Димитър Димитров: Границата между манипулиране и гладко протичане на изборния процес винаги е подвижна, но създаването на по-малко административни тежести трябва да бъде решено принципно

Димитър Димитров, експерт по изборно законодателство, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Между първо и второ четене депутатът от ГЕРБ Анна Александрова е внесла промени в Изборния кодекс, според които се въвежда кворум от обикновено мнозинство от членовете в избирателните комисии при взимането на решенията, а не каквато е практиката досега – решенията да се вземат с две трети мнозинство. Заради промените председателят на БСП Корнелия Нинова предупреди, че управляващите се опитват да узаконят фалшификациите в изборите чрез поправките в кодекса и така да спечелят служебна победа. Тя съобщи, че за тях от партията й ще сезират Венецианската комисия. Позицията на БСП председателят на правната комисия в Народното събрание и народен представител от ГЕРБ Данаил Кирилов определи като търсене на провокации и част от стратегия за компрометиране на предстоящите избори. Да ни ориентира в спора поканих експерта по изборно законодателство Димитър Димитров и е любопитно да разберем от него, къде всъщност е истината. Добър вечер, господин Димитров.

Димитър Димитров: Добър вечер. Ще има още да се занимаваме с темата изборно законодателство. Това е гореща тема. Колкото до днешната пресконференция и заплахата за сезиране на Венецианската комисия, по-скоро е признак за прекомерно нервно напрежение, ако искате изпускане на нерви. Венецианската комисия е експертен орган към Съвета на Европа. Не говорим за Европейския съвет, говорим за организация, която съществува много, много отдавна, преди да бъде създаден общият пазар и Европейската общност за въглища и стомана – още през 1949 година. Идеята е да се внесе външен поглед върху управлението чрез право, чрез закони, чрез законодателство и да се дава някаква неутрална, доколкото е възможно, експертна оценка на някои изкривявания в демократичния процес. Тя няма никакъв обвързваш характер. Членството в Съвета на Европа е абсолютно доброволно. Ако нещо може да подскаже това на вашите слушатели, е, че Белорусия е имала проблеми със Съвета на Европа, в Русия бойкотира заседанията и т.н.

Водещ: Господин Димитров, каква опасност от промените в Изборния кодекс виждат от БСП, за да настояват за тяхното изтегляне? Заради какви нарушения на стандартите в изборните процедури те предупреждават със сезирането на Венецианската комисия?

Димитър Димитров: За нарушаване на стандартите е още рано да говорим, тъй като в края на краищата текстовете не са гласувани на второ четене. В пленарна зала сме били свидетели на какви ли не странни решения. Освен всичко останало, има разбира се и Конституционен съд. И ако в зала БСП се почувстват по някакъв начин онеправдани, неизслушани или потиснати, могат да се обърнат към Конституционния съд, който ще даде някакво становище, ако не друго. Не мисля, че работата на която и да е комисия би трябвало да има значение за изборния процес, особено пък дали е с мнозинство повече от половината, две трети, падащ кворум и т.н. Ако има проблем с работата на комисиите или в частност с работата на секционните комисии, в края на краищата е ясно, че комисиите от районна и общинска нагоре работят с много наблюдатели, с много обсъждания на вземане на решения и т.н. Ако някой има толкова много проблем с работата на секционните комисии, в частност с преброяването, това е сърцевината на споровете и основният мотив, просто би трябвало отдавна да е написал текст, с който да направи преброяването публично в преброителни центрове и тези спорове да бъдат прекратени.

Водещ: Тоест обикновеното мнозинство или две трети мнозинството нямат решаваща роля, за каквато се притесняват от БСП, така ли?

Димитър Димитров: Не мисля, че имат каквато и да е роля, защото ако има някакъв проблем със секционна комисия, при която не е постигнато мнозинство от две трети или някакъв друг технологичен проблем, решението се взема от по-горната комисия. По-горната комисия, като започнем от общинската и минем през районната, работят толкова публично и с толкова много открити процедури, че всеки, който се стреми чрез решение на комисията, постигнато с някакво мнозинство, да установи изборен резултат, просто рискува да си навлече публичен гняв.

Водещ: Тоест не може да се очаква договаряне между представители на различни партии?

Димитър Димитров: Може. Отдавна е известно, че ако членовете на комисиите се уговорят да подпишат какъвто и да е протокол, производен или както се казва неизвлечен от съдържанието на бюлетините и това стане достатъчно затворено, в смисъл никой не наблюдава, ами трудно е да се оспори каквото и да е. В българското законодателство поне от десетина години е премахнато вторичното преброяване, отварянето на урните и преглеждането на действителните изборни материали. Да, това може да се случи. Вероятността обаче това да се случи е свързана с размера на секцията, става въпрос за малки секции, отдалечени, изолирани, до които не достигат наблюдатели, и прочие. Те рядко обаче могат да повлияят, особено пък на европейски избори, където разликите са в стотици хиляди, десетки хиляди или стотици хиляди гласове, и да се твърди, че това ще бъде решаващо за изборния резултат, е просто нормална стратегия на държане на избирателите в готовност, в мобилизационна готовност, да могат те да бъдат активирани в изборния ден. Това е пропаганда и линия, която сравнително без големи отклонения следва госпожа Нинова от самото начало на работата на това Народно събрание. Тя прекрасно знае, че недобър резултат на европейските избори ще бъда последван от много големи разправии в самата партия. След това идват веднага местните избори и евентуалното изпокарване в централата на „Позитано“ ще донесе нещо като много разочарования на местните избори, с което просто ще узакони съществуващото статукво и 4-годишния хоризонт на този парламент.

Водещ: Господин Димитров, но от БСП предлагат промени в Изборния кодекс, свързани с избирателните списъци и избирателните протоколи. По тези проблеми говорим не от сега, те са от години. И „мъртвите души“ от избирателните списъци до ден днешен не са изчистени, и като че ли няма политическа воля за това.

Димитър Димитров: Проблемът не е много сложен, разбира се не е и технологично елементарен. Всеки път преди избори се твърди, че нещо се чисти, всеки път избирателите нарастват или просто са замръзнали в число, което е много близко до броя на избирателите от 1990 година, аз няма да спра да повтарям това. Вярно е, че има много избиратели, които са извън страната; вярно е, че никой не иска да се погрижи за това да установи, кой къде е и защо е; и най-важното – никой не е направил и стъпчица, изключвам себе си, защото съм положил известни усилия, да се създаде регистър на избирателите, в който ще има изборния адрес на всеки избирател. Всеки избирател ще ги контролира на различните видове избори и всички ще сме наясно кой къде е и къде може да гласува.

Водещ: Е, да, но такъв регистър няма.

Димитър Димитров: Неговото създаване наистина е въпрос само на политическа воля и на нищо друго.

Водещ: Има го по закон, защо не го създават? Как си го обяснявате?

Димитър Димитров: Аз си го обяснявам с това, че поне някои от партиите считат, че гласуването без такъв регистър, нека да поясня само нещо важно, което не се разбира – създаването на такъв регистър означава да се създаде избирателният списък на всяка секция и този списък да е непроменяем. Когато имате свободата да променяте списъка или да го създавате, както е в чужбина, в деня на изборите, всъщност каквото ще се случва няма как да се установи, защото процесът е много децентрализиран. Става въпрос за 12 000 секции.

Водещ: А що се отнася до т.нар. втори оригинал на протокола?

Димитър Димитров: Вижте, скоро се обсъждаше въпросният втори оригинал на тази сбирка, която направи президентът. Не съм дори и забелязал, кога като факт се е промъкнал в законодателството. Трябва да се върна назад и да погледна в различни записки, но не си струва усилието. Вторият оригинал не е необходим на никой. Този, който просто мисли, че нещо ще направи с този екземпляр – или ще злоупотреби, или ще попълва толкова небрежно оригинала, единствения оригинал, който трябва да съществува, че после ще е много трудно да се сравняват. Знаете, че тези документи имат фабрични номера и може да се проследи, какво се е случило. Но това също отнема време. Освен това веднъж като бъдат обявени резултатите, оспорванията някак си винаги могат да бъдат обяснени, че оспорват загубилите. Ако трябва да бъда категоричен, такъв втори оригинал не е необходим на никой. Ясно е, че трябва да има резервни копия, ясно е, че се случват различни събития в изборния ден, които могат да доведат до това, че първите копия са унищожени по някакъв начин, все едно дали е природно бедствие, небрежност или каквото и да е там, само че тези втори оригинали или резервни копия се съхраняват, би трябвало да се съхраняват във висшестояща комисия и да се получават по някакъв регламентиран, документиран начин. Това да стоят два оригинала в една секционна комисия, е все едно да поканите някой, да му създадете условия, разбира се, ако такова е неговото намерение, да злоупотреби.

Водещ: Според БСП от ГЕРБ предлагат да отпадне ситуацията, когато при установяване на фалшификации да не могат да се провеждат нови избори. Решението технологично ли е или политическо?

Димитър Димитров: Решението е чисто политическо. И досега административните съдилища вземат решения, с които обявяват резултатите за примерно проведени не по правилата, в рамките на закона и подзаконовите акции, тоест инструкциите на ЦИК. И тогава, когато не са изпълнени тези изисквания, съвсем нормално е да се проведат нови избори. Впрочем те се провеждат и когато просто няма резултат. Давам пример – в едно село имате двама кандидати, те са получили еднакъв брой гласове. Това не е изключение, случва се, особено в малките населени места, на всички местни избори. Е, какво ще постанови съд или който и да е, освен нови избори?

Водещ: Не мога да не ви попитам за вашето мнение дали евроизборите могат да бъдат проведени от сегашната ЦИК, въпреки изтеклия й мандат, както твърди председателят на правната комисия Данаил Кирилов, или трябва спешно да се отворят процедури за избиране на нов състав на ЦИК, както пък настояват от БСП?

Димитър Димитров: Не бих искал да изказвам категорично мнение, все пак това е въпрос на компетентност в административното правораздаване. Моята компетентност е малко далеч от тази област. Но мисля, че едното и другото решение не би трябвало да имат значение. В общия случай съставите на ЦИК се възпроизвеждат в степен, която позволява много бързо работата да бъде възобновена, особено при желание разбира се и при насочено усилие, да бъде свършена достатъчно компетентно или надеждно като администриране на изборния процес. Аз не намирам особено основание в това да се настоява сегашните членове на ЦИК да бъдат подменени, в смисъл да се въведат 23-ма нови членове. Струва ми се много странно, тъй като те трябва много бързо да влязат в една хронограма, която е записана, тоест определени са срокове, действия, решения и т.н., които да се вземат така, както повелява законът, в случая кодексът. Нищо не пречи на сегашния състав, все пак това е добре платена позиция, да изработи чернови и всичко друго на документи, които все едно ще бъдат документи, които са използвани последния път, тоест на миналите избори, и процесът да протече гладко. Освен ако някой не иска да създаде пречки умишлено, с някакво закъсняване по срокове, неизпълнение на задължения и т.н. Във всяка административна работа трябва да има известна приемственост. А дали някой администратор ще бъде заменен с друг администратор, не би трябвало да представлява проблем.

Водещ: Защо неписаното правило в България е изборното законодателство и административните решения по провеждането на изборите да се правят непосредствено преди изборите?

Димитър Димитров: Случва се не само в България, но и в други страни. Защото политиците чисто рационално решават, че е добре да се огледат, какво би могло да се случи във всяко предстоящо гласуване и ако е възможно, да повлияят върху резултата с някакви административни действия, законови промени и т.н., да ги предприемат в последния момент.

Водещ: Това не води ли до манипулиране на вота?

Димитър Димитров: Границата между манипулиране и гладко протичане на изборния процес винаги е подвижна, бих казал, не е достатъчно ясно определена. Но си мисля, че откриване на процедурите, създаване на по-малко административни тежести, в частност с преброяване, това е важен елемент, тъй като на него се крепи нашето доверие в процеса, трябва да бъдат решени принципно. Не да се търси някакво решение, което в последния момент създава нови правила, нови обстоятелства и прочие. Няма как да вярваме в нашето общо благо, в края на краищата едни избори произвеждат някакво общо благо, тоест управление, което ние считаме, че е управлението, което заслужаваме като колективен израз на воля. И затова винаги ме е смущавало, когато дълго време се отлагат някакви решения и после се вземат в последния момент. Това винаги произвежда някакво съмнение. Някои от партиите могат да искат да създадат такова съмнение и затова се стремят, доколкото е възможно, да произведат доказателства за него. Не бива да се мисли, че ако въведем машини, гласуваме електронно и някакви други чудеса направим, нещата ще бъдат много по-различни от тези, които биха установили комисии в преброителните центрове. В края на краищата става въпрос за елементарна човешка грамотност.

Цоня Събчева