Димитър Димитров: В кампанията за евроизборите възможно е да бъде облагодетелстван този, който в последните две седмици успее да произведе положителни новини

Димитър Димитров, политолог, преподавател в Софийския университет и член на ЦИК, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Съгласно одобрената на 25-ти март хронограма за работата на Централната избирателна комисия по време на европейските избори, регистрацията на партии и коалиции приключи в 17.00 часа на 10 април, а на инициативните комитети ще се случи пет дни по-късно. Колко са регистрираните? Въпросът е към Димитър Димитров, член на ЦИК.

Димитър Димитров: Не, мисля, че няма никакви изненади. От всички партии, за които обичайно гласуваме, които са в парламента или които са активни има подадени заявления. Партиите са 15, коалициите са 9 досега, може би инициативните комитети и те са десетина. Но обръщам внимание, че част от документите все още се обработват. Тоест това трябва да се разбира, че са в ГРАО, за да се проверяват подписките. Знаете, че всеки се регистрира при наличието на подписка, независимо дали е партия, коалиция, или инициативен комитет. Така че трябва да имаме малко търпение и да изчакаме. Най-вероятно участниците в евроизборите у нас ще бъдат около 35 примерно. Или малко повече.

Водещ: Проф. Димитро, всъщност ви поканих в качеството на политолог с научни интереси за демократични институции и избори. По-скоро бих ви предложила да коментирате в лично качество събитията от последните две седмици. Как корупционните скандали се отразиха върху българските институции?

Димитър Димитров: Добре подчертахте, че ще коментирам в професионално, а не в служебно качество. Трудно е да се прецени, как ще се отразят, тъй като имаме нещо като нарастваща вълна, като така наречената снежна топка, която като се търколи по склона, набира скорост. Изначалното ми очакване, тоест отпреди десетина дни, когато се заговори за „Апартаментгейт“, всъщност си мислех, че няма да се стигне до толкова мащабна чистка. Не сме имали такава вълна от оставки, нито пък такава вълна от оповестяване на различни обстоятелства, за които вероятно отделни хора са знаели. Никога това не е било в центъра на информационния поток. И започнах да се притеснявам, че тази вълна от събития и разкрития ще доведе до известно потискане на интереса към изборите. Няма никак да се учудя, ако гласувалите станат по-малко, отколкото е обичайното, а то и обичайното не е достатъчно. Към европейските избори имам предвид.

Водещ: Какви са ползите от подаваните оставки?

Димитър Димитров: Разбира се, че трябва да има някакъв смисъл и ползи, след като са обявени някакви обстоятелства, които не се поместват в разбиранията ни най-малко за почтеност, бих казал. Няма значение, дали те са чак толкова законни или чак и на някакви нарушаващи закона обстоятелства. По-добре е да има оставка. Останалото би било елементарна наглост.

Водещ: Г-н Димитров, с тези оставки изваждат ли се зъбите на скандала? Притъпява ли се неговата острота или точно обратното – обществото се настройва кръвожадно и очаква следващите?

Димитър Димитров: Аз не съм съвсем сигурен, че обществото реагира еднообразно. Но по-скоро при вълна от много и наистина разширяващ се фронт на разкрития, очакването ми е, че той по-скоро ще потисне интереса и всички ще започнат да повтарят: „Всичките са маскари, това е маскарад, това е цирк“ и всичко останало.

Водещ: Какъв тип политическа криза наблюдаваме в момента и откога бе видима симптоматиката й?

Димитър Димитров: Това е криза на доверието, нека да я наречем така тази криза. Особеност в такива кризи е, че когато се натрупат много обстоятелства, те някак си започват да бледнеят в своята цялост и в детайлите. Остава общото впечатление, че има масови злоупотреби и че тези злоупотреби са нещо като маслото, което смазва машината да върви.

Водещ: Как да си обясним, че хората са се вторачили в този скандал с имотите на нереални цени?

Димитър Димитров: Не съм сигурен, че хората са се вторачили, но медиите със сигурност са извели всички детайли, факти и така нататък в първите страници, във водещите заглавия, в новините. И някак си си мисля, че след като разгледахме интериора на жилището на Баневи, на жилищата на тези и онези, изведнъж сега ще започнем да забравяме за всичко това и ще си мислим, че някой е купил жилище на определена цена, която разбира се е под пазарната. Има и такъв елемент, който някак си смесва темите. И когато говорим за корупция, за мащабни злоупотреби, ние изведнъж започваме да си мислим някак си по-лесно за това, че някой си е купил жилище или че го е заменил или в края на краищата започват да се разбират и да се разплитат факти отпреди примерно 20 години. Това е твърде дълг период, за да говори нещо разтърсващо на поколението, което примерно е 40-годишно.

Водещ: Да, но се съгласете, че се поставят въпроси за закупени евтино луксозни апартаменти. А това обстоятелство всъщност подразни.

Димитър Димитров: Трудно се дискутира тема за луксозни апартаменти и цени, които са по данъчни оценки и прочие. Това наистина не е почтено, наистина представлява някакъв вид заобикаляне на закона, но това е, дебело искам да подчертая, че това е различно от историята на приватизационния фонд „АКБ Форес“, който в края на краищата завършва дейността си с тоталното обезкостяване, така ще кажа, на няколко предприятия. Само че ние за последното, за което казах – ще забравим, вторачвайки се на кой етаж, каква квадратура, какви са цените, които са пазарните, на апартаментите.

Водещ: И откъде са парите.

Димитър Димитров: Откъде са парите и в някои случаи, разбира се, тъй като не за всички има достатъчно ясен произход. Днес разбираме, че ще се прави проверка на един от депутатите от БСП, доколкото успях да чуя. Не съм преглеждал толкова внимателно детайлите в новинарския поток, но това, което много ме притеснява е, че нещата някак си толкова се усилват, че ние започваме да ставаме нечувствителни. Просто губим способността си да реагираме. Прагът на чувствителност става толкова нисък, че почти е все едно:  „Някой си е купил. Ами, купил си е“. Това е. Всичко това в дългосрочен план не е никак полезно, да не говоря, че аз не съм съвсем сигурен, че ще се извлекат конкретни ползи или конкретни плюсове в самия изборен резултат. Разбира се, трябва да дочакаме, за да го видим.

Водещ: А дали „Апартаментгейт“ не е  всъщност отклоняващ вниманието скандал от по-мащабна корупция във властта, която може би във времето предстои да научим.

Димитър Димитров: Такава тема, която, доколкото разбирам, се подхваща от време на време периферно и в някои от сайтовете, но аз не бих могъл да коментирам такова нещо, защото човек трябва да разполага с някаква информация. Не могат да се коментират само слухове, още повече, че слухове се произвеждат много лесно.

Водещ: Каква е поуката от тези корупционни скандали и от „Апартаментгейт“? Каква поука трябва да си извадят политиците?

Димитър Димитров: Една простичка поука – рано  или късно някои неща излизат наяве. А дали всичките, това няма как да разберем.

Водещ: Гражданите какво трябва да знаят, наблюдавайки заливащата ги информация?

Димитър Димитров: За гражданите трудно може да се извади поука, освен да си помислят, какви нетърпими неща се случват сред политиците и въобще да загубят интерес към политиката.

Водещ: Необходим ли е нов обществен договор?

Димитър Димитров: Винаги има нужда от някакъв вид обновяване. Надявам се, че когато преминат европейските избори, въпреки, че чакаме местни, местните са много по-различни,  ще можем да се насочим върху неща, които са някакъв вариант на обща полза или които можем да определим като обща полза. Взаимното дискредитиране на политиците аз не мисля, че носи комуто и да е било някакъв плюс или някакъв вид оптимизъм, настроение, както искате го разбирайте емоционално, по-скоро е потискащо.

Водещ: С взаимните си атаки политиците не режат ли сами клона, на който седят?

Димитър Димитров: Със сигурност има и такава интерпретация, най-малкото може да се каже. Но все пак не бива да забравяме, че не можем да кажем всички – в смисъл всички политици, това също е от значение. И може би това е надеждата на тези, които участват в кампаниите, че ако надделеят малко в надпреварата на произвеждане на негативни факти ще извлекат някаква полза.

Водещ: Вие сте специалист по избори, в тази кампания кое ще надделее: производството на негативни факти или производството на положителни очаквания?

Димитър Димитров: Разбира се, че в момента виждаме огромен поток от негативни факти, но аз си мисля, че в последните седмица или две на кампанията ще чуем и позитивни неща. Защото иначе всички ще бъдат много, много уморени.

Водещ: Кой ще извади ползата от случилото се?

Димитър Димитров: Ще рискувам с малко по-смела прогноза. Възможно е да бъде облагодетелстван този, който в последните две седмици или 10 дни успее да произведе положителни новини.

Водещ: Положителните новини как да звучат за българската действителност?

Димитър Димитров: Да, това е малко неочаквана прогноза, просто защото живеем във всекидневието на изключителен негативизъм, но когато противопоставите нещо, което изглежда по различен начин, може би ще имате шанс повече да заинтригувате хората – слушателите, зрителите, гражданите.

Водещ: Вие познавате партиите, които са регистрирани за участие в предизборната борба. Кои от тях смятате, че биха могли да произведат положителни новини до степен, че да заинтригуват избирателите?

Димитър Димитров: Трудно ще бъде на опозицията  да произведе положителна новина по елементарната  причина: тя си е избрала противопоставянето, при това острото и бих казала крещенето на противопоставяне и някак си, ако смени тона ще изглежда необичайно. Очаквам, обаче, че по-скоро от управляващите и от хората, които са близки до тях ще се появят положителните новини, защото ще повторя нещо, което казах: не могат хората да бъдат постоянно потискани.

Водещ: Обичайно за избори ли е тази заливаща ни отвсякъде негативност или наблюдаваме прецедент на ескалация?

Димитър Димитров: Наистина не сме имали начало най-малко на кампания с толкова много неприятни новини, с толкова много омаскаряване, но като цяло в глобалния свят има обща тенденция да се залага все повече не дискредитирането на противника, отколкото на създаване на собствена визия,  собствени предложения, ако искате  собствен език. Може би най-добрият пример е избирането на Тръмп за президент. Това стана след изключително остра, необичайна и много негативна кампания. Само да напомня нещо, значи Тръмп стана американски президент заради особеностите, по които се избира американски президент и федералната структура и състава на електоратите. В условията, в каквито обичайно се гласува и се произвеждат изборни резултати в Европа, това е почти невъзможно. Някак си не е възможно да получите много по-малко гласове и да спечелите изборите, какъвто е случаят на Тръмп.

Водещ: Негативизмът не делегитимира ли политическите партии като субект на политическия живот?

Димитър Димитров: Разбира се, че ги делегитимира. Но в момента, за да излезе на преден план нов е проект, е необходимо и малко време, и стечение на различни обстоятелства, каквито аз не виждам. Продължаваме да се движим в грубо казано двуделното пространство на водеща управляваща партия и водеща опозиционна партия, с няколко различни междинни общи случая на неустойчиви формати.

Водещ: Т.е. ако подобна делегитимация вече като процес е налице, ние трябва да очакваме новият проект да се зададе след евроизборите, така ли?

Димитър Димитров: Много пъти напоследък се говори, че за новите проекти някак си нарастват шансовете. И то не е благодарение на реалната необходимост. Това е може би едно от очевидните следствия, че управляващи и опозиция – ГЕРБ и БСП – твърде много се опитват взаимно да се дискредитират и това оставя празно място.

Водещ: Какво казвахме като деца – двама се карат, третият печели.

Димитър Димитров: Този трети, обаче го няма, така да бъдем по-точни. Или поне в момента не го виждаме.

Водещ: Но би могъл да се появи след евроизборите и тогава да си отговорим на въпроса – има ли сценарий в избухването на корупционните скандали и в „Апартамент гейт“?

Димитър Димитров: Не мисля, че това е така. По-скоро възприемам цялата вълна от разкрития като следваща стъпка във взаимното дискредитиране и изключително ожесточеното усилие противникът да бъде омаскарен.

Цоня Събчева