Димитър Аргиров, народен певец: В продължение на 35 години Илия Аргиров е солист и една от емблемите на  ансамбъл „Пирин“

Димитър Аргиров, народен певец и син на Илия Аргиров, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: В края на месец март се навършиха 87 години от рождението на вашият баща – народния певец Илия Аргиров. В тази връзка разкажете ни малко повече за житейският му път?

Димитър Аргиров: Баща ми е роден в град Свети Врач, днес Сандански. Майка му е била народна певица от района, като е била много известна. Пяла е по събори, имала е огромен песенен репертоар. Семейството на баща ми е било бедно, дори той ми е разказвал как сутрин е ходил да бере тютюн, заедно с братята си. Освен това семейството им е било доста голямо. Баща ми е имало още 3 братя и 1 сестра. Най-големият му брат бяга в Америка преди много години, поради което баща ми почти не си го спомняше. Сестра му и един от другите му братя починаха, а чичо ми Андрей скоро ще навърши 90 години. Сега той живее в Стара Загора и дори наскоро се виждахме. Той също е музикант, който се е занимавал с оперно пеене. Баща ми пък научава песните, които пее от майка си. Така още като дете започва да пее. Творческият му път започва от Ансамбъла на строителните войски в София. Това се случва, когато той отива да стане войник. След уволнението си, баща ми остава да живее в София, където започва да участва в концерти, заедно с групи към концертна дирекция. В тази връзка той ми е разказвал, че е има щастието да пътува с много големи звезди, дори и оперни певци. Пътувал е с Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова, Коста Колев и с още много от големите имена във фолклора. По-късно за един кратък период, той става солист на ансамбъл „Гоце Делчев“ в София. Престоят му там е доста кратък. През 1959 година Илия Аргиров става солист на ансамбъл „Пирин“, а Кирил Стефанов е този, който го кани в Благоевград. Така в продължение на 35 години или до пенсионирането си, баща ми остава част от този ансамбъл. След като се пенсионира, баща ми заминава в родното село на майка ми – Бериево, където двамата живеят и отглеждат зеленчуци. Така той много се откъсна от музиката, но през 2009 година аз успях да го върна на сцената. Заедно направихме няколко записа, тъй като той отдавна не беше пял. В този период излезе и неговият албум „Моите песни“. Горе-долу след това завръщане, той взе участие в няколко концерта, единият от които беше юбилейният на Кирил Стефанов и Ансамбъл „Пирин“. Последното му появяване пред публика беше през 2009 година в Севлиево, където пя два пъти, единият от които бе по случай годишнина от Борис Машалов. През 2012 година след тежко боледуване баща ми почина. От тогава насам вече аз мога да кажа, че съм поел нещата в мои ръце, продължавам да записвам негови песни с нови аранжименти, а напоследък започнах да правя и собствени аранжименти. Имам ѝ един албум, който е изцяло по мои аранжименти – трети ми албум „Пирински цветя“. Сега работя върху нови песни, записвам постоянно. Напоследък отново започнах да работя с главният аранжор на моите песни  – Никола Ваклинов. В момента той ми направи два нови аранжимента – единият е на дует ми със Соня Чакърова и на една моя песен. Ще продължаваме да работим така лека по лека, защото искам следващия ми албум отново да бъде с негови аранжименти. За мен той е изключителен аранжор, затова ѝ нещата се получават много добре.

Фокус: Всъщност – завръщането на баща ви на музикалната сцена през 2009 година, съвпада ѝ с вашето завръщане към фолклора нали така?

Димитър Аргиров: Завръщането ми е до някъде формално през този период, защото аз всъщност никога не съм „излизал“ от фолклора. Тогава просто започнах да го развивам по друг начин и всъщност се завърнах на професионалната фолклорна сцена в България.  Тази година дори се навършват 10 години от това мое своеобразно завръщане и по този случаи в София на 18 април в Културния дом организирам един концерт, в който участие ще вземе ѝ моята дуетна половинка – Соня Чакърова. Използвам възможността да поканя на този концерт всеки един, който има желанието да заповяда. Друго нещо, което направих по случаи тази годишнина е, че преиздадох на ново албумът „Песните на баща ми“, който вече звучи коренно различно, всички песни са изпети и записани на ново.

Фокус: Какво друго ново се случва при вас през последните години?

Димитър Аргиров: През последните три години новото при мен е, че пея в дует, когато може и когато има запитване. Дуетната ми половинка е Соня Чакърова – една много добра певица от Северняшката фолклорна област, но също така пее чудесно и македонски песни. С нея реализирахме няколко видео клипа, постоянно записваме и нови песни. Сега дори ни предстоят още няколко нови клипа, както и концерта. Всъщност се оказва, че нашият дует е много успешен, защото гласовете ни си пасват перфектно, тоест успели сме да постигнем една много добра симбиоза помежду си. Освен това в момента плануваме да издадем съвместен албум. Другото ново, освен подготовката на новият ми албум е, че за тази година имам много планирани изяви. Миналата година също мина много добре. Според мен нещата към момента вървят много добре и то все нагоре. Това, с което искам да се похваля е, че миналата година Ваня Монева ни покани, заедно със Соня да запишем няколко песни, заедно с оркестъра за народна музика с диригент Димитър Христов. Записите бяха реализирани през януари като записахме четири прекрасни песни от репертоара на баща ми. За наше голямо щастие аранжимента бе лично направен от Димитър Христов. Всеки момент се очаква тези песни да излязат и аз съм изключително горд, защото  за всеки един музикант това е много голямо признание. Това всъщност е може би един от най-големите ми успехи през последните 10 години, защото всеки един изпълнител много добре знае какво е да запишеш песни с този оркестър.

Фокус: Във връзка с всичко, което споменахте, то иска ми се да ви попитам кои остават най-емблематичните песни на Илия Аргиров? За кои можем да кажем, че вече са се превърнали в негова емблема, а на по-късен етап ще станат и ваша? И какво най-много искат хората да изпълнявате?

Димитър Аргиров: Много са тези песни, защото баща ми е извършвал сериозна дейност по популяризирането на македонският фолклор. Дори сега мога да ви изброя поне 20 песни, които са като негова емблема. Мисля си обаче, че най-характерната му и най-обичана песен е „Дойди майко, изпрати ме“. След това следват неговата версия на „Лиляно моме“, „Убавото Стойне“, „Де гиди луди млади години“, „Ой, девойче“, „Море кога оди“, „Три пъти поминах“ и много, много други. В тази връзка искам да кажа и нещо много важно – ти ме питаш какво най-много искат хората? В момента се оказва, че хората са много дезориентирани, защото самите медии, самите фолклорни телевизии бълват много неща, които са далеч от автентичния фолклор. Много хора сега правят народна музика, но аранжимента е много далеч от автентичния фолклор. Това всъщност е нещо, което на мен много не ми харесва, но пък в крайна сметка това е което хората харесват и което хората „консумират“. Тук може би идва и ролята на самите медии. Един от основните проблеми е, че чалга културата в България вече възпитава едно трето поколение и когато хората чуят автентична народна песен казват, че това всъщност не е народна песен. Докато, когато чуят нещо по-модерно, по-чалгаджийски звучат, с инструменти, които не са присъщи на народната музика, казват – ето това е народната музика. За мен това е нещо много тревожно. Прави ми обаче добро впечатление, че много хора ходят по събори или в читалищата, които са последния страж на българското и културата. В различни инициативи взимат голям брой самодейни състави от цялата страна, което е много хубаво. Искам да спомена и ансамблите в България като „Пирин“, „Тракия“, които също свирят народна музика в съвсем автентичен стил. Това, което аз се опитвам да направя е да мога да права песни, които звучат по автентичен начин, но с едни малко по-съвременни аранжименти,  чрез които да мога да накарам хората да се вдигнат на хоро. Всъщност за всеки един изпълнител това е най-важното – да радва и зарежда публиката с положителни емоции. При мен нещата са много балансирани – не използвам инструменти, които не са типични за българската народна музика. Честно казано мисля, че съм на прав път, защото много често хората ми казват, след мое участие, че това, което съм изпълнил е било много хубаво. Явно пространството е пренаситено от неща, които са едни и същи, защото наистина певците днес пеят едни и същи неща. Особено македонските певци имат – 5-6 песни, които абсолютно всички пеят и то дори с един и същи аранжимент. Това до някъде омръзна на хората. Аз се старая да правя музика, която още като чуеш по радиото – преди да съм запял да си кажеш „Това е Димитър Аргиров“, така, както беше едно време с песните на баща ми.

Ливия НИНОВА

 

custom_gallery
images not found