Десислава Костадинова, депутат от ПП ГЕРБ: Изводите след евроизборите: ГЕРБ държи градовете, ДПС и БСП –селата, а социалистите нямат шанс да превземат чужди крепости

Почти две седмици след проведените избори за представите в Европейския парламент от Република България и разпределените мандати разговоряме с народния представител от ПП ГЕРБ Десислава Костадинова за равносметката след евровота и достойнствата на избраните евродепутати.

 

Фокус: Каква е равносметката след изминалите избори за представители в Европейския парламент от Република България и разпределението на мандатите?

Десислава Костадинова: ГЕРБ печели евроизборите с 31.07%, а БСП остава втора с 24.26%. Това показват окончателните резултати от вота миналата неделя, обявени от ЦИК. 16.55% от гласувалите са предпочели листата на ДПС, водена от лидера Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски. И двамата вече се отказаха да заминат за Брюксел, предпочитайки да останат да работят на роден терен. Висок резултат постига и листата на ВМРО, която събира подкрепата на 7.36%. Петата политическа сила, която изпраща свой представител в ЕП е Демократична България. За листата на ДСБ, Зелено движение и Да, България получените гласове са 6.06% Под чертата остават партия Воля и двама от независимите кандидати – Десислава Иванчева и Минчо Христов. Разпределението на мандатите е следното: ГЕРБ-6, БСП-5, ДПС-3, ВМРО – 2, ДБ-1. Така евродепутати от партия ГЕРБ стават Мария Габриел, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов и Александър Йорданов от СДС. БСП ще бъде представена от Елена Йончева, Сергей Станишев, Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Иво Христов. От листата на ДПС влизат третия, четвъртия и петия в листата – Илхан Кючук, Искра Михайлова и  Атидже Алиева-Вели. Евродепутатите на ВМРО ще са Ангел Джамбазки и преференциално избраният Андрей Слабаков, а Демократична България ще бъде представена от Радан Кънев.

Фокус: ПП ГЕРБ ще има шест евродепутати в Европейския парламент. Какви са впечатленията Ви от тях и работата им?

Десислава Костадинова: Да, ГЕРБ има шест евродепутати. На първо място е Мария Габриел, която е политик от партия ГЕРБ и депутат в Европейския парламент от групата на Европейската народна партия (ЕНП) (от 2009 г.), зам.-председател на ЕНП Жени (от 2012 г.) и зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в групата (от 2014 г.). На 10 май 2017 г. е номинирана от третото правителство на Бойко Борисов за български еврокомисар. На 7 юли 2017 г. е официално назначена в ЕК за еврокомисар по цифровата икономика и общество, след окончателното потвърждение на Съвета на ЕС. Габриел влиза в пълномощията си веднага. Мандатът ѝ изтича на 31 октомври 2019 г. В ресора на новата комисарка влиза не само цифровизацията на ЕС, но също и киберсигурността и авторските права. На второ място е Андрей Ковачев, който е заместник-ръководител на Комисията по външна политика и европейски въпроси и заместник-международен секретар на ПП ГЕРБ. Д-р Ковачев е избран за евродепутат след изборите за Европейски парламент през 2009 г. от листата на ГЕРБ. В Европейския парламент Андрей Ковачев оглавява българската делегация в групата на Европейската народна партия. Между март 2011 г. и ноември 2018 г. Андрей Ковачев е заместник-председател на Съюза на европейските федералисти. Освен това той е и председател на Българския съюз на европейските федералисти. През 2014 г. е преизбран за евродепутат (втори в листата на ГЕРБ).През 2014 е избран за Член на Председателството на Европейския Парламент(Квестор), член на Комисия по външни работи и Подкомисия по правата на човека и член на Делегация за връзки със Съединените американски щати. Заместник-член на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония. На трето място е Андрей Новаков,  политик от партия ГЕРБ и евродепутат в групата на Европейската народна партия (ЕНП) от 2014 година. При встъпването си в длъжност е най-младият член на Европейския парламент и един от най-младите в историята на институцията. Лауреат на класацията на списание Форбс“30 под 30″ за най-успешни млади хора в Европа, категория „Политика“. Създател е на първата българска програма на ЕС – A.L.E.C.O. На 6 октомври 2015 година Европейският парламент одобрява доклада „Новаков“, след който България получава 6,377 милиона евро финансова помощ за справяне с последствията от наводненията и тежката зима през същата година. Автор и вносител е на доклад за отпускане на 380 000 евро за техническа помощ към най-големия фонд на ЕС за подкрепа на уволнени работници – Европейският фонд за приспособяване към глобализацията. През януари 2017 година е избран за вицекоординатор на Европейска народна партия в Комисия по Регионално развитие на ЕП. Четвъртият ни евродепутат е Ева Майдел, която също е политик от партията ГЕРБ. Родена е на 26 януари 1986 година в София. От 2009 година е политически секретар на евродепутатката от ГЕРБ Илиана Иванова, от 2012 работи за групата на ГЕРБ в Европейския парламент, а през 2014 година е избрана за евродепутат. Към края на 2017 година е избрана за президент на най-голямата европейска организация – Европейско движение. На пето място е Асим Ахмед Адемов от групата на Европейската народна партия в осмия Европейски парламент. През периода 2011 – 2015 г. е общински съветник от квотата на ГЕРБ в Общински съвет Гърмен. Заема длъжността заместник областен управител на област Благоевград от декември 2014 г. до февруари 2017 г. От 14 септември 2017 г. е член на Европейския парламент от ЕНП/ГЕРБ, замествайки г-жа Мария Габриел, която е избрана за Еврокомисар по цифровизацията в Комисията Юнкер. Член на Комисия по граждански свободи и правосъдие и вътрешни работи и член на Делегацията в съвместната парламентарна асамблея. На шесто място еАлександър Йорданов Александров, който е български политик и дипломат, литературен историк и критик. Председател на 36 Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36 Народно събрание. Народен представител в 7 Велико народно събрание (1990-1991), в XXXVII и XXXVIII народно събрание от СДС. Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС. Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993 – 2000). Заместник-председател на СДС (1991 – 1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС. Извънреден и пълномощен посланик е  в Полша със седалище във Варшава (1998-2001) – и едновременно в Литва, Латвия и Естония (1999 – 2001) и в Република Македония (2001 – 2005).

Фокус: Какви изводи си направи ПП ГЕРБ след евровота?

Десислава Костадинова: Това беше една генерална репетиция преди местния вот през есента. Всяка от партиите провери структурите си по места, преброи  бюлетините и влиянието си, за да прецени каква тактика да предприеме за местните избори. Изводите след евроизборите са три. Първо – ГЕРБ държи градовете, ДПС и БСП –селата, а социалистите нямат шанс да превземат чужди крепости, докато са съсредоточени във вътрешните си противоречия. На изборите се случиха както очаквани, така и неочаквани неща. Очаквана беше победата на ГЕРБ, но неочаквана беше голямата разлика с БСП, които ясно заявяваха, че ще се борят за победа. Очакваше се ниска избирателна активност, като още не са изследвани факторите за нея. Сега много българи не гласуваха, защото бяха разочаровани от негативната предизборна кампания, водена от страна на опозиция. Влияние оказаха и четирите почивни дни, матурите на зрелостниците и абитуриентските балове. Скандали за корупция и апартаменти доминираха изминалата предизборна кампания преди Европейските избори у нас. Трябва да признаем, че преди у нас не се е случвало така мащабно да се разследват и проверяват сигнали за имотни и другипозодрения за нередности. Имаше единичен случай с къщата на Христо Бисеров – депутат от СДС и ДПС/през 2000-2001 г. и толкоз. Вътрешнопартийният проблем в БСП, е много сериозен. Стремежът на Корнелия Нинова да създаде нова група политици, които да са обвързани с вярност и лоялност към нея, доведе до противопоставяне с много от старите бесепари по места. Ако тя не постигне диалог с тях, дори да спечели вътрешните избори в БСП за лидерското място, това няма да свали напрежението в партията. Нинова не направи левицата привлекателна. Това е друг голям проблем, който тя не можа да реши. БСП продължава да е капсулирана от стари партийни кадри с по 30-годишно, че и повече, присъствие. Не привличат нови съмпатизанти в центъра и това води до дългосрочни проблеми в левицата. Въпреки парата в свирката, погрешни социологически поручвания, даващи й предимство и т.н., БСП се издъни, защото тези предварителни социологии са малко особени, тъй като повечето от анкетираните хора вече са наясно коя агенция на кого е и отговарят невинаги откровено като крият вота си. По-важно е обаче, че БСП не успя да вземе протестният вот, какъвто безспорно имаше. Той отиде при хора като осъдената на първа инстанция кметица на Младост Иванчева и други участници в евроизборите. „Вотът у нас се отличи с това, че очевидно няма остър дебат, какъвто има във Франция и Великобритания, където темата за Европа, ЕС предизвиква бунтове, протести и разделения. Големият проблем в нашата предизборна кампания бе, че не се коментираха европейските теми и политики, а вътрешни проблеми. За нас е от голямо значение темата за българските емигранти и какво може да се направи те да се върнат. Така, както направиха Полша, Естония и др.. Това е една много важна тема за нас, която няма как да се реши със собствени средства и трябва да се търсят европейски средства и помощ. Много от западните страни са готови да сътрудничат затова на източноевропейските си партньори, защото дисбалансите, са проблеми на всички държави в Европа“.

Албена ЖИЛЕКОВА