Димитър Димитров: Проблемът с партийните субсидии е не в размера им, а в това как се харчат

 

 

  Димитър Димитров, политолог и експерт по изборно зкаонодателство в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

 Водещ: Г-н Димитров, почти сигурно изглежда, че ще има предсрочен вот, но все пак ми се иска да ви попитам има ли шанс за някакъв обрат, в който реформаторите и ГЕРБ все пак да се договорят, или вие не виждате и вие такъв всъщност?

Димитър Димитров: Преди може би десетина дена в рамките на вълна от оптимизъм един от говорителите в Реформаторския блок беше споменал 10 %. Аз не мисля, че са останали повече от един. Ако един процент е шанс, не, разбира се,  след като ГЕРБ не желаят да подкрепят под каквато и да е форма каквото и да е мнозинство. В този парламент не може да бъде съставено правителство. Това е простичко. Въпреки че всички положиха много усилия, много говорене. Това са фактите.

Водещ: Предсрочни избори на пролет, но по старите правила. Така ли се очертава да се случи и кога всъщност е най-подходящото време за вота? Говореше се за март, вие как смятате?

Димитър Димитров: Или последната седмица на март, или първата на април, нещо такова се очертава, не мога да кажа точната дата, нямам пред себе си календар. Но след ГЕРБ и министър-председателят отказаха да участват в управление в този мандат на парламента, най-логично е да се отиде на избори. Сега правилата, правилата просто няма какво да бъдат променени, още повече пък да бъдат променени толкова радикално, колкото се предлага, като се направят 240 или по-малко едномандатни райони. За такава промяна няма време. И не случайно в т.нар. стандарти на Венецианската комисия се препоръчва поне 6 месеца преди изборите да се напишат правилата, за да могат както избирателите, така и участващите да имат някаква представа, ако искате, да имат достатъчно време да рационализират своето поведение. Останалото може да прилича на много проста манипулация, в която някой си пише правила, за да си спечели избори.

Водещ: Между другото скорошно социологическо проучване показва, че над 75 % от българите не искат бърза промяна на изборното законодателство. Напротив, искат да се внимава, да се обмисли. Ще се съобразят ли обаче политиците с това или отново ще нагодят така нещата, че да са в тяхна полза?

<b>Димитър Димитров:</b>  Не, не, аз мисля или поне не съм чул някой да е заявявал, освен, разбира се,  инициаторите на референдума, инициативният комитет, някой да заявява намерение да бърза с промените в Народното събрание. Да не говорим, че темата е доста деликатна, не искам да влизам в подробности. Тя може под някаква форма да раздели още повече партиите. Те и сега изглеждат разделени. Да налее допълнителна доза адреналин, истерия или каквото искате, нерви, в цялата атмосфера, което няма да е никак, никак благоприятно.  И понеже започнахте с криза, нека да кажа едно странно изречение. Ние сме в криза тогава, когато в последните години имаме най-висок ръст, имаме увеличение на работната заплата, имаме най-ниска безработица, имаме увеличение  на депозитите, да не правя дълго изречение, всички макрофактори са благоприятни. Може би най-благоприятни от времето на кризата 2009-2010. И въпреки това усещането чисто психологически за това, че нещо не е наред, несигурност най-вече, е достатъчно голямо и достатъчно голям брой от хората, та чак политиците искат да се направят избори.

Водещ: Споменахте инициаторите на референдума, които междудругото настояват, че политиците в лицето на Народното събрание трябва да предприемат някакви мерки и да уважат решенията на този референдум. Вие смятате ли, че сега, в този си вид парламентът може да предприеме каквато и да е инициатива в тази посока?

Димитър Димитров: Не, не мисля. Въобще не бива да се спекулира с подобно нещо. Какво начертаят, по-малки, по-големи най-многото, което могат да направят, е това, което беше направено 2009 г. Ако спомняте тогава или ако си спомнят слушателите по-скоро, беше направен един вариант на смесена система, като всеки многомандатен район беше едновременно обявен и за едномандатен, за да се избере поне един такъв народен представител. Но аз мисля, че и това не биха направили, тъй като ще се навлекат гнева на говорителите, че като не могат друго, правят глупости. Имаше много лош отзвук, тъй като в края на краищата и малки райони като Смолян и Видин избираха един, и Варна, разбира се. Тогава във Видин беше избран народен представител с 32-33 хиляди гласа, докато във Варна с 223 хиляди.  Такава беше разликата.

Водещ:  Имаше призив да се формира специална комисия, която да се заеме с промените в законодателството след разпускането на парламента. Има ли необходимост от такава комисия, ще може ли да свърши работа такъв един и ще е легитимен ли?

Димитър Димитров: Аз нямам представа какво означава специална комисия, но тъй като почти имам статут на ветеран във списването на всякакви кодекси, от времената на госпожа Фидосова, а пък и по-рано в промените в различните изборни закони. От личен опит споделям, не че подкрепям или не подкрепям идеята. Добре е да се напише от някакъв формат на промените, база, ако искате, полиси пейпър, както се казва, принципен анализ, който да бъде даден на депутатите, в следващия състав имам предвид. Защото в противен случай говоренето е толкова хаотично, засяга толкова много и различни теми, че то външно може би прилича на дебат, но всъщност не е нищо друго освен „всеки да си каже“.

Водещ: Партийната субсидия, една също деликатна тема и една тема, която също така предизвиква доста коментари в обществото. Вече в парламента влезе предложение тя да стане нула лева, тоест да бъдат премахнати субсидиите. С вас преди време сме говорили за референдума, когато се предлагаше левче на глас и вие казахте, че левчето е лозунг. Какво тогава е нула лева?

Димитър Димитров: Ами още по-голям лозунг и бих казал още по-безпардонен. Има проблем с партийната субсидия, нека в прав текст да го кажа.  Партийната субсидия, по-скоро проблемът с нея е, че трябва да се знае защо се харчи, кой е отговорен за харченето и каква е прозрачността, тоест някакъв вид наблюдение. Както често се повтаря от експертите по счетоводство и прочее, когато се усвояват бюджетни пари, тоест това е все пак субсидия бюджетна, е добре да се спазват бюджетните правила. Всяко бюджетно предприятие както знаете, такова, каквото финансови средства от финансовото министерство, в края на годината занулява бюджета си, отчита се и т.н. У нас такова нещо няма. Парите, които се получават като субсидия, са всъщност, както се казва, разполагаем доход от експертите или просто едни джобни пари, които могат да се харчат, могат да не се похарчат, могат да се сложат на влог и т.н. Това не е смисълът на партийната субсидия. Тя все пак всяка година идва. В смисъл, ако тази година е похарчена или не похарчите и я върнете в бюджета, ами догодина пак ще има субсидия. Не е добре на нея да се гледа като на разполагаем доход.

Водещ: Между другото от ГЕРБ също казаха, че ще подкрепят, ще внесат такъв проект за нула лева. Има ли обаче рискове, какво крие това да няма финансиране?

<b>Димитър Димитров:</b> О, разбира се,  че има. Тук въобще без финансиране не е възможно. Нали някой трябва да плаща, грубо казано, сметките на централите и сметките на клубовете по места. Как така функционира организация с бюджет нула? Хайде, някакви пари винаги ще се получат като дарения. Но когато обречете партиите на такъв вид зависимости, няма защо да се учудвате, че всичко става мътно и непрозрачно. Говоря за цялостната политика.

<b>Водещ:</b> Ще си потърсят средства от другаде, това е ясно.

<b>Димитър Димитров:</b> Да, разбира се. Това е смисълът. Въпросът е тогава, когато се получават бюджетни субсидии, да има известна прозрачност и всъщност, ако искате, нека да не създавам впечатление, че би трябвало някой отвън да гледа в разходите на партиите. Не в самото Народно събрание, в рамките на бюджетната комисия би трябвало да има някаква малка група, която се занимава и веднъж годишно да пише доклад. Защото аз вчера с известно удивление разбрах, че Сметната палата, нали знаете, че пак се депозира там такъв тип отчет, само че той не е материален, в него не се казва какво е, и знаете ли каква форма използват – формата за малките и средни предприятия. Все пак не е хубаво партиите да бъдат предприятия.

Евелин ЦАНЕВА