Димитър Гърдев, експерт: Силовите роли на Балканите отдавна са разпределени – не се очаква ескалация на напрежението или война

Експертът по международни отношения Димитър Гърдев в седмичното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Тема, която беляза изтичащата седмица, но както се казва, с опашка от старо време. Една предстояща среща поражда въпроси, среща, организирана от Германия Франция в лицето на канцлера на Федерална република Германия Ангела Меркел и френския президент Емануел Макрон, които канят на 29-ти април в Берлин лидерите на страните от Западните Балкани и държавни глави от региона, от Сърбия, Косово и премиерите на Словения и Хърватия. Събитие, което бе определено „огромна изненада“ на Брюксел. Кой формира политиките на Балканите? За геополитическите игри разговаряме с госта в студиото – експертът по международни отношения Димитър Гърдев. Добър ден, добре дошли.

Димитър Гърдев: Здравейте.

Водещ: Г-н Гърдев, кой формира политиките на Балканите?

Димитър Гърдев: Политиките на Балканите винаги са били под много сериозното внимание на великите сили. И виждаме как когато тези баланси между тях се променят, веднага рефлектират тези движения на Балканите. След като беше приключена съветската империя, се получи нова карта на Балканите. След активното ангажиране на САЩ с участието и на НАТО, имаме нови държави и държавни образувания. Не бива да забравяме и ролята на Москва, новата политика, която формира тази държава от времената на Владимир Путин. И също така много сериозното присъствие на Турция в региона и на арабски държави от Залива, включително такива бяха много активни по време на войната в Косово, от Саудитска Арабия. Така че както видяхме, много малко остава за самите балкански държави. Да не забравяме, че всъщност ЕС вече участва като единна структура. И това, което може наистина да има някакво положително отношение за политиката на България, на Гърция, е това, че ние сме представители на този съюз тук.

Водещ: Ключови играчи в случая са Франция и Германия. Каква е целта им?

Димитър Гърдев: Много ясно беше казано от комисаря Йоханес Хан, който преди месеци заяви, че новата политика на САЩ, които увериха, че се оттеглят от Балканите, това беше малко шоково, дава възможност наистина да се намери решения. Тук вече Европа иска да участва по-сериозно в решаването на проблемите на Западните Балкани. Защото се опасява, че пълно излизане, естествено, от САЩ няма да има, но може да се достигне до едно ново пренареждане на ситуацията, основно в Косово. Защото знаете, че там се случиха някои важни събития. Ескалиране на напреженията между Прищина и северната част със сръбското население след въвеждането на 100-процентните мита към сръбските стоки. От ноември месец кметовете от Северно Косово от сърбите са напуснали, има нови избори, които бяха насрочени за май месец. Също така имаме заявление на сръбската общност там, че те ще бойкотират изборите. Но също така и много сериозно влияние върху сигурността, това е основното, защото повлия и създаването на косовска армия, която беше подкрепена от САЩ. Което е в нарушение на няколко сериозни документа, които регулираха статута на държавата там. ЕС е много притеснен от това, че косовските сили за сигурност, които бяха, се превръщат в мащабна армия и няма защо да се лъжем, държавата, която определя какво се случва в Косово в политиката на сигурността, е САЩ.

Водещ: През изтичащата седмица медии излязоха с доклади, че на срещата в Берлин на 29 април ще бъде предложен „двоен суверенитет“ за северната част на Косово. Какво означава „двоен суверенитет“ и в полза на кого е?

Димитър Гърдев: Много странно понятие, ще видим какво точно ще предложат. За момента това, което виждаме, е някакъв много странен статут. От Сърбия се иска да признае Косово, но същевременно евентуално референдум да се проведе в северната част, без да се посочва кога. Сръбският външен министър реагира и заяви, че това не е приемливо за страната, защото няма такова понятие. Какви са двете направления, в които се опитват да бъде вкарана Сърбия? От една страна, да бъде признат суверенитетът на Косово, което да я направи равнопоставена. А оттам вече да имаме едно пълномащабно държавно образувание. Като на това нещо се предлага европейското членство на Сърбия. Само че по какъв начин то ще се случи, е проблем. Защото САЩ в няколко документа и изказвания на техни политически лица заявяват, че трябва да се стигне до размяна на територии. EС е изключително притеснен от такъв прецедент, мога да развия въпроса защо, ще се спра и на ролята Русия и какви са и вътрешните фактори в двете държави, ако може да се каже, в Прищина и в Сърбия. ЕС е изключително притеснен от такъв прецедент, защото това „отваря кутията на Пандора“. Това е израз, който е употребяван и от Меркел, и от много сериозни други европейски фактори. Защото не може да се прекрояват така граници.

Водещ: До какво би довело това?

Димитър Гърдев:  Представете си как се прилага това примерно  в Испания, в Босна и Херцеговина. И още един пример, който е много важен, Крим. Това е опасението на ЕС, че в един момент може да се получи така, че да се създаде прецедент, който да узакони Крим. Защото размяна на територии, това е позиция, която наистина беше изразена и бяха дадени такива индикации, когато започнаха едни преговори миналата година лятото и когато се срещаха, дори Александър Вучич отиде в Косово. Там привържениците на такава идея са администрацията на президента Хашим Тачи, той е водил такива преговори. Но противниците са в парламента. Защо? Защото евентуално това, ако се случи, ще има промяна на Конституцията. Тази промяна в Конституцията ще даде възможност на Хашим Тачи да се кандидатира за още един и за още един мандат.  И това променя политическата структура вътре в самото Косово. Национализмът в страната е изключително силно изразен, като една млада държава, видя се и при самото посещение. Между другото голяма съпротива в това отношение имаме в Сърбия. В Белград по същия начин, знаете, че столицата е под постоянни протести, в продължение на месеци, но протестиращите заявиха категорично, че няма да приемат никакви самостоятелни решения, направени под масата. Там на протеста има сериозна националистическа нотка. Много странна е позицията на Москва. На пръв поглед поддържа Белград. Това беше заявено и в много от изказванията на двамата лидери, а също и от Александър Вучич, че той на тази среща, организирана от Франция и Германия, ще отиде, но след това ще има много сериозен диалог с Владимир Путин. Вижте, Москва поддържа една такава позиция, че статутът на Косово трябва да мине през Съвета за сигурност, да бъде един дълъг процес. Защото ако бързо се реши въпросът, това много бързо ще постави този за членството на Сърбия в ЕС и Москва няма как вече да влияе. Тя просто не управлява процеса в момента, в който тази държава получи такъв тласък.

Водещ: Очаквате ли някакви крайни решения на тази среща на 29 април?

Димитър Гърдев: Не, не очаквам никакви решения. Говорихме и за позицията на Александър Вучич, при положение, че той ще го консултира с неговия ментор в Кремъл. Другото, което беше изразено от като позиция от Хашим Тачи е, че той просто отива за консултации, няма да се подписва никакъв документ. Албания също е в сложно положение, там също има доста сериозни протести. Управляващата партия на Еди Рама едва ли ще поеме такъв сериозен външнополитически хазартен ход.

Водещ: Между другото имаше и недоволни от организирането на една такава среща, визирам Италия, Австрия. От какво следва недоволството?

Димитър Гърдев: Те в края на краищата косвено са засегнати от тези проблеми. Може би наистина нямаме ясна позиция на ЕС какво точно ще следваме. Дали политиката на САЩ, които искат териториална размяна, или пък ще предложим нещо друго. И аз затова смятам, че тази среща е началото, по-скоро да се възобнови един прекъснат диалог. Но както вие ми зададохте въпроса дали очаквам ескалация, евентуално война на Балканите – не очаквам такава. Защото силовите роли отдавна са разпределени. Войната приключи и никой няма никакви нови реалности, които да предложи, и сили и средства, с които да промени тези реалности. Ще напомня на вас и вашите слушатели, че в Косово се намира най-голямата американска военна база в тази част на света. Никой не може да направи нищо там без решение на САЩ.

Водещ: В медиите през седмицата излезе определение, че тази среща е последната битка на германския канцлер Ангела Меркел в Европа. Ще съумее ли да я доведе докрай?

Димитър Гърдев: Това е може би наистина едно от последните предизвикателства пред германския канцлер, защото имаме процеси, които много рязко ще променят съотношението на силите в Германия. Първо, са евроизборите. Но второ, тази коалиция, която управлява Меркел – ХДС-ХСС, имат един партньор, ГСДП, която е Германската социалдемократическа партия и която много трудно влезе в тази коалиция. Наложи се нейният лидер Мартин Шулц да напусне и да направят конгрес, на който ясно казаха, че след две години, които изтичат септември месец тази година, те ще преразгледат участието в тази коалиция. Което означава, че може да се получи нова коалиция или да се стигне на някаква форма на криза. При двата сценария постът на канцлера Меркел ще бъде заменен, защото тя вече не е лидер и на собствената си партия. Знаете там има нов лидер, Анегрет Крамп-Каренбауер. Така че това е наистина последният опит на Ангела Меркел за решаване на въпросите в Западните Балкани. Тя ще има много други предизвикателства до септември, но както и досега си говорихме, Европа изостана, предаде по-голямата част от инициативите, говоря за един дълъг период, 10-15 години, на САЩ. А и съвсем логично е, аз не очаквам една нова инициатива, при положение, че нямаме ясна представа какъв ще бъде новият Европейски парламент, каква ще бъде новата комисия. Нека новите партии, нека новите мнозинства там, нека новите баланси на силите, го изработят. Защото така е редно.

Водещ: Един съвсем бърз преглед. Какво се случва във Франция след инцидента с Нотр Дам и настроенията какви са?

Димитър Гърдев: Моето мнение, няколко пъти съм го казвал, е, че всъщност Макрон е един маркетингов проект. Такива политически създания имат уникален политически усет за темата на деня. Той ще го използва в първия момент. И вече има резултати, наговият рейтинг се качи. Такива впрочем са и Доналд Тръмп, такива са новите лидери в Украйна. Зеленски ще бъде абсолютно  такъв. Такава е новата президентка на Словакия. Това е  новата визия на политиците. Те са безкрайно флуидни и изключително ориентирани към това, хората четат в социалните медии, в телевизиите, в ежедневния ефир.

Водещ: Ще съумее ли да се справи с „жълтите жилетки“?

Димитър Гърдев: Аз мисля, че да.

Милослава АНГЕЛОВА