Диана Жекова, РИМ- Търговище: Престилката като част от традиционната носия „говори” на свой специфичен език

Диана Жекова, уредник в отдел „Етнография“ в Регионален исторически музей- Търговище, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:По повод Празника на Търговище- 14 май, Архологическата експозиция и Славейковото училище са отворени за безплатно посещение днес. Една от най- новите експонирани изложби, която могат да разгледат гостите на Регионален исторически музей- Търговище е „Престилката – знак и молитва”. Г-жо Жекова представете експозицията.

Диана Жекова: В изложбата са представени традиционни престилки, съхранявани във фонда на музея. Целта е да бъдат извадени от фондохранилищата и да бъдат показани. Със своя колорит, контраст и съчетание на цветове, експонираните престилки са подходящ фон на един любопитен разказ, разкриващ техните скрити послания, защото традиционната носия и престилката като част от нея „говорят” на свой специфичен език. Престилката не е просто дреха, която се опасва на кръста. Тя има своя обредна функция. Определят тази част от женската носия като „визитна картичка” или „лична карта” на притежателката си, знак за местопроизход, възраст, семейно и социално положение. Мястото, което заема върху тялото, предопределя възприемането ѝкато „врата” към женската утроба. Същевременно тя е един от най – красиви елементи на народното облекло. Има райони, в които престилката не е част от носията, като Софийско, Граовско, Трънско. Но по време на по – големи празници като сватба или Лазаровден тя задължително присъства в носията. Това подсказва, че с времето престилката е отпаднала, но в по –ранен период  е била част от облеклото. Във фонда на музея разполагаме с престилки от Кърджалийско, Пловдивско, Хасковско  и др. Това са представителни и характерни за дадения регион образци. Не са много стари, най- старата вероятно от края на 19 век, повечето са от първата половина на 20 век.

Фокус:Каква е ролята на престилката в семейните обичаи?

Диана Жекова: Още с раждането, има обичай  новороденото да се поема с дреха на неговите родители, баба или дядо, като една от тези дрехи може да бъде и престилката. Символиката е детето да расте като майка си, да остарее като баба си. В други случаи може да бъде поето и с гащите на бащата, като символиката е същата. Фактът, че се използват дрехи на самите родители е показателен за обредната натовареност на тази дреха. Престилката има своето място и в сватбените обичаи. В някои райони на страната булката облича няколко престилки, което се свързва с идеята за пловодитостта, пожелание за повече бремености. Интересен факт е, че престилката се смята за символ на плодородие. Тя е опасана и предпазва точно детеродните органи на жената, възприема се като „врата“ към женската утроба. Ако престилката е вързана леко встрани, означава, че вратата е отворена, т.е., че  момата, която носи тази умишлено леко накривена престилка, може да бъде заглеждана, да бъде избирана за жена. В много райони по време на сватба булката облича бяла престилка, отдолу може да има и друга, но отгоре задължително е бяла, което символизира новата булка. Ако тя се окаже нечестна, свекървата взема бялата сватбена престилка, събира всичкия боклук от стаята и на следващия ден го носи на родителите на невестата.  Родителите на булката трябва да заплатят съответен откуп, т.е. да заплатят честта на дъщеря си и едва тогава свекървата връща бялата престилка на булката, защото тя трябва да я носи няколко дни. Ако я видят в селото, че ходи без бяла престилка и знаят, че е млада булка, вече е ясно, че тук има нещо нередно. Престилката има място и в погребалните обичаи. Когато почине близък човек, жените обръщат престилките си наопаки. Според някои етнографи, това означава, че жената издига преграда между себе си и смъртта. Смъртта да не е привлечена от красотата на престилката, да не я хареса,  да подмине тази къща. Според други етнографи, съществуват два свят- на живите и на мъртвите, който се явява обратен,  т.е. обръщането на престилката сочи, че човек е преминал в другия свят, в обратния на живите свят. Престилката има своята роля по време на флирта между младите хора в миналото. Когато ерген си хареса някоя мома, сядайки до нея на седянката, той покрива коляното си с нейната престилка. Това означава, че младият мъж има някакви намерения към нея. Ако момата не отговори на неговите очаквания, тогава той публично смъква престилката и пред хората, което за тогавашните времена е било жив позор. Жена без престилка е все едно гола.

Фокус: Какви престилки са характерни за вашия край?

Диана Жекова: В Търговищкия край, въобще в Северна България, в Дунавскана равнина е характерна друпрестилчената носия. Върху бялата риза се връзва една престилка отпред и една отзад. На сватба задължително се подарява задна престилка. Никоя жена не ходи без задна престилка. Случва се по време на работа на полето, при голяма жега жените да свалят предната престилка, но не и задната.

Фокус: Казахте, че престилката може да бъде белег и за социалното положение.

Дияна Жекова: Например в кюстендилските престилки са втъкани много сърмени нишки и когато едни момък реши да си избира жена, той може да познае дали ще има положителен отговор само като и види носията, и в частност престилката. Ако в нея има много сърма, а той е да речем овчар, няма да се получи. Много сърма в престилката, и въобще в саята означава, че тази жена е заможна, че към нея трябва да се отнасят с друго внимание и отношение, по- специални хора могат да я заглеждат. Имаме няколко теренни записа за обредната функция на престилката от селата Славяново и Опака, според които престилката е имала своята роля в обичаите за задържане на дете. В миналото медицината не е била толкова развита и хората са се допитвали до врачки и баячки. Когато в семейството често умират деца, или жената не успява да износи плода,  в такива случаи в Опака двамата съпрузи отиват да търсят круша в клоните, на която е заседнал камък. Мъжът се качва на дървото, а жената стои отдолу с разтворена престилка, за да може камъкът да падне през нея, и както камъкът се е задържал на дървото и после в престилката, така и детето да се задържи в утробата и. И тук отново виждаме престилката като символ на плодородие. В нея  е втъкана молитвата за плодородие, молитва за защита на тази  жена. Престилките са най- често алени, червени, за да предпазват от уроки. Те привличат погледа и предпазват тялото от урочасване. Приема се, че малко момиче престилка не носи. Или ако носи, тя е съвсем тясна,   без кой знае каква украса. Най- пищните, най- красиви и най- цветни престилки са тези, които носят момите или въобще жените в детеродна възраст. След 45-50 години престилката потъмнява. Дрехата на жената в миналото е била част от нейното лично пространство. Престилката- врата, която пази женската утроба.

Ивелина ИВАНОВА