Димитър Димитров: Гласуването в България не е лишено от клиентелна основа

Димитър Димитров, член на ЦИК и експерт по изборно законодателство, в интервю за обзора на седмицата „Метроном”

 Водещ: Какви технически несъвършенства откроиха миналите у нас местни избори и как добри практики можем да почерпим от изборния регламент на съседна Румъния, ще научим от члена на ЦИК и експерт по изборно законодателство Димитър Димитров. Той е в Букурещ по покана на румънската централна избирателна комисия.

Димитър Димитров: Пребиваването ми в Букурещ е свързано с изборити за президент тук, в неделя е първият тур. Вероятността някой да бъде избран на него не е много голяма. Ще има следващо състезание на второ гласуване, когато вероятно ще бъде определен бъдещият президент. Повечето слушатели не са съвсем наясно, но Румъния е почти президентска република и президентът е важна фигура в архитектурата на институциите. Очаква се Йоханис Клаус, който е действащият президент, да се състезава с госпожа Виорика Данчила, която е кандидатът на левицата и която наскоро загуби в парламента мнозинството си. И това е особен момент. Така че изборите от политическа гледна точка са важни.

Водещ: Общо 14 са кандидатите за президент, но, двама са сериозните претенденти. Така ли?

Димитър Димитров: Да, това е госпожа Данчила, която доскоро беше министър-председател, преди да загуби мнозинството в парламента, както и действащият президент Йоханис Клаус, който ще приключи първия си мандат.

Водещ:  Г-н Димитров, какво научихте за техническата страна на изборите? Какви елементи от румънската практика биха ни били полезни?

Димитър Димитров: Няма как в следващите десетина минутки да влезем в подробности. Но като цяло румънската държава е инвестирала огромни средства преди и продължава да инвестира в техническите компоненти на гласуването. За първи път в Румъния ще е възможно да се гласува и по пощата, но от чужбина. И досега, тъй като срокът за гласуване е три дни преди изборите, тече това гласуване, около 25 хиляди избиратели вече са подали своите гласове по пощата. Това не е много честа практика, особен в Източна Европа, тъй като е много трудно да бъде контролирано каквото и да е гласуване извън територията на страната. Знаете, че има проблеми със създаване на избирателни списъци, проблеми с многократното или повече от веднъж гласуване, нека така да кажем. Общо взето, тези проблеми те са решени технически. Разбира се, те са направили много по-голяма крачка в упражняване на ефективен контрол по време на гласуването. Използват таблети във всичките близо 19 хиляди секции. Всичко може онлайн да бъде проверено, включително статута на всеки гласоподавател. И много други такива неща, за които е необходимо доста време и огромно усилие. Нека само да спомена, че бюджетът на тези избори, става дума за общите разходи за първи и втори тур, е около 150 милиона евро. Това е огромна сума.

Водещ: Пет пъти по-голям от българския, ако смятам правилно.

Димитър Димитров: Много по-голям, да. Огромна част от разходите са свързани с гласуването в чужбина, където те ще открият около 900 секции. А този брой е три пъти повече, отколкото секции стандартно са ползвани при предходни избори. И това е огромен разход. Така че можем дори и да не копираме някои неща, поне да погледнем в подробностите. Възможно е компоненти от това, което те са изградили, да бъдат приложени примерно и у нас. Особено в частта им за регистър на избирателите. Не е чак толкова трудно и толкова сложно и ще решим важен проблем. Това, което стана не много публично, тъй като нека да си влезем в местен, наш си контекст, е това, че може би не много голяма част, но все пак едно забележимо число кандидати едва се промушиха през иглени уши заради това, че нямаха или че имаха проблем с т.нар. комбинация от постоянен и настоящ адрес. Тъй като законът не е написан много добре и в ГРАО всъщност има компоненти, нямам представа колко са, но някаква част от избирателите нямат настоящ адрес, тъй като те са в технически момент, в който се преместват от един град в друг. И всъщност те в ГРАО излизат като хора, които са без настоящ адрес. Между тях има и такива, които са в чужбина и които не биха могли да се кандидатират, да участват в изборите като кандидати. Но има и такива, които са в страната и просто по технически причини не могат да се възползват от правото си да бъдат участници в изборите. Тоест кандидати в случая. Та трябваше много гимнастики да се правят, няколко нервни заседания да се правят. В края на краищата свихме този брой до няколко имена. Като цяло въпросът беше решен, но той стои открит. Би трябвало по някакъв начин да се регламентира по-добре конституционното право да гласуваш и да се кандидатираш, защото то няма как да бъде отнемано заради технически проблеми.

Водещ:  А какви други технически несъвършенства откроиха миналите местни избори?

Димитър Димитров: От гледна точка на общите норми и правила това мисля, че беше един от проблемите. Извън това ние твърде много разчитаме на компетентността на секционните комисии, а понякога просто сме обречени да правим изборите с персонал, който не желае да положи усилие, за да изпълни нормите, които са необходими, за да получим един резултат. Разбирам, между другото от вчера и от онзи ден, че един от районните административни съдилища, Сливенският съд по-точно, е наредил да бъде извършено повторно преброяване, което е прецедент. Може би от местните избори през 2005 г. Насам не сме правили вторични опити да преброяваме бюлетините, тъй като това внася значителен елемент на несигурност. Ще видим, как ще стане този път. Трябва  да имаме малко търпение, тъй като сроковете не са дълги, до 20-и ноември трябва  да се назначат комисиите, отново предложени от всички участници, и те трябва  да извършат преброяването за около десетина дни.

Водещ:  А дали искането за касиране и в София, и на други места в страната – в Шумен например, може да се осъществи, или ще остане само закана в рамките на политическата лексика?

Димитър Димитров: По-скоро според  мен ще остане в полето на пропагандата, или ако искате, политическата лексика, както се изразихте меко. Тъй като не вярвам, че много съдилища ще последват този пример. Несигурността като последна фаза, няма как да разчитаме, че тя ще бъде, така да се каже истината от последна инстанция. Добре е изборните резултати бързо да се уточняват, в смисъл бързо да се стигне до краен изборен резултат. Всички, които, знаете, че в изборите обикновено една партия, един кандидат печели, това създава основно напрежение, тъй като всички останали са загубили и търсят, доколкото е възможно, реванш. Често, разбира се, и в рамките на някаква необичайна практика.

Водещ: Г-н Димитров, нашумелият тези дни в коментарите купен вот какъв проблем е? Технически, политически, криминален, законодателен?

Димитър Димитров: За първи път е толкова активна прокуратурата, което добре илюстрира значителната тежест на криминалния компонент. А иначе гласуването в България не е лишено от клиентелна основа. Нека така да кажа. Защото то е част от живота, а в живота човек е зависим от всички около себе си и по тази причина трябва  да се съобразява с обстоятелствата.

Цоня СЪБЧЕВА