Десислава Костадинова, ГЕРБ: Армията ни се нуждае от превъоръжаване, а не от модернизация на безвъзвратно остарялото въоръжение и бойна техника

По повод последните дебати около състоянието на въоръжението в българската армия, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар депутата от ГЕРБ Десислава Костадинова.

Фокус: Г-жо Костадинова, отново на дневен ред е закупуването на изтребители за българската армия и споровете свързани с това. Каква е вашата гледна точка по темата?

Десислава Костадинова: Темата наистина от дълго време вълнува и парламента, и обществото ни като цяло. Около водещите се дебати всички малко или много събрахме много информация, научихме  много. И повечето от нас, включително и аз, стигаме до извода, че армията се нуждае от превъоръжаване, а не от модернизация на безвъзвратно остарялото въоръжение и бойна техника. В Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2017 г. за първи път в официален държавен документ се признава, че Българските въоръжени сили са в състояние със затруднение и повишен риск да изпълняват конституционните си задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана. Тази година Министерството на отбраната представя един обективен и съдържателен доклад. Некомплектът във Въоръжените сили достигна 20%, като най-голям е в Сухопътните войски. Още по-тежка е картината с доброволния резерв. Неговият числен състав е 3000 души, а 83% от длъжностите вече години наред остават вакантни. Обявяват се редовно конкурси за попълване на незаетите длъжности, но желаещи да станат резервисти няма. Съвсем основателно основно място в доклада е отделено на изпълнение на задачите по 3 основни мисии, които са възложени със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) на Въоръжените сили.  Всъщност, в тази си част, докладът ни казва каква армия имаме, какво е нейното предназначение, функции и задачи и как те се изпълняват. От доклада става ясно, че с по-големи затруднения се работи по мисия „Отбрана“, която е основната мисия на Въоръжените сили. Признава се, че това, което се прави за отбраната на страната и нашето участие в колективните системи за отбрана и сигурност, не отговаря на влошената геополитическа среда за сигурност и на произтичащите от нея изисквания. Това затруднява работата по приоритетите, каквито са подготовката на личния състав и на декларираните формирования и сили за НАТО и ЕС, участието в мисии, учения и тренировки по колективната отбрана, както и изпълнение на Пакета от 55 цели за способностите на НАТО със сертифицираните за целта 55 формирования. През годината от планираните 312 учения от различен мащаб, са проведени 290, т.е. около 93%. Положителна е оценката на държавното и военното ръководство за изпълнение на мерките по „Планът за готовност за участие на НАТО“ и по „Адаптираното предно присъствие на НАТО в Черноморския регион“, за участието в което заделяме един механизиран батальон към международната бригада, формирана в Румъния.  Оценката на Министерството на отбраната за изпълнение на поетите ангажименти по мисията „Подкрепа на международния мир и сигурност“ е положителна. Нашата страна участва в 8 мисии с 907 военнослужещите. В сравнение с предишната година имаме увеличение на броя на участниците с 19%. Инциденти с рейнджърите от мисиите няма.  По третата мисия „Принос към националната сигурност“, която е свързана с предотвратяване и ликвидиране на последствията от аварии, земетресения, наводнения, пожари и други от този характер, оценката е положителна и това е справедливо. За изпълнение на задачите по тази мисия са изградени 99 формирования от видовете въоръжени сили. За миналата година армията участва с 1197 военнослужещи в 69 мероприятия, свързани с бедствия. Нова задача по тази мисия, която изпълнява МО с успех, е помощ на МВР по охрана по държавната граница с Турция. Там средно за месец участват около 240 военнослужещи и 70 единици техника. Тази мисия отклонява вниманието от насъщни задачи, допълнително натоварва личния състав и излиза скъпо на МО. Независимо от това е нормално, при този много сериозен проблем с миграцията, армията да поеме своя дял за опазване на външната граница на ЕС. Армията се нуждае от превъоръжаване, а не от модернизация на безвъзвратно остарялото въоръжение.

Фокус: Има ли възможности бюджетът да осигури средства за превъоръжаване?

Десислава Костадинова: За България, която е най-бедната държава в Европейския съюз и е на последно място в Съюза по редица качествени показатели, разходите за отбрана и сигурност без съмнение тежат на бюджета. Разходването на средствата, заделени за отбрана, възлизащи на 1,254 милиарда лева, или 1,27% от БВП, са отишли преди всичко за персонала – 67,4% и за текуща издръжка – 21,6%. Капиталовите разходи, в които влизат средствата за основен ремонт на въоръжението, техниката и инфраструктурата, възлизат на 139 687 480 лв., което прави 11% от общите разходи за отбрана. Няма съмнение, че за превъоръжаване и модернизация са необходими сериозни за нашите възможности вложения. Анализът на цифрите и сметките показва, че за посочените три проекта, при утвърдените параметри за цени и срокове за изплащане на годишна база, ще са необходими средства, възлизащи между 0,4 и 0,5% от БВП. При положение, че се изпълни „Националният план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 година“, бюджетът за отбрана може да осигури необходимия за модернизацията по трите проекта ресурс. Проектите за модернизация на Военноморските и Сухопътните войски няма да бъдат осъществени до края на годината. Средствата от общо 271 милиона лева за тази година ще бъдат препланирани в таблицата, приета в началото на 2018-на от правителството. Проектът за корабите беше последният, чието финансиране ние, депутатите одобрихме през юли. Тогава бяха изчистени и въпросите с ДДС-то, което пък отказа единствената фирма от проекта в края на 2017 година. Но още преди гласуването на средствата, в средата на тази година беше ясно, че проектът ще се забави. За Сухопътните пък още не е изпратено запитването към фирмите, което беше обещано до края на август.  Три държави от общо седем, към които страната ни е отправила запитване, са предложили оферти за нов изтребител за българската армия. Това са САЩ, Италия и Швеция. От Вашингтон има две предложения за нов боен самолет – F-16 и F-18. Швеция също са участвали с оферта за чисто нов изтребител, модел „Грипен“. Единственото предложение за вече употребявани самолети е от Италия – „Юрофайтър“. От надпреварата са се отказали други четири държави. Получените оферти ще бъдат разгледани в срок до две седмици от експертна комисия, след което друга комисия ще проведе преговори за уточняване на параметрите по всички предложения. Крайното решение с коя от трите държави ще започнем преговори, ще бъде взето от министъра на отбраната. Надеждите са процедурата по избор да бъде завършена до края на годината, за да бъде внесена за одобрение и финализиране в народното събрание. Проектът за изтребители е на стойност 1,8 млрд. лв., който ще бъдат платени разсрочено в продължение на 9 години. До третата година след подписване на договора, страната ни трябва да получи 8 бойни самолета с оборудване, въоръжение и включено обучение на екипажа. Отговори на изпратените покани за информация за нова бойна машина на пехотата за превъоръжаване на Сухопътни войски са изпратили 8 фирми. Този проект е за 1.22 млрд. лв. По последна информация срещу тази сума трябва да бъдат купени 158 машини за пехотата. Около 100 от тях трябва да са бойни, за тях остава изискването да са със задвижване 8х8. За сервизните машини (транспортни, инженерни, санитарни и т.н.) ще се изисква 6Х6 или 4х4. Изискванията са за най-високо ниво на брониране, а по възможност и да могат да преминават през вода. От сухопътни войски казват, че ще бъдат поръчани машини с най-модерно въоръжение и комуникации, включително и системи за стрелба, които използват добавена реалност от камери за нощно виждане, сателити, дронове и т.н. Бойните машини трябва да се изплащат за 9 години, а да бъдат доставени до 7 години, според досегашните планове. Военноморските сили на България ще имат два нови многофункционални патрулни кораба. В края на 2017 г. беше прекратена реализацията на приетия от 43-то Народно събрание на 2 юни 2016 г. Проект за инвестиционен разход за придобиване на два многофункционални модулни патрулни кораба за Военноморските сили с прогнозна максимална стойност 820 милиона лева поради липса на кандидати за неговото изпълнение. Основните промени в актуализирания инвестиционен проект се отнасят до това максималната прогнозна стойност да бъде завишена на 984 млн. лв. с ДДС, като разликата от 164 млн.лв. спрямо приетия през 2016 г. проект е разпределена за плащане през 2025 г. и 2026 г.  Добавени са два нови варианта за придобиване – закупуване на нов отбранителен продукт или производство по лиценз и комбинация от разработване на нов продукт и модификация на съществуващ такъв. Предвижда се многофункционалните модулни патрулни кораби да бъдат окомплектовани с основно въоръжение и корабни изделия и с допълнително въоръжение и корабни изделия, които са избирателни (опции) и ще бъдат включени в договора в зависимост от наличието на средства. Предвидените средства за отбраната ще произведат сигурност за страната. За пръв път от 30 години със средствата за отбрана ще се произведе брутен продукт в България. В бъдеще тези машини ще бъдат поддържани от български предприятия.

Ваня НИКОЛОВА