Димитър Димитров, политолог: Шансовете да се постигне стабилно управление в страната са големи, никой няма полза от провеждането на нови избори

Димитър Димитров, политолог

След ясните резултати от проведения парламентарен вот предстоят преговори за съставянето на нов кабинет. Как ще изглежда новото управление, кой ще изиграе водеща роля при преговорите и ще успее ли да се постигне стабилност в страната, или има опасност да се стигне до нов кръг от избори? Отговори те на тези и още въпроси ще потърсим с политолога Димитър Димитров в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

„Фокус“: Г-н Димитров, какъв е вашият прочит на резултатите от парламентарните избори и има ли изненади, промени?

Димитър Димитров: Моят прочит е, че изненади имаше и те бяха главно за сметка на тези, които се представиха значително по-ниско от очакванията. Очевиден е провалът на десните партии, включително и не съвсем дясната, но все пак с дясна биография „Да, „България“. Лидерът на „Воля“ Веселин Марешки получи един от всеки три подадени преди шест месеца гласа за него като кандидат-президент и това няма как да не е впечатляващо. На президентската кампания на първи тур неговите гласове бяха почти 450 000, от които са останали едва 1/3 – около 150 000, разбира се, достатъчно, за да бъде парламентарно представен. Разочароващ е и като брой гласове резултатът на патриотичните коалиции, тъй като от повече от половин милион – 540-550 хиляди, гласовете, които са останали, са 1/3 по-малко. Има обаче и такива, които са постигнали целите си, като това е преди всичко победилата партия ГЕРБ. Много значително се е увеличил и броят гласове, подадени за левицата, но тъй като тяхната заявка беше доста висока, има и известно разочарование, въпреки че те са достигнали онзи максимум, който са показали за последен път на изборите 2013 г.

„Фокус“: Споменахте новата формация „Воля“ – тя успя да прескочи процентовата бариера. Добре познатите ни обаче АБВ, реформаторите не успяха да съберат достатъчна подкрепа. Как си го обяснявате вие?

Димитър Димитров: Отчасти с изхабяването, отчасти със самата идея за предсрочност на изборите, в които очевидно се постави на тест посланието на Бойко Борисов- на премиера и бъдещия премиер, най-вероятно, да се потърси формула, която не би била толкова ограничителна в смисъла на коалиционни споразумения, и така да се каже, ГЕРБ да получи малко по-широка власт. Първо-това послание беше разбрано от по-голямата част от избирателите. Второ – изключително важен е регионалният и международният контекст, тъй като са ясни признаците за натиск върху България от югоизток и от североизток, както и това, че в Европейския съюз кризата, свързана с Брекзита, тепърва ще дава вторични ехо ефекти. Добре е при задаваща се несигурност да съществува достатъчно отговорен кабинет.

„Фокус“: Как виждате съставянето на правителството и коалирането в новия парламент? ГЕРБ обявиха, че са готови на компромиси. Доколко ще им се наложи да направят такива?

Димитър Димитров: Мнозинството, водено от ГЕРБ, най-вероятно ще бъде мнозинство, в което партньори на ГЕРБ ще бъдат депутатите от парламентарната група на Коалиция „Обединени патриоти“. Извън това, ще може да се разчита при отделни гласувания на парламентаристите от партия „Воля“. Много вероятно е да се образуват и тематични коалиции, в които ще участват и ДПС. Те ще бъдат по определени проблеми и най-вече в областта на европейската проблематика, просто защото ДПС ще се опита да се разграничи от ДОСТ точно по линията разделението между Турция и Европа.

„Фокус“: Кой ще изиграе обаче водеща роля при преговорите?

Димитър Димитров: Още не са оповестени екипите, които ще преговарят, но предполагам, че във финалната развръзка ще бъдат разговори между тримата, представляващи патриотичния съюз, и министър-председателя. По-сложно нещата ще изглеждат, ако, Коалицията „Обединени патриоти“ междувременно не успее да съгласува една обща позиция, тъй като знаете, че там има три партии и понякога те говорят разнопосочно.

„Фокус“: Има ли опасност, обаче, ГЕРБ да не успеят да съставят правителство? Левицата заяви, че ако й бъде връчен мандат,  ще направи опити за съставянето му. Възможно ли е тя да постигне успех, ако изобщо се стигне до там?

Димитър Димитров: Първо, не мисля, че ще се стигне до там. Второ, за да се състави мнозинство, което изключва ГЕРБ, трябва да участват и всички останали. Тъй като многократно е заявена позицията от Корнелия Нинова, че БСП няма да опитва трети път да съставя мнозинство в партньорство с ДПС, подобна конструкция би изглеждала нещо като отмятане от казаната дума, да не говоря за предателство. Ще предизвика шумен и при всички случаи публичен протест. На левицата едва ли й е необходимо това нещо.

„Фокус“: Като че ли се завръщаме към двуполюсния политически модел с ясно изразена опозиция. Може ли това всъщност да се окаже успешно за страната ни?

Димитър Димитров: Със сигурност ще промени малко ритъма на работа в парламента, тъй като този път всичко, което се казва от името на левицата, ще тежи повече. Те ще имат повече говорители и няма да им се налага например, ако искат да попитат Конституционния съд за нещо, да преговарят евентуално с други парламентарни групи. Просто ще имат ясен облик на силна парламентарна опозиция. Не би било добре за страната, ако мнозинството и опозицията не могат да се договорят по ключови теми в нашето публично изразявано мнение по повод на Европейския съюз, когато се касае за бъдещето на Европа или когато се касае до следващата година, която ще бъде доминирана от нашето председателство на Европейския съвет. Добре е и опозицията, и мнозинството да имат максимално, доколкото е възможно, съгласувана позиция. Това мнение ще тежи повече, отколкото ако започнем да консумираме европейския дневен ред или дневния ред с откритите въпроси, отнасящи се до Европейския съюз за вътрешнополитическа употреба. Не е много лесно да се съгласуват такива позиции, но е добре, ако не друго, поне да се направи опит.

„Фокус“: Какви са шансовете да се постигне стабилно управление?

Димитър Димитров: Според мен шансовете са много големи. Всички говорят за мажоритарно евентуално гласуване, смяна на избирателната система. Така изглежда мажоритарният състав на парламента сега– една голяма управляваща партия, една голяма опозиция и една-две партниращи си с тях партии. В най-опростения вариант би трябвало да има три партии, сега са пет, но спокойно можем да приемем, че наличието на парламентарна група, свързана с партия „Воля“, е просто стечение на обстоятелства. Знаете, че „Воля“ е преминала бариерата с нищожните 0,15% – това означава между 4000 и 5000 гласа. Т.е. спокойно можеше и да не присъства.

„Фокус“: Да разбирам ли, че вие отричате възможността да се проведат нови избори през следващите месеци, година?

Димитър Димитров: Аз не виждам партия, която би имала интерес от такива нови избори. ГЕРБ едва ли би получил много по-голямо и по-многобройно предимство в парламента. Последното нещо, което желае ДПС е да се реанимира проектът ДОСТ или да му се даде нов хоризонт. Обръщам внимание, че този проект е жизнен само тогава, когато ще има избори и теми, по които ДОСТ и ДПС се различават и разграничават. Едва ли депутатите, избрани от листите на партия „Воля“, подозират, че втори път ще попаднат в парламента. Няма как и не мисля, че и левицата би се ангажирала много силно с търсене на предсрочен вот в близък хоризонт. За това, според мен, ще можем да говорим, след като изтече Българското председателство или когато влезем в 2019 г. Това време е далечно и няма как да предвидим какви ще бъдат обстоятелствата към този момент, и най-вече няма как да предвидим какво ще бъде или докъде ще се търси натиска в България от югоизток.

„Фокус“: Да насоча вниманието ви към една друга тема. Забелязва се, че много от познатите ни вече лица неочаквано остават извън парламента заради преференциалния вот. Опцията за преференция по-скоро добра или лоша шега изигра на партиите?

Димитър Димитров: Има случаи, в които използването на преференция води до парадоксални резултати. Случаят с Цецка Цачева е ирония на съдбата. Тя беше един от водещите говорители на ГЕРБ, когато те бяха в опозиция между 2013 и 2014 г., и когато се наложи преференцията като опция с по-широка употреба. Виждате, че тя е човекът, който е изместен от по-заден номер. Когато обаче беше въвеждана преференцията, беше допусната и не беше коригирана, една техническа грешка – отново имаме ефекта „15:15“ в няколко листи. Този ефект е много лесно да бъде направен невъзможен, като номерът на партията не трябва да се повтаря в номерацията на кандидатите – нито е сложно, нито изисква кой знае какво усилие, нито пък е интелектуално предизвикателство. Когато партията е първи номер, просто няма да има първи номер в номерирането на депутатите, тъй като номерацията на тези кандидати в листите всъщност представлява подреждането, а не истински номер в онзи смисъл, в който партиите са първа, втора, трета или пета.

Виктория МЕСРОБОВИЧ