Десислава Костадинова, ГЕРБ: В условията на демографска криза трябва да работим повече за привличането на сънародниците ни, които искат да дойдат и да живеят в родината си

За работата на 44-то Народно събрание и основните акценти в работата на постоянните комисии към него, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Десислава Костадинова, депутат от ПП ГЕРБ.

Фокус: Г-жо Костадинова, кои са последните акценти от работата на Народното събрание?

Десислава Костадинова: Едва ли ще успея да произведа новина, тъй като нашата работа се следи достатъчно добре от вас медиите, но ще си позволя да направя обзор. Едно от важните решения за хората в неравностойно икономическо положение е увеличението на минималната пенсия, която от 1 юли ще бъде 180 лв., а от 1 октомври – 200 лв. Това гласувахме на първо четене като промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, внесени от Министерския съвет. В момента минималната пенсия е 161,38 лв. Това повишение ще засегне около 802 хиляди пенсии. Трябва да уточня обаче, че освен минималната пенсия със същите проценти ще нараснат и тези, свързани с нея – за инвалидност, наследствените пенсии. Ще бъдат увеличени и 136 хиляди т.нар. вдовишки добавки от 46 на 53 лв. Тази седмица приехме на второ четене промени в Закона за движение по пътищата. Една от промените е, че вече няма да има знаци обозначаващи камерите на пътя.  Хубаво е да се знае, че временно спиране от движение на пътно превозно средство грози собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, наркотични вещества или техни аналози. Приетите промени предвиждат и прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, употребил е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или наркотични вещества. Мярката важи и при отказ да бъде извършена проверка или неизпълнение предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, употреба на наркотични вещества. Ако като собственик предоставим моторно превозно средство на лице, което няма свидетелство за управление, рискуваме да останем без книжка от 6 месеца до една година.

Фокус: Встрани от всичко това, като че ли остава работата в комисиите. В тези, чиито член сте вие какво се случва?  Бихте ли коментирали по-интересните аспекти в работата ви там?

Десислава Костадинова: Всъщност основната работа е именно в комисиите, където на практика, както се казва, се коват законите. Предполагам ще е интересно да споделя, че през този месец в Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата провеждаме срещи с браншове, важни за бюджета – цигари, алкохол, горива. На заседанието, което се проведе на 8 юни проведохме среща с Българската асоциация за тютюневи изделия, след това с Националната лозаро-винарска компания.  Последното заседание на нашата комисия за месец юни по програма трябва да завърши със среща със Съюза на пивоварите в България. През миналата година като сектор тютюнът е вкарал приходи от 2,3 милиарда лева в бюджета, горивата съответно 2,1 милиарда. Алкохолът и бирата са донесли на бюджета съответно 214 милиона и 81 милиона лева.  На заседанията, на които се запознаваме с браншовете разглеждаме основните въпроси, касаещи съответния отрасъл, свързани с прилагането на акцизното и данъчното законодателство. Разбира се говорим за основните рискове, касаещи съответния отрасъл, свързани с контрабандата и сивата икономика. Целта е от тези срещи да започнат законодателни промени или подобряване на практиката за съответните приходни агенции с цел противодействие на контрабандата и сивата икономика. Като законодателна дейност миналата седмица в комисията разгледахме законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който в четвъртък приехме на първо четене. Законопроектът ни беше представен от заместник-финансовия министър Бойко Атанасов, който подчерта необходимостта от въвеждане на европейската директива 2015/2376 от 8 декември 2015г., която изменя по-стара директива на съюза по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, както и директива 2016/881 на Съвета от 25 май 2016г., касаеща задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Правилата, които директивата от 2016-та година въвежда са от съществено значение по отношение на по-ефективната борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. От друга страна, задължителният автоматичен обмен на информация между държавите ще стимулира многонационалните предприятия да се откажат от определени практики за агресивно данъчно планиране, като внасят справедлив дял данъци в държавата, където е реализирана печалбата. С проекта на закон се предвиждат и значителни по размер имуществени санкции при неизпълнение на задълженията за подаване на отчети по държави и уведомяване, предвидени в закона. Предвиждат се изменения и допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въвежда се възможност за плащане чрез ПОС терминал на администрирани от Националната агенция за приходите данъци и осигурителни вноски, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. Също така се предлага прагът за ограничаване на плащания в брой в страната да бъде поетапно намален от 10 000 лв. до 1000 лв. за срок от две години, като мярка за ограничаване на сивата икономика.

Фокус: Вие сте член и на Комисията по политиките за българите в чужбина за втори мандат. Какво да очакват нашите сънародници зад граница?

Десислава Костадинова: Разбира се на първо време стои анализ на инициативите  поети в предишния парламент. Най-важно е да определим основна цел на работата с българите в чужбина. За периода 1 януари 2012 г. – 25 май 2017 г. в Министерството на правосъдието са регистрирани общо 89 218 броя молби за придобиване, освобождаване или възстановяване на българско гражданство. Само през 2016 са регистрирани 23 500 молби, като от тях са образувани малко над 11 000 преписки. В същото време ако през 2002 г. е имало около 250 организации на българи зад граница, в момента те са над 950. Тоест ние имаме поне две посоки на работа – с онези българи, които ще останат извън границата. Тях трябва да ги образоваме, да учат български, да се работи активно с българските общности по света. От друга страна са етническите българи в чужбина, които искат да станат граждани на страната ни. В условията на демографска криза трябва да работим повече за привличането на тези наши сънародници, които искат да дойдат и да живеят в родината на своите предци. Тук обаче констатираме, че преписките се забавят и основната причина е високата натовареност на служителите на съответните агенции, които имат отношение към процеса на получаване на българско гражданство. По този проблем в Комисията изслушахме представители на министерство на правосъдието, МВР, Държавната агенция за българите в чужбина. Заедно ще работим за създаването на възможности за ускоряване на процедурата по придобиване на българско гражданство на българи, живеещи извън република България, така че тези молби и преписки да бъдат намалени до минимум в най-кратки срокове.

Ваня НИКОЛОВА