомното издание на „Опис на ръкописите, старопечатните, редките и ценните издания в НИМ“, продукт именно на това добро сътрудничество.

Нина Вутова: Ще си позволя да кажа, че това беше моя идея още от самото начало, когато постъпих в тази супер престижна  институция. Бях малко изненадана да установя, че ръкописната и старопечатната колекции са почти непознати. Освен един кратичък инвентарен опис, нямаше почти никакви публикации, а в колекцията се съдържат уникални паметници на книжовното изкуство. И така, едно от първите ми предложения към проф. Божидар Димитров – дългогодишен директор на музея и мой скъп приятел от много години – бе да бъде съставен такъв опис. Той, разбира се, прие на драго сърце. Благодарение на проф. Божидар Димитров тези два тома видяха бял свят, защото той не само през цялото време подкрепяше тяхната подготовка, но и осигури средствата, без което една книга не може да стане реалност. Томовете са издадени – първият в края на 2013 г, вторият през 2017 г., по перфектен полиграфски начин, изданието е скъпо, луксозно, с твърди корици. Нашата културна общественост с основание би била изключително благодарна на проф. Божидар Димитров за осъществяването на тази публикация. Разбира се, една публикация не може преди всичко без своите автори. В двата тома се опитах да събера учени, които са ерудити в областта си, и това се получи. Първият том, който направихме заедно с проф. Велинова – един от най-добрите специалисти в областта на ръкописното наследство, на която съм изключително признателна за безкрайната отдаденост, защото тя подготви ръкописната част, което никак не беше лесно. Проф. Вася Велинова е и голям мотиватор за втория том – споделяла съм безброй консултации и съмнения с нея, защото е изключително трудно да се организира един толкова разнороден материал. Подготовката на първия том беше сравнително по-лесна, защото там включихме само славянски ръкописи и кирилски печатни издания. Вторият том обаче беше истинско предизвикателство – освен че се съдържат многоезични ръкописи и печатни издания на латиница, в него има и ръкописи и печатни издания на гръцки, арабски и османо-турски език, както и един ценен етиопски фрагмент от края на 14-ти – началото на 15-ти век. Освен това реших и допълнително да усложня задачата, като включа в този том една част от книгите, които се намират в колекции, за които отговарят други специалисти от музея – датиращи от Освобождението до 9 септември и от 9 септември до наши дни. Помолих колегите да прегледам техните колекции, за да включа във втория том и една рубрика, която да обхваща редки и ценни издания от тези периоди. В една от колекциите съществува специфична сбирка с произведения на Елисавета Багряна с автографи, които бяха неизвестни, и затова ги публикувах във втория том. Там има автографи на Богомил Райнов, Мария Букурещлиева, но също така на Йордан Йовков и други известни писатели и поети. Моите постоянни консултанти – проф. Велинова, а и доц. Анна Ангелова – директор на Университетската библиотека, както и много други колеги, с които се консултирах, сметнаха, че идеята е добра.

Водещ: Тези колекции заслужават специално внимание и отделен разговор, в който да им отдадем подходящото внимание. Проф. Велинова, каква информация за автора и епохата носи стилът на изработване на ръкописите, с които работите – обков, калиграфия, подвързии?

Вася Велинова: Един ръкопис има собствен облик що се отнася до оформлението, подвързията, типа писмо, украса. Но всъщност, трябва да се познава цялостна ръкописна продукция -един ръкопис трябва да бъде поставен в адекватния си контекст, за да могат да бъдат направени изводи за това кога е написан, кой е неговият писач, кое е средището, където е възникнал. Изследователят е много улеснен когато налице е приписка, тъй като тя разрешава всички тези проблеми. Но такива случаи за жалост са по-малко от тези, в които пред нас има книги без начало, без подвързии или различни повреди по тях и всичко това налага много сериозна изследователска работа. Работата върху един опис е работа в екип. Нашето знание за ръкописната книга се е специализирало до такава степен, че трябва да се консултираш със специалист по история на украсата, по история на подвързиите, понякога се консултираме с преводни текстове, или със специалисти – познавачи на византийската традиция. Доц. Вутова пое една от най-важните и най-неблагодарни дейности – датирането на хартиените ръкописи по водни знаци. Тя е единственият специалист в тази област в България, която е защитила дисертация на тази тема.  Голяма част от сбирката на НИМ бяха по-късните ръкописи. Проблемите бяха неимоверно тежки, тъй като за тях справочниците са по-малко, а водните знаци са много и изследователят се сблъсква с редица непредвидими и трудноразрешими проблеми. Или накратко – когато искате един ръкопис да бъде представен по достойнство пред научната и пред културната общественост, винаги трябва да имате добър екип от специалисти в съответните области. Това важи, разбира се, и за втория том, където има разнородни ръкописи и традиции. За чест и на музея, и на сбирката доц. Вутова успя да събере добър екип, който свърши една важна и полезна работа за нашата културна история, за което всички сме й благодарни.

Водещ: Как дигитализацията нализа в опазването на тези съкровища на книжнината?

Нина Вутова: Дигитализацията вече от доста години има място в изучаването на ръкописното и книжовното наследство. Колекцията от ръкописи в НИМ по инициатива и проект на доц. Анна Ангелова – директор на Университетската библиотека, е дигитализирана като част от един изключително ценен проект, най-общо наречен Зографска електронна научно-изследователска библиотека, в която се събират дигитални копия на ръкописи от различни колекции както в България, така и в чужбина. По нейно предложение направихме дигитализация на цялостната колекцията от славянски ръкописи, която е достъпна онлайн малко повече от 2 години. Това е доста голямо постижение на музея и на колектива, който изработи този проект, тъй като това е първата изцяло дигитализирана музейна колекция. В този проект участват много учени, като  дигиталната библиотека продължава да се попълва. Онлайн достъпността на ръкописите е и от голямо значение за тяхното съхранение. Знаете – не сме предпазени от природни бедствия и други катаклизми, не дай Боже, но това е едно копие, което остава завинаги.

Водещ: Проф. Велинова, една важна част от нашето ръкописно наследство е била изнесена още през Средновековието. Разполагате ли с някаква информация каква част от изнесеното вече е открито и можем ли да я върнем, ако не фактически, то поне посредством дигитализацията?

Вася Велинова: Ръкописите имат тази участ да пътуват – тъй като са малки обекти, са били и много подвижни. Те са били подарявани и разменяни, а пътищата, по които пътуват, често са невероятни и изненадващи. Голяма част от българското средновековно ръкописно наследство се намира в хранилища извън България. Дали за жалост или за щастие – въпросът е дискусионен, защото в драматичната съдба тук, на Балканите, която са преживели нашата държава и нашият народ, може би опазените извън България ръкописи са имали по-добрия шанс да оцелеят, както е случаят със сбирката славянски и български ръкописи в Лондонската библиотека, например. От мемоарите на лорд Робърт Кързън знаем, че той ги получава в манастира „Св. Петър и Павел“, занася ги в Лондон, след което в манастира избухва пожар, и ако не е бил той, всъщност ръкописите нямаше да ги има. Сред тях е било и Лондонското евангелие. Казвам това, за да си дадем ясна сметка, че за съдбата на средновековния ръкопис шансовете са най-различни. Често пъти неговото преместване от изконното му място означава неговото спасяване. В съвременния свят обаче дигитализацията позволява много по-висока степен на достъпност, дори до отдалечени и трудно достъпни сбирки. Съществува един голям проект, ръководен от проф. Хайнц Миклас във Виена за дигитализация на глаголическите ръкописи от Синай. Дигитализирана е и голяма част от славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. Всички големи хранилища работят по тези програми, защото това е от полза за изследователите и това е начинът, както каза и доц. Вутова, да се запазят самите ръкописи. Много по-малко се изнасят и много по-лесно се ползват онлайн. Ще ви дам друг пример – на сайта на Троице-Сергиевската лавра са качени вече няколко стотин кодекса – български, руски, сръбски, с което достъпа на специалистите е улеснен. Така че да, „връщането“ на ръкописите може да стане наистина успешно по дигитален път. Всичко друго е нонсенс, защото всяко хранилище има свой фонд, който се пази ревниво и е безсмислено да се обсъжда реалното връщане и преместване на ръкописите. Ще ви дам един наистина куриозен според мен пример – във връзка със 100-годишнината от честването на университета, т.е. преди 30 години, в сбирката на Центъра „Проф. Иван Дуйчев“ постъпват като дарение 12 ръкописни листа, които се оказват част от съчинение на Авва Доротей – известен средновековен сборник, четиво за монаси. След това преди около 7-8 години имах възможност да прегледам сбирката на Националния литературен музей, където се оказа, че се пазят още 67 листа от същия този ръкопис. Най-голямата изненада дойде от една публикация на нашият колега от Русия Анатолий Турилов ,съвместно с колегата Ирина Поздеева, които идентифицират част от същия този ръкопис в руски музей, в гр. Твер. В крайна сметка при идентифицирането на трите части ние успяхме да го възстановим и да имаме дигитално копие на голяма част от една ръкописна книга от XIV век. Проследяването на миграцията на ръкописи е един много интересен културен феномен, а съвременната наука наистина ни позволява да сме в контакт с много повече ръкописи, с много повече редки и ценни издания. Националният исторически музей също има какво да покаже – там се съхранява много интересен пергаментов ръкопис –паметник от XIV век, в който можем да намерим произведения от Св. Климент Охридски, предполагаеми текстове на Св. Йоан Екзарх, а всички други преводни произведения се оказват в едни от най-ранните си редакции, възхождащи към старобългарската епоха. Всеки специалист, който се докосне до този сборник, изживява един тих духовен празник, защото намира неща, които е търсил с години. Ръкописите наистина са извор на особен вид познание – те искат много търпение и съвременната технология може само да бъде в полза на изследователите.

Водещ: С какво ни обогатява познанието и паметта за книжнината на българския род?

Нина Вутова: Всички знаем какво пише в Библията: „В началото бе словото“. Оттам тръгва всичко, което касае нашето битие, нашата култура, нашето усещане и възприемане на света. Писаното слово е нещо, на което човек трябва да се посвети изцяло и плодовете от неговия труд няма да закъснеят. За радост има и млади хора, които се ангажират с кариера в областта на книжовността. Те вече са много по-улеснени от нас, например, защото дигитализацията е напълно в ход и редица ръкописни колекции, за които преди не смеехме и да мечтаем, вече са достъпни онлайн. Това се отнася и за литературата, която се намира пълнотекстово в интернет пространството. Много книги, които не сме си и помисляли, че можем да разгърнем, са достъпни онлайн. Така процесът на изучаване на ръкописното, на книжовното наследство е значително облекчен.

Водещ: Проф. Велинова, и към Вас – какво богатство ни дава познанието и паметта за книжнината на българския род?

Вася Велинова: Без книжнина и писано слово няма историческа памет. Ако искаме да съхраним паметта си и да продължим напред в едно по-разумно, по-добро бъдеще, то трябва да помним писаното слово и то винаги да е пред очите ни. Един от любимите ми цитати от средновековни текстове, с който понякога започвам и лекциите си пред студенти, са няколко стиха от „Проглас към евангелието“, за чийто автор се смята не кой да е, а Константин Кирил Философ, който казва следното: „Голи са народите без книги и безсилни да се борят с противника на техните души, и ще попаднат в плен на вечната мъка“. Той има предвид адските мъки, но аз имам предвид мъките на невежеството и страданията на безкнижната душа. Нека повече хора да се посветят на книгите – от тях само хубаво и добро може да се получи. Лично за мен това е едно безкрайно, непрекъснато обогатяване, непрекъснато ново и ново познание, което те кара все пак да се чувстваш и щастлив, че си българин и че „и ний сме дали нещо на света“.

 

Анна АНГЕЛОВА