Два оловни печата са открити при проучване на трасето на тайния ходник с ориентация изток- запад в Плиска

Два оловни печата са открити при проучване на трасето на тайния ходник с ориентация изток- запад в Плиска. Това каза пред Радио „Фокус“- Шумен гл.ас. д-р Андрей Аладжов от НАИМ. Предстои разчитане на печатите, които са кръгли и с големина колкото  50 ст. „Скоро ще знаем на кого са печатите, обикновено са на византийски сановници, които са резидирали в Плиска и са водили кореспонденция, но може да са и някой български управител“, каза гл.ас Аладжов. По повод завършилото тазгодишно проучване на тайния ходник, той посочи, че са разкрити напълно 30 метра от трасето му.  Ходникът е дълбок  3,20 метра от съвременната повърхност. Подът му е настлан с четири реда стандартни римски тухли, с размер 30/30. Ходовата част е широка 1,20 метра. „Отстрани са разположени половинки тухли, които са носили подпорните стени. Покривът му е бил от дървени талпи. Върху тухлите се откриваха следи ог горяла дървесина. Ходникът е бил покрит и с пласт глина. На повърхността по нищо не е личало, че има подземен тунел“, каза археологът. Той посочи, че  на няколко места в структурата на ходника е имало насипани горели  камъни, между които се открива керамика, която се датира от втората половина на VIII век. „По това  време ходникът вече е престанал да функционира. Като подземенен тунел най- вероятно е бил използват до средата на 8 век. Това е най-ранната структура, въобще проучвана в старата столица“, каза още гл.ас. Аладжов. Той обясни, че според данните от извършено  геофизично изследване в западна посока ходникът завършва в сграда. „Знаем, че всички ходници са свързани с дворци, най-вероятно тази сграда е също е неизвестен досега дворец, който се надяваме догодина  да успеем да проучим, разбира се всичко зависи от финансирането и времето, с което ще разполагаме. В източна посока ходникът прави завой на югоизток и най- вероятно се насоча към дворцовия център.  През пролетта това ще се проучи отново с геофизика. Според мен има две опции- или се свързва с дворцовия център на Плиска или с източната крепостна стена. Някои от ходниците извеждат от дворците към крепостните стени с тайни проходи.  Това са т.нар. аварийн ходници, чрез които  в случай на опасност владетелят може да излезе тайно от крепостта“, каза гл.ас. Аладжов. По думите му, тайният ходник с ориентация изток- запад има не само научна, но и много висока експозиционна стойност. „Рядко се откриват такива подземни съоръжения в Средновековието. Много често колеги от чужбина, идайки тук не могат да повярват, че такова нещо съществува. Ще бъде интересно и за туристите, които посещават Плиска, да видят този подземен ходник. Така че, освен чисто научната дейност, успяхме да обогатим и резервата с още един обект за туристическо наблюдение“, каза гл.ас. Андрей Аладжов. Той обясни, че са работили и в т.нар. занаятчийска зона на Плиска, характерна с тухлено-каменни пещи за производство най- вероятно на метал или стъкло. „Дотук са проучени шест пещи, което говори, че след столичния период на Плиска мястото се населва от занаятчии. Градската структура не е строго обособена, както преди. Обикновеното население е живеело извън крепостта, докато в следстоличния период то отчасти заселва и вътрешния град“, каза археологът.

Ивелина ИВАНОВА