Диана Димитрова: Георги Китов е един голям български археолог и патриот

Диана Димитрова, археолог и спътник в живота на Георги Китов в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

Фокус: Г-жо Димитрова, припомнете на слушателите на Радио „Фокус“- Пирин кой е Георги Китов?

Диана Димитрова: Георги Китов е един голям български археолог и голям български патриот. През целия си живот е работил за изваждане на миналото от нашите земи на светло, популяризирането му и за включването му в общественият живот, така че да носи полза на съответните местни общности, там където са неговите обекти.

Фокус: На 1 март 1943 година се ражда в Дупница, но не остава да живее там, нали така?

Диана Димитрова: Да, точно така. Той е роден в Дупница, но след като баща му е бил военен в Гранична полиция, се налагало да се местят по поделенията по границата. Първи клас изкарва в Петрич и след това семейството му се премества в София, където продължава образованието си- начално, средно и висше образование. Въпреки всичко той няколко пъти е изнасял лекции в Дупница. С голямо удоволствие се е отзовавал към жителите на този град и винаги го е смятал за роден.

Фокус: Усеща се, че и самите дупничани се гордеят с него.

Диана  Димитрова: Усеща се това тяхно добро отношение. След като той почина се обръщаха към мен да съдействам за издаването на статии за него в местните ви издания, за популяризиране на дейността му. Много положително е отношението на дупничани към Георги Китов.

Фокус: Изключително важна и значима е дейността му. През последната четвърт на 20 век той е направил множество значителни открития, които са свързани с културата на траките. Разкажете ни подробности за дейността му и за неговите открития?

Диана Димитрова: Много е сложно да се разкаже в няколко минути, но това, което трябва да се подчертае е, че във времената когато българския народ няма самочувствие, като това е точно на границата на нашия досега несвършващ преход. Българският народ сякаш имаше нужда от тези открития, за да придобие малко повече самочувствие и ние всички като учени сме много щастливи от тези открития. Първите темпове на работа на Георги Китов и на неговата експедиция позволиха за около две десетилетия на бял свят да излязат монументални подмогилни постройки, които ние наричаме профано гробници, но те всъщност са имали други функции на мистерални зали за тракийската аристокрация. Заслугата на Георги Китов е изваждането на бял свят на тази монументална тракийска архитектура, която е доказателство за изключителните строителни, инженерни архитектурни умения на траките, които са населявали нашите земи. Отделно това са другите находки от благородни метали, от глина, камък, желязо. Основното според мен е изваждането на тракийската архитектура на светло. Впоследствие социализирането на тези паметници дава поминък на местните общности . Това е връзката между науката археология и реалния живот. Така че също смятам, че това е голяма заслуга на Китов. Георги Китов постави основите на изваждането на тракийската култура на светло. 20 и няколко години след първата изложба тракийско изкуство. Да това е безспорна заслуга на професор Иван Бенедиков и Александър Фол , но само това не е достатъчно, тази пътуваща изложба по света, която провъзгласяваше уменията на тракийските майстори.

Фокус: Интересно е ,че в медиите се споменава като „българският Индиана Джоунс“ . Защо е наречен с това прозвище?

Диана Димитрова: Естествено, че това идва от самия филм, но Китов не харесваше това прозвище, защото филмът няма нищо общо с действителността. По- скоро дава една невярна идея за археологията. Тази наука е методична работа като ще цитирам Китов: “дългите тягостни дни, в които просто се документират могилни пластове или селищни пластове, остатъци на колове за жилища са много повече отколкото тези бляскави дни, в които изведнъж се намират велики находки, даже има колеги , на които това не се случва през целия им живот“. Той не харесваше определението, че „българския Индиана Джоунс“, а казваше за себе си, че е Георги Китов.

Фокус: Той има около 200 статии, студии върху историята, археологията и религията на траките. Какво толкова са го впечатлили траките и защо се насочва към този народ и култура?

Диана Димитрова: Дипломната работа на Георги Китов е за прабългарите. Отнася за период X- XI век. През онези години е имало повеля на партията, единствената партия, която управляваше държавата да излезнат на преден план славянските племена. Това е била една политическа поръчка. Георги китов не искал по никакъв начин да се занимава по никакъв начин с политика и е искал да остане добросъвестен учен да се насочи към траките, като е мислел,ч е там нещата ще бъдат оставени на своя естествен научен ход. Аз мисля, че тракологията и тракийската археология са спечелили от това. След като започва да се занимава с живота, религията, всекидневието, погребалните обреди, наистина има какво да го впечатли нас и неговите ученици, както и всеки  българин. Това са едни безписмени племена, които имат много общи черти помежду си, а само по малки признаци се различават. Културата и строежа на тяхното общество е подобна, така че в тези безписмени общества да се постигне такава високо материална култура, това е признак за развитие на цялото общество, а не само на определи негови индивиди. Това няма как да не ни впечатли. Ние не можем да впечатлим нито западна Европа, нито света със средновековни замъци, колкото и да се опитваме. Ние можем да ги впечатлим с тракийската култура. Това е капиталът ни като българи, с който можем да привличаме туристи, форуми и положително отношение към нас.

Фокус: Какво е било значението на Георги Китов към археологията. Той умира по време на разкопки в Старосел?

Диана Димитрова: Археологията за него е била всичко. Всичко останало се въртеше около нея. Нищо не беше по- важно от работата му. Това го заявявам съвсем отговорно. Нито децата му, нито семейството му бяха по- важни от работата му. Имаше невероятен хъс и желание да открива. Траките ни изненадват всеки път с нови  неща. Те нямат серийно производство. Той имаше невероятен хъс да открива и мисия да прави това, защото беше гениален където започнеше работа, нещата се случваха.

Фокус: Как ще остане в историята Георги Китов?

Диана Димитрова: Той ще остане в историята като един добър човек, изключителен професионалист, с невероятен хъс да открива. С мисия да се бори за справедливостта в живота. Той винаги е подкрепял справедливи каузи, които са от полза за много хора, а себе си е поставял някъде в дъното на собствената си класация. Колкото и странно да звучи на слушателите, Георги Китов нямаше самочувствие, че е еди кой си. Той смяташе ,че това е неговия живот и неговата мисия и си вършеше работата. Георги Китов сам си направи паметник приживе, дори с това, че се държеше много човешки, много приятелски. Той се държеше така не само с екипа и с колегите си, но и с хората, които бяха общи работници по неговите обекти .

Лора КАЛЧЕВА