Димитър Дилчев, кмет на район „Студентски“: Следващата година ще стартира проектът за кампус в „Студентски град“

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

 

Разработва се технически проект аз първия кампус в „Студентски град“. Как ще се реализира той и как ще се промени обликът на района след завършването му? Повече ще научим от кмета на район „Студентски“ Димитър Дилчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Господин Дилчев, нека първо обясним какво точно включва този проект?

Димитър Дилчев: Този проект реално започна много отдавна още с идеята за промяна на регулационните планове и възможно максимално отвоюване на територии около общежитията, които да останат свободни от застрояване, да останат като прилежаща площ към вече съществуващите студентски общежития. Такъв е и проектът, който се разработва в момента. Става въпрос за терен около 27 дка, който се намира непосредствено около първи, втори, трети и четвърти блок. Това е и пространството, което имаме желание да изразим като пилотен студентски кампус на територията на „Студентски град“.

Водещ: Кметът Йорданка Фандъкова, обяви че предишен Подробен устройствен план (ПУП) наистина е предвиждал застрояването почти на всички свободни територии в района. Да разбираме, че сегашният план спасява тези територии от застрояване?

Димитър Дилчев: Устройственият план от 2001 г. наистина предвижда тотално застрояване в „Студентски град“. Под застрояване разбирайте дворовете на Национална спортна академия, дворовете на Минногеоложкия университет, на Техническия университет. Т.е. това е нещо, което лично аз за себе си и до ден днешен не мога да намеря обяснение защо и как е взето като решение в Столична община през 2001 г.. То обаче е факт и  дава началото на това застрояване, смея да кажа, на моменти непремерено на територията на „Студентски град“. Именно защото първата работа, която направихме през 2007 г. беше възлагането на нов ПУП, който след около може би повече от 3 г. обществени обсъждания и процедури през  2011 г. вече влезе в сила. Оттогава до сега, това което ни остава вече е да започнем и реализацията там, където е възможно реализирането на такива кампуси. Защото за съжаление в голяма част от другите терени,  предвидени за кампуси, все още има стотици декари частни терени. Т.е. докато този проблем не бъде изчистен, няма как там да се реализира подобен проект.

Водещ: Каква обаче е визията на този конкретен проект? Може ли да се наложи събарянето на различни постройки, ако те не отговарят на проектната визия за района?

Димитър Дилчев: Студентските кампуси реално ще бъдат стопанисвани от висшите учебни заведения. Важна е тяхната визия, важно е тяхното виждане, но определено на места, където има обекти, които към днешна дата пречат или биха пречили и се прецени, че не са подходящи за този начин на уреждане на територията – да, предполагам че те ще бъдат премахнати.

Водещ: Идеята е този кампус да бъде от затворен тип, със затворен комплекс. Как точно ще се осъществи тази идея? Може би ще има различен режим на пропускане в тези обособени територии?

Димитър Дилчев: Чисто архитектурно точно това е предвиждането на проекта – да се изгради ограда, която да успокои и транспортно, и търговски зоната около общежитията. И естествено да има режим на достъп. Да се знае кой, защо, кога и как влиза на територията на кампуса и съответно в студентските общежития. Предвижда се и разполагането в проекта на над 140 паркоместа. Сигурно не е достатъчно, предвид сегашният брой автомобили, но това е максимумът, който може да се осигури към този вид кампус към днешна дата с паркирането. Това е проблем на територията на целия „Студентски град“. И всеки, който е ходил там, вижда и знае че физическа възможност всеки студент да отиде с автомобил на лекции или пък да паркира пред общежитието си, просто няма. Така че не бива да очакваме подобни решения да дадат проектантите.

Водещ: Знаем, всеки район има определени специфики. Освен проблемът с паркирането, който може би в някаква степен сега ще бъде разрешен, какви са другите проблеми, с които трябва да се справите и другите настоявания на жителите на район „Студентски“?

Димитър Дилчев: В повечето случаи става въпрос действително за проблеми от инфраструктурата, за улици, тротоари, осветление – нещо, което всяка година се прави, изграждат се нови. Но в случая говорим за цялостно завършване на един терен. Т.е. това са околните пространства, озеленяването, поливната система. Един кампус, който да покаже как би трябвало да изглежда „Студентски град“. Най-важното е да е ясно за всеки един терен на територията на „Студентски град“ кой е отговорен за него, кой го поддържа, кой го осветява и кой всъщност се грижи и носи отговорност за него.

Водещ: Казвате висшите учебни заведения ще имат тази отговорност. Как точно ще стане разпределянето?

Димитър Дилчев: В комисията, която участваше в избора на проект, участваха представители и на Минно-геоложкия, на Техническия университет, представители на студентските съвети. Какъв ще бъде режимът на достъп, какви ще бъдат условията, как ще се стопанисва е решение, което те самите могат да вземат и да предложат. И проектирането, а след това и изграждането на самия студентски кампус ще бъдат финансирани от Министерство на образованието, но естествено най-добрите решения това как да се стопанисват тези терени могат да дойдат от техните стопани.

Водещ: Кога можем да очакваме старта на първите реални действия по този проект?

Димитър Дилчев: Предстои завършването на техническия проект. Аз съм убеден, че средства след това за изграждане на този кампус ще се намерят. Предстои организация за провеждане на процедури, избор на изпълнител и започване във време, в което да пречи най-малко на живущите в тези общежития. Не виждам никакви обективни пречки догодина през пролетта да не започне изграждането на този кампус.

Водещ: Оптимист ли сте, че проблемът с множеството частни терени ще бъде разрешен, така че подобни проекти да обхванат и по-големи територии?

Димитър Дилчев: Това е проблем, който рано или късно трябва и ще бъде разрешен. Как, по какъв начин, какво ще струва това на държавата е тема на съвсем отделен разговор. Отново обаче никой не си поставя въпроса защо назад в годините се допусна по този начин да бъдат унищожени терените в София и не само в София, а в цялата страна? Беше ли разумно решението, което е взето още преди 30 г. за този начин на възстановяване на земеделските земи и реално големият въпрос е кой в момента ще плати сметката за това нещо? За съжаление отговорът е ясен. Сметката ще трябва да плащаме ние.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА