Димитър Димитров: Покрай говоренето за машинното гласуване не става ясно, кое е по-важното – бизнес начинанието или изборния процес

снимка: pixabay.com

Димитър Димитров, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на ЦИК, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: В четвъртък, на председателски съвет в Народното събрание е постигнато съгласие политическите сили да създадат работна група за промени в Изборния кодекс. През следващите три месеца тя ще анализира резултатите от изминалите избори, чрез политически консенсус ще изготви законопроект за изменение на Изборния кодекс. В петък президентът Румен Радев инициира среща с представители на изпълнителната и законодателната власт, и на парламентарно представените политически сили за преодоляване на проблемите в изборния процес чрез усъвършенстване на изборното законодателство. Като се има предвид, че през 2021 г. предстоят редовни парламентарни избори, които обикновено се провеждат през пролетта и президентски избори, които са през есента, не са ли подранили дебатите за промени в Изборния кодекс? И като оставим настрана поредните взаимни обвинения в стил: „управляващите избягаха от диалога за честни избори“ – „премиерът не е получавал покана от президента за дебат на изборния процес“, се насочваме към същността на темата. Защо се тръгна към промени в Изборния кодекс година и половина преди изборите? Задавам въпроса на политолога Димитър Димитров, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на ЦИК.

Димитър Димитров: Нека да започна с уговорката, че ще изразя съвсем лично мнение, а пък официалното мнение – това, което ще бъде прието от ЦИК и което ще направи оценката на изминалите местни избори, а и по отношение на промените на изборите за представители в Европейския парламент, можем да го очакваме след 10 дни. Предполагам, че в края на следващата седмица ще приключи обсъждането на доклада на ЦИК и той ще бъде изпратен на институциите. Тоест той е публичен, ще бъде и оповестен, така че по него може да се изрази мнение от всички, които се интересуват или които имат отношение.

Водещ: Аз ви поканих в лично качество, господин Димитров, защото ценя коректността на вашия анализ, така че уточнението ви е важно. Но вие не сте нов събеседник за нашите слушатели.

Димитър Димитров: Нека да се върна към първия въпрос, който е много коректен, в смисъл много на място. Реалистично ли е да се очаква в тази част от пленарните заседания, било когато е втората половина на сесията, да има някакви приключващи така да кажем, промени? Действително не е съвсем реалистично. Промените не е добре да се правят в последния момент, но пък е много трудно да бъдат договорени далеч от датата на изборите. Тъй като общо взето мнозинството, каквото и да е то, подчертавам дебело, което и да е мнозинство в парламента гледа на бъдещата изборна кампания като нещо твърде важно, за да бъде предрешено. Тоест да бъде създадена техническата рамка, която би могла в една или друга степен да предреши някои  от възможните изненади. Ако трябва още да разширя това, което казах – добре е да знаем, че ние нямаме особен проблем с начина, по който правим избори. Обикновено имаме бележки, ако искате, съдебни протести, жалби в съда и прочие от кандидатите, които по една или друга причина са се представили под очакванията си или пък просто са загубили изборите. И най-лесния начин да бъде обяснена една такава изборна загуба, разбира се, е да се хвърли вината върху някакви правила, които по един или друг начин са направили изборния резултат такъв, какъвто се е получил. Дебело искам да подчертая, че изборите няма как да бъдат спечелени от всички. Дори и местните избори, които обикновено дават шанс на повече участници да имат някакъв вид положителен резултат за себе си, не позволяват всички да участват в местната власт, ако са заявили такъв интерес и са се записали в бюлетината за гласуване. Така че това, което се прави, е много рано. Обръщам внимание също, че президентът на практика за втори път свиква някакъв вид форми, в които участват граждански организации, избор на администрация, съпътстващи администрации, за да се обсъдят въпросите. На този етап обсъждането не мисля, че би имало какъвто и да е ефективен смисъл. С изключение на, нека да отворя още една скоба и да кажа, че има и такова поле, и това е полето на технологиите, обикновено всичко се струпва върху машинното гласуване. Не мисля, че то е решението, което ще направи изборите много по-добри, от гледна точка на администрирането им, разбира се. Може и да донесе някакви плюсове, но това е изключително скъпо решение. Припомням на слушателите, не всички се ориентират в темата достатъчно подробно. Един подаден глас с машина на европейските избори струваше около 30 евро. Един хартиен глас, тоест една бюлетина хартиена подадена струваше малко повече от 30 цента. Това са мерките, в които трябва да оценим ефективността и смисъла от влагането на много, много пари. Ако машините са да кажем в половината секции – 6 хиляди, това са горе-долу секциите, които имат над 300 избиратели, ще трябва да похарчим едни 20-30 милиона и разбира се такова упражнение ще доведе след себе си много последващи разходи. То освен всичко останало, няма да гарантира и че машини ще се ползват навсякъде, и това е може би най-важното. Значи аз не мисля, че е полезно да се създава ред за една част от избирателите и ред за друга част от избирателите. Това е моята обща оценка. Подозирам, че бързането, обсъждането, публичността и всичко останало, са свързани по-скоро с намеренията да се направи технологична подготовка, в която включвам освен всичко останало и да се потърси производител, да се уговорят цени и други такива важни детайли. Които обаче ни насочват не към изборния процес, а към бизнес начинанията, свързани с придобиването на машини.

Водещ: Тоест към бизнес страната на изборния процес, ако можем така да го кажем, така ли?

Димитър Димитров: Да, разбира се.

Водещ: Това ли обяснява внезапния интерес към промените в Изборния кодекс?

Димитър Димитров: Той не е съвсем внезапен. Има една, може би две партии в България, които много настояват да се гласува с машини и те често избягват да обсъждат финансовите параметри, тъй като в края на краищата те се явяват в края на процеса, никой не може в началото да каже колко биха стрували. Но примерно едно въвеждане на 6 хил. машини ще струва на бюджета и ще доведе до разходи от порядъка на 30 млн., ще има и последващи разходи.

Водещ: Господин Димитров, има ли според вас яснота, какво правим с тези машини – купуваме ли ги, наемаме ли ги, търсим ли трети вариант?

Димитър Димитров: Сега може лесно да се обясни, защо мнозинството в ЦИК по някакъв начин успя да блокира усилията те да бъдат закупени. Защото, ако имаме 3 хил. машини, си представете, каква щеше да бъде пропагандата. Ние имаме 3 хил. машини, ще ги държим на склад – това също са разходи. Как така няма да ги ползваме. Това беше един от основните аргументи, тъй като аз принадлежа към тази част, която беше малко по-предпазлива към темата придобиване на машините.

Водещ: А освен машините – какво трябва да се промени в действащия Изборен кодекс?

Димитър Димитров: Ще се въздържа от такъв цялостен коментар, но много неща могат да бъдат променени. Ще ви дам за пример нещо, което предполагам, че тепърва ще обсъждаме. Някои от партиите не са в състояние да номинират членове на секционните комисии или пък номинациите им идват в изборния ден като заместващи на вече назначените членове от квотата на съответните партии. Има партии, които са успели на определени територии да заменят или на които се е наложило да заменят 90% от членовете, които са били вече назначени в случая от общинските избирателни комисии. Това е шокиращо.

Водещ: 90 процента?

Димитър Димитров: Да.

Водещ: Това са на практика във всичките комисии?

Димитър Димитров: Говоря за членовете на секционните комисии.

Водещ: За техните представители.

Димитър Димитров: Как искате тогава тези хора ефективно да работят, като те в общия случаи в деня на изборите разбират, че ще бъдат членове на комисии? Нито са минали колкото и спорно да е, но все пак някакво обучение, нито са се запознали с най-елементарните правила. Те просто присъстват, знаете, че това е нещо като социална програма на отделните партии. Участието в работата на секционни комисии е платено занимание.

Водещ: Това го чувам за първи път, досега тази шокираща цифра не е излязла на бял свят.

Димитър Димитров: Да, не е. Тя скоро ще се появи, тъй като, повтарям, се работи върху отчета, който ще направи ЦИК. Той ще бъде някакъв материал, който ще посочи някои от основните проблеми. Не беше лошо всички, които се занимават с темата, да го изчакат. Все пак колкото и да е общ, той ще постави някои въпроси и ще ги подреди по значимост, ако искате, по приоритети и тогава би могло да се коментира някак и по-стегнато, и някак си по-смислено. Защото в противен случай говоренето за машини ви казах, че има и тази страна, и аз никога няма, въпреки че съм много увлечен в процеса, няма да мога да разбера кое е по-важното – бизнес начинанието или пък изборния процес.

Водещ: Господин Димитров, да разбирам, че нито от президентската администрация, нито от председателския съвет в Народното събрание не са потърсили ЦИК?

Димитър Димитров: Не, не.

Водещ: Да попитат за тези срещи, за промени и така нататък?

Димитър Димитров: Не, не. Това са грешни интерпретации. На предходната среща при президента присъства цялото ръководство на ЦИК.

Водещ: Не, говоря сега. Говоря за събитията от четвъртък и петък.

Димитър Димитров: Не мога да знам за четвъртък дали е имало някакъв вид официална покана. Но след като не е била изпратена до партията ГЕРБ или ако искате до министър-председателя, виждате че влизаме в един процедурен разговор.

Водещ: Нямаше представители, затова се изненадах. А и в Народното събрание никой от председателския съвет от парламентарно представените партии не го коментира. Ето, сега вие ни съобщавате за доклада на ЦИК.

Димитър Димитров: Това е задължение по Кодекса и по закон. То ще се появи, но в момента се работят отделните негови части. Няма как да изразя мнение преди да сме съгласували мнението като общо, това е първо. И второ – все пак на председателски съвет представените в парламента партии са постигнали съгласие да се работи в тази част от сесията на Народното събрание върху постигане на консенсус. И аз смятам, че това е по-важният, ако искате и по-значимия форум, на който ако бъде постигнато съгласие върху каквото и да е, ще има по-голяма тежест за вземане на бъдещи решения.

Водещ: А за да бъде ефективно, то не трябва ли да стъпи върху вашия доклад?

Димитър Димитров: Да, така е. Със сигурност. Колко ефективно ще бъде, това е друг въпрос, парламентарната практика е разнообразна. Но дори и да се постигне съгласие по нещо, то през следващите месеци може да се промени. Представете си, че в момента се намираме в месец септември, текстовете се гласуват, но това не е гаранция, че правилата ще заработят примерно в условния април, май или първата половина на следващата година, когато ще има избори за народни представители. Защото, въпреки че са приети, промени могат да настъпят дори и в последния момент. Нека да се върнем в 2013 г., когато изборите бяха предсрочни. С много, много граждански натиск бяха записани текстове, които въвеждаха тогава преференциите в парламентарните избори и те бяха отменени точно два месеца пред изборите. Разбира се, това не засегна като цяло процеса, но е илюстрация за това, че промени могат въпреки всичко да се гласуват и в последния момент.

Цоня Събчева