Димитър Димитров: В очите на западните кореспонденти през Първата световна война българите са се биели за идеал – връщането на Македония

Димитър Димитров, авторът на поредицата „Светът за българския воин“, дългогодишен журналист в ББС и първият кореспондент на медията в България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 

Водещ: В навечерието на 100 години от края на Първата световна война, на 4 февруари, в понеделник, в Тържествената зала на Централния военен клуб ще се състои премиерата на дългоочакваната трета книга от поредицата „Светът за българския воин“. Тя разглежда събитията от Първата световна война 1915-1918 г. през погледа на документалистиката на съвременниците. Въз основа на водещи периодични издания във Франция, Германия, Англия, Австро-Унгария и други, както и на спомени и дневници на участници в боевете се проследяват бойните действия на Българската армия. Както и в предишните книги от поредицата всички оригинални текстове на различни езици са сканирани, до тях е преводът на български, което ги прави интересно четиво за любители на българската история, но и ценен документ. Много характерна особеност на тези книги от „Светът на българския воин“ е, че всяка страница е оформена самостоятелно като картина и дори от полиграфична гледна точка освен от историческа ги превръща в предмет на изкуството. Поредицата „Светът за българския воин“ включва три книги: първата е от Нишкото въстание през 1841-а до Балканската война, втората е за двете балкански войни – 1912-1913 г., третата е за периода Първата световна война. Гост в студиото е авторът на поредицата „Светът за българския воин“ Димитър Димитров, дългогодишен журналист в ББС и първият кореспондент на медията в България, добър вечер и добре дошъл.

Димитър Димитров: Добър вечер, добре заварил.

Водещ: Радвам се, че след предишните две книги от поредицата „Светът за българския воин” имам честта да представя поредната книга трета. С какво тя допълва останалите две?

Димитър Димитров: Те взаимно се допълват. Но разликата с предишните, примерно,  около балканските войни всички западни кореспонденти симпатизират на българите, защото тогава се смята болният човек на Европа Турция, че трябва да се изгони от Европа. Докато през Първата световна война вече половината европейски държави и тяхните кореспонденти са противници, половината са съюзници. И тук е съществената разлика. Въпреки това, че се забелязва и друго: че и тези, които са на противниковата страна, тоест Антантата, англичани и французи, още преди България да се включи през 1915 г. във военните действия, един от отразявалите  балканските войни английски кореспонденти лично издава малка брошурка, аз я цитирам в началото на книга трета. Това е юни месец 1915 г., когато вече България е буквално минути преди да вземе съдбоносното решение. Той казва: аз бях свидетел на бойните подвизи на българите, това е една великолепна армия, която, ако ние я спечелим, тя ще ни се отплати, но трябва нещо да направим. Знаем историята и защо всъщност Българската армия, една мощна, с огромна репутация армия не се присъединява към Антантата.

Водещ: Коментира ли се изборът на коалиция от България?

Димитър Димитров: Коментира се по много интересен начин. Известният американски кореспондент Джон Рид, по-известен с „Десетте дни, които шокираха света“ за болшевишката революция. Но той също преди това посещава България и има една книга „Войната на изток“. Всички оригинални текстове са сканирани, те не са пренаписани. Така че човек чете автентично. И същият Джон Рид обяснява, защо България е избрала, не е въпросът, както някои казват, че царят, че правителството са наложили избора. Рид цитира Йосиф Хербст. При това Йосиф Хербст е ляво мислещ човек, не може да се каже, че е някой военнолюбец, знаем кой е Йосиф Хербст.

Водещ: От съвременна гледна точка е опозиционен журналист.

Димитър Димитров: Донякъде, да. И той много просто го формулира. Казва: ние искаме да си върнем Македония. Който ни е я даде, сме с него. Дори Зулуланд да ни я даде, сме с него, дори Зулуланд да ни я даде, ние сме със Зулуланд. И в този контекст аз се шегувах преди няколко години, когато президентът на ЮАР беше Зулу от зулусите, казвам: ето сега е моментът да поискаме от Зулуланд Македония. Така че армията се оценява от военните кореспонденти. Дори в боевете, когато българите се бият с французи, с англичани си има много обективна оценка на качествата. Дори в книгата се вижда разликата в историческата трактовка. Нали знаете, аз работех в ББС, но в ББС винаги и изобщо англичаните са били най-педантични в това фактите да са точни. В други страни, е по-различно. Във френската култура са малко повече…

Водещ: … по-артистични.

Димитър Димитров:  Така да го кажем. На две страници в книгата съм сложил съседни илюстрации, от 1915 г., когато се водят на Солунския фронт бойните действия, там наистина е феноменално. Английско списание, за да отразят какво става на  Южния фронт, а всички в Англия безспорно знаят българите, всички искат да разберат, какво правят и българите. И английски художник на базата на военни доклади, и тук в едни скоби бързо да кажа, че моите книги не са базирани на военни доклади, на дипломатически тайни и преценки. Това е информация общодостъпна.

Водещ: Публична.

Димитър Димитров: Публична, както се казва на английски „пъблик домейн“. И показва, какво са чели всички, които са се интересували. В списания, в книги, а тогава няма телевизия, значи трябва да се нарисува, да се направи. И има една рисунка как две френски бронирани коли, тръгнали по лош път към българските позиции, но затънали в калта и излезли българите, обкръжили ги и едната кола, включително с един френски лейтенант и няколко войници, останали в плен. И то се вижда на самата илюстрация, нагледно показва, че като са обкръжени, са останали в плен. Във война няма нищо срамно, веднъж едни остават в плен, други – друг път. Същата илюстрация след седмица се появява, и те си пишат по английски източник, във френско списание, но текстът е наистина забавен. Попаднали в засада френските бронирани коли, но френската картечница, точно артистично, френската картечница като пороен дъжд започнала да сипе огън и в крайна сметка сега френските войници са обратно в базата си.

Водещ: Ето я илюстрацията, държа в ръцете си книгата, уважаеми слушатели, и действително е много забавна съпоставката.

Димитър Димитров:  То се вижда, че както са обкръжени, то се вижда, че няма как, дори това наистина човек трябва да има много творческо въображение от обкръжените войници да се превърнат във вихрени герои.

Водещ: И е много любопитно заглавието „Френски автомобил срещу български аванпост“.

Димитър Димитров: Да, това исках да кажа.

Водещ:  Докато на английски е: „Една бронирана картечна кола в затруднено положение“.

Димитър Димитров: А там във Франция  френска кола не може да е в затруднено положение.

Водещ: Много е любопитно, колега Димитров, как ги оценяват за времето европейските вестници и списания воинските подвизи и храброст на българите през различните военни операции? Някои от които са знаменити за военната летопис на България.

Димитър Димитров : Аз много се гордея с много неща, на които попаднах и публикувам в книгата, но отзад съм сложил „Екзекютив самъри“. Така че един човек, който няма много време, може да прочете на френски, немски и английски избрани пасажи. И ето тук предлагам, ако може да прочетете, какво пише английският военен кореспондент, това е публикувано 2018-а, има го и на английски и на български.

Водещ: „Като цяло нашите войници не изпитват никаква особена неприязън към българина като враг. Всъщност те дори ще ви разкажат различни примери, при които той се е държал рицарски в бой, позволявайки ранените да бъдат пренесени дори посредством санитарни коли в близост до българските позиции.“ Този пасаж ни кара да се гордеем, че сме българи.

Димитър Димитров: Да, да. И нещо повече, в литературата и в по-късни години, когато се пишат спомени, това наблюдение се споделя и от други участници в битките. Наистина достойно, включително и на Дойранския фронт има подобни описания. Но тъй като знам, че вашата медия много се интересува от македонския въпрос, искам да обърна внимание, какво пишат противниците. Ето отзад дори, аз имам и тематичен индекс и ако се отвори, което прави книгата много лесна за ползване – тематичният индекс на английски и български. И ето първата тема.

Водещ: „Българското население на Македония“.

Димитър Димитров: Така е. И тук се виждат на кои страници има на френски. Може само един френски източник да ви цитирам. Още когато дебаркират френските войски френското списание „Ревю“ на 23 октомври какво обяснява как те да дебаркират и да ползват линията Ниш- Скопие – Солун. И за войските си казват така: те неизбежно ще бъдат в контакт с българското население, чието отношение може да даде повод за много подозрения.

Водещ: Българското население в Македония. Това е на вниманието на г-н Заев, на ВМРО-ДПМНЕ и на СДСМ.

Димитър Димитров: Когато 1916 г. се провежда българското настъпление, знаете после контранастъплението на генерал Сарай, официалният английски кореспондент какво отбелязва, когато вече от Островското езеро има отстъпване: „Успехът на българската офанзива бе достигнал апогей“. Това на Островското езеро. И продължава: „Техните войници са хвалени възторжено, както чухме по-късно от селяните от завзетите от тях села, че след седмица ще са в Солун, бързината, с която те прегазиха левия ни фланг и предимството, на което се радваха, благодарение на съучастничеството на гръцките власти и на местни жители от българска народност в района“. Това го казват. И дори ако отворите, нещо много интересно, на страница 194-а, ще видите там как когато вече 1916 г. Битоля попада във френско-сръбски ръце и последва окупацията, какви картички издават франзуците.

Водещ: Картичка изобразяваща и наречена „Българска сватба“.

Димитър Димитров: Къде? В Битоля.

Водещ: В Битуля „Българска сватба“, в Битоля „Българка” – картичка изпратена по време на операцията „Завоя на Черна“. Тоест операцията от Завоя на Черна, и оттам снимки на българка. Българска носия между другото.

Димитър Димитров: Понеже спомена, артистичното, английското е по-документално, точно по време на контраофаназивата на Сарай френски кореспондент в какъв контекст споменава българското население: „По пътя срещаме група, това е на 15 септември 1916 г. в „Дневник”, по пътя срещаме група местни – жени, младежи, старци, животни, какво ли още не, населението на Айтос, което се завръща, бидейки от българска народност, то беше избягало с българите, но не можейки да ги следва, то се беше спряло в Негован, където живеят гърци, които ги бяха прогонили. И понеже те знаят, че французинът забравя дори изстрела, пратен в гърба му, се завръщат по домовете си.“ Много е любопитен стилът как се отразява, но и самият факт, че са българи, никой не го отрича. И знаете, се чува от македонистите, че бугари са им платили да пишат. Врагът, той, ако има факт да използва нещо срещу българите, няма да казва, че са българи. Но ето всичко си е описано и аз затова като чувам, една комисия, като обсъжда…

Водещ: Точно като ви слушах, такава мисъл ми мина, че всеки член от Междудържавната българо-македонска комисия трябва да си купи вашата книга, за да поразгледа и фактологичен материал.

Димитър Димитров: Те са и сканирани, оригиналите са сканирани, така че източникът, кориците, всичко може да се види във всяка библиотека. Дори някой да помисли, че тук случайно съм го, еър брашинг се казва…

Водещ: … си го фалшифицирал.

Димитър Димитров: Не, има го. Затова всички корици са сканирани, датите се четат, така че всичко може да се види.

Водещ: Получила ли е европейската общественост информация за реалния ход на бойните действия и за героизма на българските войници и офицери? Димитър Димитров: Получила е толкова реална информация, колкото и аз не можех да повярвам. Специално французите, които, защото английският сектор е по-малък около Дойран, французите се бият по Вардар, по Черна. Те са едни много сложни, аз, когато ги изучавах и пишех, тази операция е много по-сложна срещу турската, защото теренът е  насечен през реки. И намерих три книги, писани от френски офицери, две като дневник, другите като непосредствени спомени, които излизат във Франция 1916-1917 г., по време на войната излизат книги по 300-400 страници.

Водещ: 300-400 страници?

Димитър Димитров: Ами най-подробни. Аз съм цитирал, тук имам по десетина страници от тях. И са буквално ден по ден. Ще прочета един малък пасаж: Една от тях е оставена с бели страници или с бели полета, но въпреки това има заглавия на глави „Нашето отстъпление“, че са отстъпили. Тези неща не са се криели. И понеже в моя тематичен индекс съм поставил и едно от заглавията, „Борбеност до последен дъх“. И те са най-различни случки, една от случките, от тези книги, които ви казах, тя е като дневник, озаглавена „Една ужасна нощ“. Описанията, ако четете, наистина са покъртителни. Защото там се описва как звучи звукът на куршума, който минава през тялото или миризмата на кръвта. Едни неща, които ти дават натуралистична картина. Не само така, първа дивизия, втора рота, ти усещаш събитията. Защото през нощта, на 30 метра са окопите, чуват ги българите, описанията са невероятни.  И гърлените звуци, и след една такава драматична ръкопашна битка казва: „Продължително стенание отеква в нощта. Сред купчината трупове наблизо една сянка се раздвижва и се влачи: „Француз, француз, милост.“ Дребният Дю Дюо го е чул, той излиза, приближава до умиращия. „Сега, драги“, спокойно, ще те преберем. Както той се навежда към ранения в мрака, просветва изстрел. „Бандит, не можа да ме улучиш. На ти сега.“ Със силен удар с щика сержантът приковава към земята български офицер, който вероломен и коварен до последно се опита да ухапе своя великодушен победител.“

Водещ: Дори и такава характеристика има, да.

Димитър Димитров:  Но ако прочетете отзад пък описанието на, от 1916 или 1917 г.

Водещ: 1917-а.

Димитър Димитров:  Второто, на френски, да.

Водещ: „Лошото качество на българския войник го предразполага към онази ориенталска леност, която се състои в непрекаляване с кървавите развлечения на съдбата. Всъщност той се бие като партизанин, като храбър комитаджия, як, много дисциплиниран, но и твърде чужд, поне до този момент, на твърдия метод на воюване, който налага пълното изпълнение на една мисия с дадена цел, дори тя да трае ден и нощ, много дни и много нощи.“

Димитър Димитров:  Имаме много интересни наблюдения на характера, че те не отиват ей така, защото ние споменахме в началото, те искат да постигнат целта си Македония, не отиват специално, нямат и желание да убиват французи или англичани.

Водещ: Да, световният конфликт на българските войници им е чужд. Те в него си имат своята цел, своята земя – Македония.

Димитър Димитров:  Абсолютно, да.

Водещ: Която искат да си я върнат.

Димитър Димитров: Аз си спомням, като отидох в Англия на един семинар 1982 г., и една англичанка, учудих се, че знае, че българите се били срещу англичаните. И аз й казах: не съм чувал българите да са идвали тук на Острова, интересно къде са се сбили. Англичаните са дошли тук, България си е искала нещо, което й принадлежи.

Водещ: Земята.

Димитър Димитров: В този смисъл авторът употребява „леност“, тоест че българите са се биели не така като Чуждестранния легион.

Водещ:  Българите не са наемници, това са хора, които се бият за кауза.

Димитър Димитров: Точно това, има една англичанка, за балканските войни това казва, че той се бие за идеал, ако си спомняш, за човешки идеал, не за колонии, не за някакви придобивки…

Водещ: Не за печалба, не за чуждо, българинът се бие за своето.

Димитър Димитров: Да.

Водещ: А съюзниците как отразяват?

Димитър Димитров: Съюзниците, има една глава, дори се надявам, ако някой път и ти успееш да прочетеш книгата, има много интересни наблюдения на германците, които все пак три години са с българите. И аз съм кръстил една от главите „Вафер брундершафт“, или „Бойно другарство“. Има там изключително интересни наблюдения. Колко са ученолюбиви, как отиват при тях, за да говорят немски. Дори специално, понеже българите готвели по-хубаво от немците, немците били изкушени да останат два-три часа, за да ги научат. А същевременно има и някои критики, особено около пробивът на Добро поле. Защото те почват да се чудят, как е станал, и стигат до заключението, че е куцало нещо в организацията. Казват всичко, което ние бяхме направили, защото германците са имали Южния фронт, били са готови за още две години, но нещо някак си е куцало. От една страна, специално за 2018 г. признават, дори, моля ти се, прочети предпоследното, много е силно, това е от немския източник.

Водещ: „Твърде изключително бе физическата дееспособност и непретенциозността на българските войници. На Македонския фронт те многократно търпяха истински глад, а подслонът, с който се задоволяваха, това бе неразбираемо за нашите германски войници.“

Димитър Димитров: Да, но същевременно нещо и е куцало. Описва се една операция до връх Шкумба или Шкумби, където трябвало да отидат, но нямали ботуши.

Водещ: Куца ни изпълнението на дребните детайли. Което и до ден днешен ни обръща колата.

Димитър Димитров: Да. Как коментира германецът, отишъл министърът на войната и не ги е доставил, така че българите не могли да участват в операцията. Това, въпреки че става 1918 г., казва авторът:  германците доставиха може би 80 хиляди ботуши и в скоби саркастично допълва, които да им послужат при отстъплението. Но понеже има в книгата и една глава за тема изобщо незасягана – за българския военнопленик. И тя е основно по френски и английски източници от Антантата. И нали българинът си е прибран, това го знаем, французинът казва: българите при нас учудващо винаги идваха добре снаряжени. Дори един англичанин казва, един дойде с 6 фунта захар. От една страна, глад и друго, ама като е тръгнал да се предава, така се е запасил, включително, понеже са пускали, тук дори съм сложил позиви, имам позивите, които са пускали. И някои са отивали с тези позиви, като един вид полица застрахователна, защото там пише, че ще те нахранят. Едно френско описание, наистина много хубаво описание, за българин пленен. И го описват като изваян от мрамор колос, който просто се е случил, стават всякакви ситуации, че без сражение, без да гръмне пушка, са пленили няколко човека. Той такива горчиви сълзи лееше, че и на нашите войници им стана тъжно. Цигара подаваме, хляб. И много интересно, както съм кръстил „Българският войн“. И той дава и други типажи – един, който бил възрастен с бели коси и само показвал 4 пръста, че имал четири деца, и се бие загрижено по главата. И още един, и казва, първият беше гериер, воин, другият беше безразличен. Просто и типажи има, книгата е многопластова, може да се видят характери, не само бойни качества. Така че има най-различни неща.

Водещ: В заключение да кажем, че книгата ще бъде представена под патронажа на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, от теб и от академик Георги Марков. И премиерата „Светът за българския войн“, книга трета „Първата световна война“…

Димитър Димитров: Във Военния клуб ще бъде от 17.30 в понеделник.

Водещ: Да, в Тържествената зала на ЦДНА, 4 февруари понеделник. Заповядайте, уважаеми слушатели. И горещо ви препоръчвам тази книга, тя наистина е произведение на изкуството, освен невероятна като съдържание. Благодаря на колегата Димитър Димитров.

Цоня Събчева