Димитър Аврамов, политолог: Местният вот очертава оспорвана битка за София и Пловдив, силите могат рязко да се пренаредят до изборния ден

Президентът насрочи провеждането на изборите за общински съветници и кметове за 27 октомври. Кратко лято, между два важни за страната ни избора, очаква роните политици, а наесен битката започва отново. Кой в каква изходна позиция се намира и чии вътрешнопартийни проблеми ще рефлектират върху електоралните нагласи? Отговорите търсим с политолога Димитър Аврамов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

 Водещ: Господин Аврамов, партиите залагаха много върху изборните резултати от европейските избори. Съпоставими с тях, колко важни ще се окажат местните?

Димитър Аврамов: Няма да се окажат много важни, защото всички избори са сами за себе си. Хората като цяло гледат внимателно какви са кандидатите, какво те предлагат и съответно правят избора си въз основа на текущата политическа обстановка и на текущото състезание. В този смисъл, всеки вид избори са отделен вид политическо състезание и който не разбира това, губи обикновено.

Водещ: Дори един бърз поглед към отделните формации пък ясно показва, че проблемите, с които всяка една трябва да се справи до есента, са много. Има ли някоя, която към днешна дата се намира в най-изгодна позиция?

Димитър Аврамов: Не мога да дам коректен отговор, защото местните избори нямат национален характер и трябва да правим анализ на всяка община. Логично е да кажем, че там, където има избрани кметове, те поне привидно са в по-добра позиция, особено ако хората са доволни от начина на управление. По тази логика би трябвало ГЕРБ да има най-добри позиции на старта на местните избори. Често обаче политическите реалности месец или два преди изборите се променят динамично. Така че всяка прогноза в полза на един или друг кандидат би била рискована.

Водещ: Знаете, традиционно преди местни избори особено активни стават кампаниите срещу отделните кандидати. Очаквате ли такива и тази есен, и разбира се промяна в политическата ситуация заради подобни кампании?

Димитър Аврамов: Много е трудно да се прогнозира какво би повлияло на местните избори в даден град. Въпросът дали ще има напрежение, дали ще има негативизъм, е свързан с това доколко управлението в дадена община е свързано с нарушения и доколко гражданите са недоволни. Ако искате да бъда по-конкретен, струва ми се, че изборната конкуренция в двата най-големи български града – София и Пловдив, се очертава да бъде като че ли по-оспорвана от другите. Но в момента няма кандидати, следователно не можем да правим никакъв анализ на това как биха се представили евентуалните кандидати или политическите сили, които ги подкрепят.

Водещ: Труден е анализът, да, без ясни и конкретни имена. Може ли обаче ГЕРБ да си позволи да загуби столицата?

Димитър Аврамов: Въпросът с изборите не стои дали можеш да си позволиш да ги спечелиш или да ги загубиш. Хубавото на демократическата конкуренция е, че един път можеш да загубиш, следващия път да спечелиш. Въпросът ви обаче е важен от гледна точка на това, че ГЕРБ се позиционира като партия, която вечно печели и вечно трябва да печели. Тоест поставянето на такъв тип изисквания към самия себе си прави нещата много трудни. Разбира се, досега те се справят. Не мога да кажа какво ще се случи на предстоящите местни избори обаче.

Водещ: Прочистването, за което ГЕРБ даде заявка на конгреса, ще постигне ли търсения сред избирателите ефект?

Димитър Аврамов: Аз не чух заявки на конгреса на ГЕРБ. Той беше един час. Господин Борисов изнесе слово, след което делегатите си тръгнаха. Нямаше обсъждане на политики, нямаше никакви визии за страната или за отделните региони. Това, което трябва да очакваме от ГЕРБ, е повече от същото. Това не е критика, нито пък е словословене за ГЕРБ. Повече от същото означава, че ГЕРБ няма да промени кой знае с какво политическото си поведение, което означава съответно, че е възможно резултатите на партията да бъдат прогнозируеми при равни други условия. А равни други условия значи нивото на конкурентите на ГЕРБ да е като досегашното. Тоест, ако срещу кандидатите на ГЕРБ няма достатъчно добри кандидати, шансовете да спечелят, независимо от това какво е качеството на управлението им, се увеличава много.

Водещ: От друга страна обаче, доколко стилът на БСП „против управляващите“, без обаче да предложат своя концепция, план за управление, доколко това ще се окаже печеливша стратегия за избора по места?

Димитър Аврамов: БСП страдат от идейна криза. Струва ми се, че ръководство на партията репродуцира някакви виждания за партията от 90-те години и ги поръсва отгоре, опитва се да им даде модерен привкус в теми и политики, които не са характерни за левицата, например национализмът. БСП прилича на някаква особена партия в последните години, но не и на модерна социалистическа партия. Има по малко носталгия към комунизма, има непрекъсната защита на виждания и ценности, характерни за комунистическия период на страната; в същото време БСП се държи тотално несоциалистически по отношение на индивидуалните свободи и права на хората. Пример е Истанбулската конвенция, пример е отношението към бежанците и т.н. Тоест БСП е в идейна криза, а очевидно има и кадрова криза. Това поставя партията в тежко положение. В същото време, ако погледнем изборните резултати на БСП и като ги сравним с кризата, в която се намира партията, трябва да признаем, че БСП се справи много добре на изборите. Повечето партии, ако се намират в такъв тежък дефицит на кадри, ако са управлявали толкова лошо, колкото БСП и ако имат толкова нехарактерни, неотговарящи на идентичността си политики, до няколко години биха изчезнали. Докато БСП стои стабилно, но разбира се стои стабилно като втора политическа партия. Тоест тази стабилност не й е достатъчна да спечели. И ако не извади кандидати, които да освежат имиджа на партията, да открият как през местните избори могат да приложат някакви модерни модели, които са адекватни на социалистическото мислене, ако не успее да намери такива, най-вероятно БСП няма да спечели в повечето големи градове. Не е достатъчно да разчиташ на негативен вот, когато си в опозиция, не е достатъчно да разчиташ на умората на избирателите от дадена партия, която е управлявала два или три мандата. Това не е достатъчно. Необходимо е да имаш алтернатива. И последните няколко национални избора го показват ясно.

Водещ: Благоприятна почва ли са обаче местните избори за появата и успеха на някои не толкова познати лица или по-малки формации?

Димитър Аврамов: Изключително ми е трудно да ви отговоря на въпроса. Ще ви кажа защо. Политиката през последните две години се превръща в низ от непрекъснати скандали и е много трудно да се анализира какъвто и да е процес, защото всяко действие е обикновено краткосрочно, свързано е с негативизъм, с остри критики, с крайна форма на политизация. Много често е свързано с дебати, които не са съдържателни, които са краткосрочни, след което цялото това действие свършва и започва ново действие, но със същите показатели. В един момент това изхабява хората, които са в политиката. На малките партии ще е много трудно, това се вижда в Обединените патриоти, които буквално се разтвориха във властта. В същото време като че ли има известна стабилизация в извънпарламентарната десница, но тя е все още на ниско ниво и не можем да прогнозираме какво би се случило там. Ако има някакво политическо пространство за запълване, то със сигурност ще бъде запълнено от някакви несистемни играчи, тоест хора и групи, които до момента не са участвали активно в политиката и може да се изкушат да направят директни заявки. Местните избори са много удобно време за това, защото някак си е по-лесно да структурираш политическите си претенции през кандидат за кмет и листа за общински съветници в една 100-200 хилядна община, отколкото да го направиш в национален мащаб. От тази гледна точка е много възможно да видим всякакъв тип местни сдружения, коалиции, инициативни комитети да издигат кандидати, което ще доведе до това, че след местните избори вероятно ще има доста пъстри общински съвети, коалиционни мнозинства съответно зад кметовете. Много е възможно на част от кметовете да се наложи да работят с едни по-гъвкави мнозинства, където има различни групи, всяка от които представя различен вид интереси.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА