Димитър Димитров: Превозваческите фирми не напускат България, но голяма част от тях имат тази готовност

снимка: pixabay.com

Димитър Димитров, изпълнителен директор на Камарата на автомобилните превозвачи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Големи български транспортни фирми изнасят бизнеса си в Западна Европа. В момента пакетът „Мобилност“ се намира във фазата на т.нар. триалог – съвместното му обсъждане и одобрение от Европейския съвет, Европарламента и Еврокомисията и се очаква да бъде окончателно одобрен до края на годината. Какви са вариантите пред българските превозвачи? Питаме Димитър Димитров, изпълнителен директор на Камарата на автомобилните превозвачи. Напускат ли големите превозвачески фирми страната ни или засега само сондират пазара?

Димитър Димитров: Не бих казал, че я напускат за момента, но голяма част от тях, да не кажа може би всички – имат тази готовност. Тоест подготвени фирми в различни краища на Европа, където основно е ситуиран бизнеса може да се очаква такова развитие спрямо финалните текстове на пакета „Мобилност“. Но мога твърдо да заявя, че всяка една от големите фирми е готова за такава стъпка с оглед защитата на своя бизнес.

Водещ: Какво ще представлява тази стъпка и най-вече какви ще са последиците от нея за България?

Димитър Димитров: Последиците са много прости. Осигурителни вноски, намаляване на които си внасят в България данъци, ще спрат да се внасят, намаляване съответно на заетостта. Както знаете, министър Желязков в четвъртък представи един доклад на KPMG, но все пак да не сме голословни, ако пакетът бъде приет в сегашния си вид 14 хиляди служители до 2023 ще останат без работа или ще бъдат принудени да търсят някъде другаде.

Водещ: А колко ще загуби България?

Димитър Димитров: Секторът ще се свие с милиард и половина. Няма сметка колко средства няма да влязат в бюджета, но самият сектор ще се свие с 1,5 млрд. евро през 2023, ако пакетът влезе в сегашния му вид. Имаме също така информацията от KPMG, че България разполага с един от най-новите автопаркове в Европа. Камионите, които оперират в Европа са до 3-годишни. За база за сравнение средната възраст на камионите в Европа е над 11 години. Тоест имаме един от най-модерните автопаркове. През последните 3 години са инвестирани други 1,5 млрд. евро в транспорт у нас. Приемането на пакета „Мобилност“ в сегашния му вид ще доведе до 53% празни курсове от и за България с оглед отговаряне на изискването камионът да бъде върнат до страната на установяване.

Водещ: Господин Димитров, към кои държави се насочват превозваческите фирми?

Димитър Димитров: Няма идеален вариант. Едни работят в Испания, насочват се в Испания. Други се насочват в страни извън ЕС, а именно Турция. Има хора отворили в Чехия и в Германия, и в Италия, и в Гърция. Няма някъде съсредоточения по някакъв начин.

Водещ: Само големите фирми ли напускат или и малките превозвачески фирми тръгват?

Димитър Димитров: Със сигурност има и малки, но не всички могат да си го позволят. Тъй като българския пазар има изключително много фирми, около 75%, които са до пет камиона. Така че не всички са готови на тази стъпка, защото това означава и самите собственици да се изнесат.

Водещ: Колко струва такова пренасяне на фирма? Вие правили ли сте изчисления във вашата камара?

Димитър Димитров: Не. Защото това е много относително с оглед и мащабите на фирмата, с оглед и държавата, където ще функционира тази нова фирма. Важното е да подчертаем, че издръжката на един тежкотоварен автомобил дали ще бъде той регистриран в България или в някоя друга европейска държава, е изравнена.

Водещ: И всъщност в чужбина те ще трябва да наемат хангари?

Димитър Димитров: Да. Ще трябва да имат бази, ще трябва да имат офиси, изискванията, които има за да бъдеш превозвач. Съответно трябва да имаш експлоатационен център, трябва да имаш гаражна площ и трябва да имаш офиси на територията на тази държава. Или да бъдат наети съответно.

Водещ: Какви са шансовете след триалога пакетът „Макрон“ 1 да бъде приет в наша полза, тоест да има корекция поне в посока на нашите искания?

Димитър Димитров: Не се наемам да дам такава оценка и такова предположение, защото не се знае, какво ще бъде прието, дали ще бъде въобще нещо прието. Ние за този пакет говорим от много време, няколко пъти се връща в транспортна комисия, ходи в пленарна зала, има нарушение на процедурата. В момента не очаквахме дори и триалозите толкова бързо да започнат. Другият месец има също две дати за провеждане на триалог. Може да се окаже, че още другия месец ще приключат. Така че не се наемам. Оттам насетне предстоят тепърва преговори най-съществените, финалните, именно в триалозите, които могат да обърнат пакета нагоре с краката и да се появят проблеми, които дори не сме и подозирали, че е възможно.

Водещ: Май не вярвате на успех, изобщо не сте оптимистично настроен, така като ви слушам.

Димитър Димитров: Не, вижте.. ние сме умерени оптимисти с оглед на това, че много неща се измениха. Не трябваше шофьора да се прибира, добре до някаква степен им дадоха свободата на всеки един водач да избира. Нещо, което може да му го отнемат с оглед триалозите, но въведоха изискването камионът да се прибира. Добре, ние сега може да решим камионът да не се прибира, ама те да кажат да де ама трябва да му приберете гумите, или ще му свалите двигателя, ще приберете двигателя. Вече всичко може да очакваме. Затова казвам – да, може да се съгласят абсолютно с нещата, които ние сме против, може да изникнат неща, които въобще не сме могли да предвидим. Факт е, че големите държави защитават своя интерес. Факт е, че те диктуват дневният ред и в Европа. Но въпреки всичко ние сме направили всичко възможно. Не мислим, че в момента е време да се протестира или има необходимост от това нещо. В момента просто трябва доколкото е възможно в едни триалози, тъй като там участва Съвета на ЕС от една страна, което са всичките министри. В конкретния случай посредством председателство се определят представителите. От друга страна Европейския парламент, където евентуално може да се търси по политически линии някакви срещи и въздействия, и от трета страна Европейската комисия към момента в лицето на комисарката предходната – Виолета Булц.

Водещ: Която не е добре настроена към българския превозвачески бранш и към България изобщо. Това трябва да си го кажем.

Димитър Димитров: Да, до някаква степен е така. Ние очаквахме, имахме надежди към нея – тя знаете посети България, очаквахме от нейния екип да ни предостави допълнително информация, тъй като казахме, че имаме определени притеснения. Те поеха ангажимент, така и този ангажимент си остана в София, но в никакъв случай не беше изпълнен. Тя ни даде ясно да разберем, че за нея е важно да има пакет, ще има пакет. За нас също това е важно, ние не го отричаме, тъй като има много неясноти, много неразбории в този пакет. Но важно е да подчертаем, че имаме проблем с две или три точки. Не с целия пакет.

Водещ: Как се стигна до тук, господин Димитров?

Димитър Димитров: Много просто. Професията „водач“ вече не е атрактивна. Хората, които работят на тази длъжност са определено на голяма възраст. Пенсионират се голяма част от тях всяка година. Западна Европа има нужда от такива кадри. Знаем, че посредством бежанци не може да ги набави, тъй като те трябва много свободно да пътуват. Не се знае, въобще по какъв начин ще ги обвържат, дава им се скъпа техника. Да кажем, че един тежкотоварен автомобил в никакъв случай не е евтин, а пък стоката вътре може и да е в пъти по-скъпа. В следствие на което при една такава нужда от кадри и конкурентното заплащане от страна на българските превозвачи. Да, някои ни обвиняват за разпределението на възнаграждението пропорционалното. Но нека да си кажем, че може би това е единствената или една от малкото професии, които е изравнено заплащането в Европа и в България. Защото не може да ме убедите, че вие взимате колкото един немски журналист, извършващ сходната работа като вас или който и да хванете. Или продавачките дори в Lidl, която е немска фирма. И понеже по този начин с финансово възнаграждение не могат да привлечат българските шофьори там, просто трябва да се намери административния начин. На пакета „Мобилност“ 1 ние ясно сме го заявявали, че именно това е целта. Другата цел, която също бива постигната по този начин, която също носи плюсове на западните държави е именно пререгистрирането, за което споменах на част от фирмите там и плащането на данъци и осигуровки на територията на тези държави.

Водещ: Взимат от нас, за да сложат при себе си?

Димитър Димитров: Не, то не се случва за първи път, ако бъдем искрени. Не съм експерт, но чухме в разговорите и с евродепутати, и в търсенето на причината защо така се случва в нашия сектор, защото там сме в детайли и в изискванията. И голяма част от нещата, които са вкарани просто са абсурдни, именно тези проблемни точки. И се оказа, че има и други такива сектори, потърпевши от Европейския съюз.

Водещ: Кои? Знаете ли ги?

Димитър Димитров: Твърди се, че единият от тях е минният сектор. Аз пак ви казвам, това са неща, които сме чули и не съм запознат в детайли, но със сигурност може да проверите.

Водещ: Господин Димитров, кога очаквате окончателния вариант на този пакет да бъде приет и да влезе в прилагане?

Димитър Димитров: В най-лошия за нас случай както са заложени датите, в края на другия месец ще имаме финалните текстове. Оттам насетне пакет „Мобилност“ 1 според някои държави трябваше, едно говорим, защото те са няколко пакета, трябваше да бъде приет много отдавна. Само ще ви обърна внимание, че за пакет „Мобилност 2“, който обхваща автобусните превози, той започна много след пакет „Мобилност 1“, много преди „Мобилност 1“ беше гласуван в пленарна зала. Беше даден мандат за триалози преди много време. И в момента доколкото сме запознати три председателства отказват да свикват триалози по него. А именно следващите три в момента сега румънското, следващите хърватското и немското. Дали някое от тях ще склони да започне триалозите, все още не е ясно. Така че непредвидими са там нещата.

Водещ: Очевидно много са сериозни интересите в транспорта, и то най-вече в автомобилния транспорт. Било тежкотоварния, било то на автобусните превози.

Димитър Димитров: Вижте, всяко нещо се превозва и най-гъвкавото превозване е с автомобилен транспорт. Да, може и с кораби, но вече не говорим в рамките на ЕС. Може и по въздух, но това от врата до врата така или иначе в крайна сметка се превозва от някой камион, бус, автомобилен превозвач. Така че транспортът е необходимост и той е до голяма степен и мерило за развитието на индустрията и на икономиката.

Водещ: При нас е много силно развит автомобилния транспорт.

Димитър Димитров: Не, вече говорим и все пак на европейско ниво, нали. Ние се причисляваме към една икономика на ЕС. Имаме свободно движение на стоки, капитали и услуги. В крайна сметка точно това е проблемът, че голяма част от нашите камиони работя в Европа. Именно там са се прицелили в западните държави, няма никаква тайна. Камионите, които са регистрирани в български фирми и оперират в Европа – те са много, много голям брой, от които българската икономика няма нужда.

Цоня Събчева