Диана Ковачева, омбудсман:Предстоящата двустранна комисия между България и Сърбия може да вземе решение какви мерки да бъдат предприети за решаване на проблемите в Босилеград

 

Диана Ковачева, омбудсман в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Омбудсманът изпрати препоръка до външния министър Екатерина Захариева и ресорните министри на околната среда и водите Нено Димов и на здравеопазването Кирил Ананиев, в която настоява за мерки и своевременно информиране на обществеността заради екологичните проблеми в Босилеград, Сърбия и Западните покрайнини. Кое провокира тази препоръка, какви други жалби са представили нашите сънародници на проведената изнесена обща приемна с обществения посредник на Сърбия ?

 

Водещ: Г-жо Ковачева, кои теми бяха поставени от гражданите на тази изнесена приемна?

Диана Ковачева: Една от темите беше свързана с проблеми със замърсяването на почвата и водите в област Босилеград. Други теми, които поставиха представителите на българското малцинство там, бяха свързани с правото им на образование. Един от въпросите, които те считат те за много важен, е обучението на майчин език на децата в предучилищна възраст, която все още липсва като възможност там, а също така е свързана с възможността да има притурки към учебниците на български език, които да са свързани с историята, географията и културата на България. Дава се възможност от страна на Сърбия 30% от учебниците да бъдат свързани именно с България, но това все още не е факт. И те изразиха своята тревога, тъй като както знаете, особено предучилищното образование е свързано с повече устойчивост в бъдеще за децата с по-малка опасност от отпадането им образование. Това беше една от техните тревоги. На следващо място те изразиха своята тревога и по отношение на факта, че имат проблеми, които са свързани с липсата на инвестиции в района, с намаляването на хората от българското малцинство на територията на община Босилеград. Изобщо, проблеми, които ги вълнуват, и които бяха отправени към мен, като омбудсман на България, и към сръбския ми колега г-н Пашалич, който е омбудсман на Сърбия. Най-сериозният проблем обаче, който те отправиха, беше свързан именно със замърсяването на почвите и водите.

Водещ: Да се върнем към него. Не за първи път се повдига тази тема. Защо отново се налага да се вземат мерки по нея, включително и от българска страна, което вие предлагате?

Диана Ковачева: Най-напред ще направя уговорката, че препоръката е изпратена до трима министри, като по отношение на министъра на външните работи препоръката е отправена, не защото има оплакване от тяхната работа, а защото става въпрос за двустранни отношения, които касаят България и Сърбия, и смятаме, че Министерство на външните работи трябва да бъде информирано. Доколкото ние сме запознати, предстои заседание на двустранна комисия между България и Сърбия, която е учредена на ниво зам.-министри, и на която ние бихме искали от името на българските граждани, които ни сезираха, също представителите на българското малцинство, да бъдат поставени остро проблемите, свързани със замърсяването на община Босилеград. Става въпрос за поречието на река Драговищица, където се извършват минни обогатителни дейности в района на община Босилеград, които замърсяват както почвата, така и водата. Гражданите, които ни сезираха с оплакването, съобщават, че са замърсени не само водата, която те използват за напояване и за отглеждане на селскостопански животни, но също така и подпочвените води, които се използват за пиене. Всъщност, един от най-тревожните сигнали, които ние получихме, е свързан с тревога за здравето на хората. Те изнесоха данни, че многократно се е увеличил броят на злокачествените онкологични заболявания на хората, живеещи в района. И г-н Пашалич – сръбският омбудсман, се ангажира да поиска официална статистика от сръбските власти за това до каква степен наистина са се увеличили тези заболявания. Става въпрос за ситуация, в която в района на тази река Драговищица функционира обогатителна фабрика. Тя се намира в село Караманица. И тя е започнала своята работа като пилотно или експериментално производство, но вече 4 години работи без оценка на въздействието върху околната среда. Това нарушава Конвенцията за оценка на въздействие върху околната среда в трансграничен контекст, която е ратифицирана както от България, така и от Сърбия. Между другото, ние не сме сезирани за първи път – в институцията на омбудсмана има жалби по този въпрос още от 2018 година, и ние вече сме изпращали препоръки към Министерство на околната среда и водите. Сега искането е комисията, която предстои да заседава, да бъде запозната с информацията, която е изложена в жалбите от страна на представителите на българското малцинство и български граждани, които дойдоха на място в Босилеград, за  да ни информират лично, и да бъде поставен на дневния ред на заседанието на комисията обсъждането на този въпрос. На второ място, искането на гражданите е да бъде предложено съвместно наблюдение за проследяване здравния статус на местното население, тъй като те наистина се тревожат за  своето здраве. И на трето място, искането на гражданите, което ние отправяме в нашата препоръка, е предложение за спиране на производството в мината до изграждане на пречиствателни съоръжения на отпадните води. И накрая, разбира се, е желанието за информиране на гражданите и даване на възможност те да участват във вземането на решения, защото тези решения касаят тяхното здраве. Като казвам всички тези искания, които ние сме написали в препоръката, и които са отправени към нас от гражданите, аз все пак си давам сметка, че тяхното изпълнение зависи не от българските власти, а зависи от властите в Сърбия. И по тази причина препоръката на омбудсмана е отправена към българското Министерство на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването, тъй като моята компетентност е в рамките на територията на България.

Водещ: Бие казахте, че общественият посредник на Сърбия се е ангажирал да поиска официална статистика от сръбските власти за здравословното състояние на хората в региона. Какво още се е ангажирал? Предполагам, че той има повече лостове за въздействие за решаване на проблема.

Диана Ковачева: Да, безспорно. И двамата бяхме разтревожени от сигналите, които получихме, тъй като става въпрос за проблеми, които са свързани с местната власт в град Босилеград, той се ангажира да съдейства на представителите на българското малцинство. И смятам, че това е една важна подкрепа, тъй като на практика сръбският омбудсман има много повече механизми за въздействие върху властите в Сърбия. Между другото, това не е първата приемна, която ние правим съвместно – миналата година такава приемна беше направена в Цариброд. И всъщност, тези приемни се организират в рамките на проект от страна на Министерство на външните работи, която има за цел да подкрепи 12 малки общини в Сърбия, на територията на част от които има българско малцинство. За всички проблеми, които ние чухме – ние изслушахме 16 граждани, но всъщност, всеки един от тях постави поне по 3 проблема, и двамата се ангажирахме да съдействаме, включително сръбският омбудсман се ангажира да съдейства и по отношение на защита правото на образование на българските граждани, и разбира се, в случая със замърсяването се ангажира много сериозно.

Водещ: Възможно ли е двустранната комисия да вземе отношение по този казус и да придвижи нещата към тяхното решение?

Диана Ковачева: Всъщност, да, тази двустранна комисия има отношение към казуса, защото в нея участват ресорните Министерствата за опазване околната среда и водите на ниво доста високо – това е ниво зам.-министър. И в този смисъл, тази комисия е именно органът, който би могъл да обсъди и да вземе решение за това какви мерки да бъдат предприети за решаване на проблемите, които са поставени. На практика, ясно е, че проблемите, които касаят Босилеград, всъщност, касаят една погранична територия, и фактически те рано или късно засягат и България. Ние имаме информация и за замърсяване и на българска територия от страна на граждани, така че наистина въпросът е тревожен. И за съжаление казвам, е свързан с трансгранични въпроси, които няма как да бъдат решени само от българска страна. Това поставя една по-висока сложност на проблема, защото трябва да бъдат решени на дипломатическо ниво и на ниво разговори на министерствата на двете държави. По тази причина и двамата омбудсмани се ангажираме да съдействаме, доколкото разбира се, нашата компетентност го позволява, а компетентността на омбудсмана е такава, че може да постави на вниманието на националните институции проблеми, с които е сезирано от страна на гражданите. Между другото, пак казвам, това е един от редките случаи, в които омбудсман изпраща препоръка не с конкретни критики към националните власти, а с искане те да поставят конкретен проблем на обсъждане на тези двустранни срещи, които ще се състоят.

Водещ: А ясно ли е кой е органът, който може да доведе до затваряне на производството, което замърсява?

Диана Ковачева: Ясно е, че става въпрос за компетентност на сръбската страна и сръбското Министерство на околната страна. Тук всъщност, става въпрос не за затваряне, а за временно спиране на дейността до изграждането на пречиствателни станции. Тук не става въпрос за прекратяване на дейността и не това е искането на гражданите, става въпрос за опасения, че на практика при обогатяването и преработката на добиваната в района оловно-цинкова руда, всъщност, се стига до замърсяване на водата и почвата в район, в който живеят много хора. А нас ни засяга, защото става въпрос за българско малцинство, и също така, за територия, която е много близо до нашата граница – река Драговищица на практика наистина е погранична река, и това създава сериозни проблеми.

Водещ: Ние ще проследим как ще развие решението на този въпрос. Искам да ви върна към тема за образованието. Имате ли решение и по тази тема? Какво може да се направи?

Диана Ковачева: Тук решението отново е свързано с компетентност на сръбските власти, но и разбира се, и помощ  от страна на българското Министерство на образованието. Между другото, този въпрос вече е поставен във връзка с приемната в Цариброд пред Министерство на образованието. Проведена е среща на омбудсмана тогава с министъра на образованието. Аз също правя постъпки за среща с министъра, така че наистина да бъде решен във възможно най-кратък срок проблемът. Защото обучението на децата на родния език, на майчин език е тяхно право, но също така е и гаранция, че те ще запазят българския дух, самосъзнание и своята принадлежност към българщината.

Водещ: Относно инвестициите?

Диана Ковачева: Относно инвестициите, за съжаление, тук българската държава няма как да бъде активна. Става въпрос за необходимостта от активност от страна на местната власт в района. Защото всъщност към нас се обърнаха от Културно-информационния център, също и гражданите, които дойдоха с жалби с информация за това, че на място няма добри условия за бизнес и работа, затова че населението намалява рязко в годините, и затова че българското малцинство също намалява. На практика, проблемът с обезлюдяването се дължи на оттеглянето на фирми, които работят там и лошите условия според тях, доколкото поне към нас е изнесена информация, за бизнес и инвестиции. Това, разбира се, е въпрос на местна политика, но тя касае и българите, които живеят там.

Водещ: Предполагам, че продължавате да координирате действията си с обществения посредник на Сърбия. Предстоят ли нови срещи?

Диана Ковачева: Да, категорично предстоят срещи. Между другото, предстои среща през месец ноември на балканските омбудсмани. Миналата есен по това време в България беше учредена Балканска мрежа на омбудсманите, която си постави за цел да даде по-добър терен за обсъждане на проблемите, които касаят нас, балканските омбудсмани, и по-бързо решаване на въпроси, които много често са трансгранични. Всъщност, през месец ноември пак в Сърбия предстои такава среща в град Ниш, на която поне аз отново ще поставя проблемите, с които бяхме сезирани с жалбите на гражданите в приемната от Босилеград, и също така ще бъдат поставени и други въпроси. Между другото, през тази година имахме наистина добро сътрудничество и с омбудсмана на Гърция и омбудсмана на Румъния при решаването на казуси, с които ни сезират български граждани. Ние сме държави с общи граници и по тази причина и проблемите са общи и трябва да бъдат решавани съвместно. Смятам, че тази среща в Ниш ще бъде добра индикация за необходимостта от подобна мрежа, която дава възможност за по-бърза реакция, лица за контакти и по-добро сътрудничество. Един от въпросите, с които между другото ни сезираха българските граждани, е свързан, връщам се пак към тази тема, е свързан с тяхното очакване да разполагат с по-облекчен режим при получаването на българско гражданство, тъй като те имат българско самосъзнание. В някои случаи не могат да докажат с документи българския си произход, тъй като в далечни години документите им са били загубени. Това е също един от проблемите, с които те ни сезираха, с проблема освен за доказване на своя български произход, и с по-дългите процедури за получаване на българско гражданство. Това е национален въпрос. Ние сме се обръщали и друг път към компетентните институции, ще го направим отново. А на срещата в Ниш ще говорим за възможните решения по темите, които касаят сътрудничеството между нашите държави, и отново ще поставим въпроса за замърсяването на територията на Сърбия.

Елеонора ЧОЛАКОВА