Десислава Костадинова, депутат от ГЕРБ: Няма полезност в ходовете на опозицията в лицето на БСП, единствената им цел бе да пречат на Европредседателството

Десислава Костадинова, ГЕРБ

Нека започнем нашия разговор с темата, по която говорихме миналата седмица, а именно вотът на недоверие поискан от БСП за сектор „Сигурност“. Какви изводи си направи ГЕРБ след този вот?

Трябва да кажа, че вотът на недоверие беше по тема, която вълнува всеки българин, защото тази тема касае неговия бит и ежедневие. Ние очаквахме да се получи полезен дебат. За съжаление от БСП изхабиха темата, защото така и не се получи полезен разговор. Сигурна съм, че хората така и не разбраха каква е тезата на този вот, защото бяха хвърлени няколко примера, но нямаше дълбочина, разбиране по темата. като вносител на вота БСП не можаха да влязат като водещи в дебата, а всъщност се позиционираха или по-скоро потвърдиха ролята си на политически аутсайдер. Няма полезност в ходовете на опозицията, те имаха една цел и тя бе да пречат на европредседателството. Хората обаче не обичат разрушителите. Всеки един от нас иска да се развиваме, да се надграждаме, да имаме поглед и представа за това, което искаме да бъде утре. Никой не харесва онези, които спъват процесите на развитие. Ето защо, ако БСП можеха да докажат правотата на поискания вот на недоверие, то експертите по вътрешна сигурност на ГЕРБ щяха да представят набелязаните мерки, за да се подобри работата. ГЕРБ щеше да покаже системния подход в сектор „Сигурност“, но щяхме и откровено да покажем проблемите. Понеже имаме склонността да забравяме ще припомня, че през 2009 г. въведохме неотложни краткосрочни и дългосрочни мерки, които дадоха резултат. Едва ли някой може да оспори, че в периода 2009-2013 г. успяхме да стабилизираме системата. Същата система, която вносителите на вота дестабилизираха в периода 2013-2014 година.

Преместиха ГДБОП в ДАНС и се оказа, че експертите вече не са в системата или просто не са преминали в ДАНС, за да продължат да работят онова, за което са били обучавани години наред. Което даде повод да ни сложат сред държавите трета категория – под особено наблюдение, където се наредихме рамо до рамо със страни като Камбоджа, Гвинея, Конго и Намибия. След усилията на управлението на ГЕРБ в периода 2015-2017 г България отново е във втора група.  Лявата коалиция, която в момента си има достатъчно вътрешни проблеми, отново обърна вниманието към бежанците, забравяйки че правителството в периода 2013-2014 г., с премиер Пламен Орешарски се провали с бежанците. Говорят за 60 000 преминали бежанци, но не коментират 90 000 отблъснати от възпиращото съоръжение. А как беше при Орешарски? Тогава на границата се командироваха полицейски служители от вътрешността на страната, което оголваше малките населени места. В същото време за обслужването на партийни интереси се назначаваха някакви пъдари, без обучение, без подготовка. Назначените се оказваха по-скоро сезонни работници, а не хора, които наистина могат да гарантират сигурността на гражданите. Но да се върнем към това, което прави нашето управление. Към момента в сектор „Полиция“ са назначени 1765 човека, а 613 души са напуснали. Изградени са 630 мобилни екипа, оборудвани с гориво, за да могат да посещават населените места и да си вършат работата. Най-общо казано от БСП направиха неудачен опит да опетнят нашето председателство, което си беше поставило сериозни цели, които според нас и нашите партньори са изпълнение. А тук не трябва да пропускаме и сериозният парламентарен принос към отличната работа в последните шест месеца.

Догодина сме в очакване на избори за Европейски парламент.

Така е и за това днес е важно да говорим за европейските политики, които не могат да се случат без  Европейския парламент. Важната тема е кохезионната политика. И тук искам да подчертая нещо много важно българският евродепутат Андрей Новаков от групата на ГЕРБ/ЕНП е главен преговарящ по основния регламент за Европейските структурни и инвестиционни фондове след 2020г. Това е без прецедент в историята на България, като част от Европейския съюз, поради факта че за първи път българин бива избран на тази позиция. Именно Андрей  е докладчик по проектобюджета, който общо за ЕС намалява с 5%, но България ще получи допълнително 8% към досегашния бюджет. Което означава, че с 1 милиард евро, или с 2 милиарда лева повече ще влязат по кохезионна политика. За Чехия резултатът ще е минус 24%, за Словакия – минус 22%, Полша ще получи 16 милиарда евро по-малко. За това догодина трябва да имаме сериозно отношение към евроизборите. Отборът на ГЕРБ отново трябва да покаже, че е най-добрият за България. Мария Габриел от евродепутат стана отличен еврокомисар. Ева Паунова Майдел, Андрей Ковачев, Асим Адемов, Владимир Уручев, Емил Радев и Андрей Новаков показват, че могат и работят за защита на българския интерес в Европейския парламент.

Следващата сериозна стъпка ще са местните избори.

Догодина ще имаме избори два пъти. Ще работим стъпка по стъпка. След вота за Европейския парламент, ще се готвим и за местните. В момента ГЕРБ има 130 общински кметове в страната. Шест от тях са в нашата област. Във всяка една община се виждат видимите резултати от управлението на ГЕРБ, защото нашите кметове работят експертно и успяват при равни условия с останалите шест, които не са от ГЕРБ. Което е доказателства за изравненото отношение на правителството. Всяка община получава подкрепа, независимо от това каква е партийната принадлежност на кметовете. Как обаче тези кметове се справят зависи от техните компетенции, а определено ГЕРБ залага на знаещите и можещите. По-важното е, че и на двата вота догодина ние отново ще бъдем открити и честни с нашите симпатизанти и избиратели. Ние знаем какво можем да направим, но сме наясно и с онова, което не може да се изпълни. За това във всяка среща ще бъдем откровени и обективни.

Нека обаче от по-глобалните теми да преминем към вашата дейност. Г-жо Костадинова с идването на лятната ваканция приключва пролетно-летния политически сезон в парламента. Каква е вашата равносметка за първото полугодие?

Вносител съм на шест законопроекта. Последният от тях е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Около него се вдигна шум през последните дни. Искам да поясня, че промяната, която ние искаме е нагреваемите тютюневи изделия да се облагат с акциз, както цигарите. По същество и от тях излиза дим, имат и миризма, и най-вече няма конкретни доказателства, че са безвредни. Смятам, че тези, които ги предпочитат трябва да плащат акциз, така както плащат пушачите на конвенционални цигари. Още повече, че хората пушат този вид цигари навсякъде, където традиционните цигари са забранени, а нямаме информация до каква степен вредят на останалите хора. И не на последно място искам да кажа, че този акциз ще отива в бюджета. А средствата от бюджета се изразходват за здравеопазване, социална политика, образование, важни сектори за всеки от нас. От началото на годината загубата за бюджета от т.нар. бездимни цигари е 15 млн. лв,, а до края на годината ще стане двойно. След поредица разговори коалиционните партньори се договорихме за постепенно увеличаване на акциза от 1 октомври. Други два законопроекта, на които съм вносител и са внесени в последните месеци, са за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, който бе приет на първо четене и законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. На заседание на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата вчера на второто обсъждане променихме някои спорни текстове от проекта на закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Отпада изискването за образователен ценз и трудов стаж за собствениците на бензиностанции. В новите текстове заложихме фирмите да дават банкова гаранция за всеки обект в размер на 20 000 лева като махнахме текста „но не повече от 500 000 лева“.Намалихме уставния капитал за откриване на фирма за търговия с горива от първоначалните 3 млн. лева на 1 млн. лева. С няколко колеги внесохме и Проект на решение във връзка с разискванията по питане до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно Национална здравна карта на Република България. В срок до 30 септември 2018 г министърът на здравеопазването да представи за обсъждане в Комисията по здравеопазване концепция за развитие на здравното осигуряване и за секторни реформи в системата на здравеопазването с конкретни цели и срокове за изпълнението ми. Както и да се проведе широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, като резултатите от тях да бъдат представени в Комисията. Отправих питане към министъра на образованието, което касаеше програмите, чиято цел е българските ученици да започнат да ходят с по-леки раници на училище. От отговора на министъра стана ясно, че министерството е предприело осем конкретни мерки и действия е за олекотяване на ученическите раници. Сред тях е закупуването на 200 000 шкафчета, в които учениците да съхраняват учебници и помагала. Правят се проекти на учебници, учебни комплекти и познавателни книжки, които могат да бъдат печатни издания, печатни издания с електронен вариант или електронни издания. Друга мярка, която министерството е предприело е отпускането на допълнителните средства, за да се осигури достъп до електронно четими варианти на учебниците за всички ученици от 1 до 7 клас. Достъпът до тях беше осигурен чрез създаване на електронен портал с учебно съдържание, в който те бяха публикувани до края на април. Продължавам практиката си на регулярни приемни в различни общини. Това е най-важната част от моята работа. Благодарна съм за доверието на хората, които ме търсят. Трябва обаче да уточня, че на моите приемни ми се представят много и различни проблеми от всички сфери на нашия живот. Много малка част от тях добиват публичност. Повечето касаят работата на отделни институции. Благодарение на такива сигнали и добрата комуникация, която имаме с изпълнителната власт, работим в посока подобни случаи да не се превръщат в практика. Но пък тук идва мястото на административната реформа, благодарение на която, все по-рядко хората трябва да обикалят по институциите за един или друг документ и контактът с чиновниците се ограничава, което освен, че ускорява процедурите, премахва и личното отношение.

През годината ние не веднъж сме говорили с вас за работата ви в комисиите на Народното събрание. Има ли актуални новини?

Може би ще е интересно да споделя една от последните теми на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина.  Запознахме се с информация относно приема на лица от българска народност за студенти, пълен курс на обучение, във висшите училища на Република България за учебната 2018 – 2019 г. За да се улесни достъпът на младите хора от българските общности в нашите университети са направени изменения и допълнения в Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България. Последните изменения са от юни месец. Промените предвиждат възможности освен тези, които дава Законът за средното образование – младите хора, които по някакъв начин владеят български език да могат да валидират знанията си по езика по реда на Закона за училищното образование. Сега вече те ще могат да докажат знанията си чрез полагане на тест. Чрез този тест трябва да докажат най-малко ниво на знание на български език, не по-ниско от Б2, за да получат оценка „Отличен 6“. Тя ще бъде приравнена към оценката „Отличен 6“ и тази оценка ще бъде използвана като балообразуваща, когато в дипломата на кандидат-студента не е вписана оценка по „Български език и литература“, каквито са дипломите на децата от българските общности в чужбина. Тази мярка е първа стъпка. Така за вход към предпочитаните специалности ще бъде използвана оценката от успешно положения тест по „Български език“.
Тази година приемът на студенти е увеличен два пъти. От 1000 кандидат-студенти миналата година, тази година се очакват поне 2000. От министерство на образованието ни информираха, че тези места са разпределени според желанията на организациите на българските общности зад граница, според заявленията, постъпили в посолствата, и според желанията на кандидат-студентите, за които има информация по време на предварителната кандидатстудентска кампания.
Като конкретни цифри това са при 270 души за Украйна миналата година, тази година ще приемем 430 студенти. При 100 кандидат-студенти от Молдова, тази година са планирани 160. При 170 от Сърбия, тази година са 200. За Албания са удвоени – от 60 студенти миналата година, тази година са 120. Косово – от 50 на 90.

Албена ЖИЛЕКОВА