Димитър Димитров: Работата на терен вдъхновява децата и любовта им към минералогията се превръща в нещо трайно

снимка: pixabay.com

Димитър Димитров, ръководител на Клуба по минералогия в Народно читалище „Йордан Йовков – 1870 г.“ в Добрич в интервю за Радио „Фокус

Фокус: Съвсем наскоро от печат ще излезе книга, чийто автор сте вие. Любопитното е, че в нея има откъси, които описват открития на вашия възпитаници по време на експедициите. Разкажете повече за някои открития, които влязоха в книгата?

Димитър Димитров: Някои открития влязоха в книгата. Има 1 – 2, които за съжаление пак направени от ученици не могат да влязат, понеже вече беше в ход издаването на книгата и не беше удобно да правя в последния момент нови вметки в текста. Една от находките е на Милен Иванов. Той намери зелен опал унгварит с петно от огнен опал върху него, което е доста интересно съчетание. Аз поне не съм срещал. До този момент не е намирана такава находка в нашата област. Има и снимка на екземпляра, който е намерило момчето. Иван Стилиянов намери хубава голяма бедрена опализирана кост, оцветена в черно от манганови оксиди в курортния комплекс „Бялата лагуна“. Никола Колев откри малки опализирани раковини, също опализирани миди от млечен опал и опализирани охлюви от рода натика Жозефина. Друга ученичка намери много хубав марказит. Някои находки за съжаление са намерени по-късно и няма да влязат в книгата.

Фокус: Книгата е озаглавена „Минералите на Добричка област“. Досега има ли подобно издание, което да описва този вид богатство на региона?

Димитър Димитров: Много съм мечтал, поне няколко десетки години се опитвам да събера всичко, което е написано за България. Поначало нашият район е пренебрегван в минераложко отношение по обясними причини. Скалите в този район са почти 100% седиментни варовикови и като цяло са много по-бедни на минерали. Съответно на нас се е обръщало внимание като на район, който е перспективен за проучване на нефт и газ. По-късно точно при търсене на нефт и газ бе открито голямото находище „Добруджа бас“. Но по отношение на проучване на минерали единствено във връзка с голямото манганово находище „Оброчище“ има публикации за минералния състав на находището. И на едно друго такова находище, пак манганово, край Шабла. Това са някои от данните, които съм намерил и малко информация за минералния състав на каолинитовите проявления в Тервелско. Останалото е това, което съм намирал аз, мои приятели, познати, мои ученици.  От тази гледна точка си казвам: по-добре, че сега книгата е факт, защото ако бях подготвил книгата преди 10 години, материалът, който трябваше да бъде писан, щеше да бъде много, много по-малко. Сега сравнително по-пълна е минералогията, тъй да се каже, на Добруджа. Въпреки че книгата вече е дадена за печат, се оказа, че попаднах на три нови минерала, които са много важни, но живот и здраве при едно второ допълнено издание, ще видят бял свят и те.

Фокус: Любопитно е да разберем за трите нови минерала, за които споменахте?

Димитър Димитров: Не ми се иска да казвам преди да излезе книгата. Единият е фоксит. Това е зелена слюда, която по принцип по-рядко се среща. За другите мога да кажа само, че има находки на самородно желязо, на самородна мед, на самородни златинки, За останалите два не искам да говоря много, за да не предизвика това нездрав интерес у някого. Едва ли ще забогатеят, но има такива хора, които започват да ровят с цел постигане на лично облагодетелстване.

Фокус: Близо година ръководите Клуб по минералогия към Народно читалище „Йордан Йовков – 1870 г.“ в Добрич. Подобен клуб няма в града, случва се за първи път. Разкажете накратко за работата на клуба.

Димитър Димитров: Клубът е такъв, че ако в него всичко се изучава само на теория, неговата дейност се обезсмисля. Но друго е децата сами да си намерят минералите на терен. Тогава много по-голям е техният интерес, запалват се и любовта им към минералогията се превръща в нещо трайно. Събираме се веднъж седмично, в събота от 10,00 до 12,00 часа. Правим препитване на децата от всички предходни лекции. Възпитаниците показват много, много знания. На всеки верен отговор аз им давам по едно минералче. Но не мисля, че това е основното да научават толкова. Това са деца с голям интерес. За жалост не са много, нямаме и голям достъп до училищата по ред причини. От друга страната е хубаво, че групата е малка, защото на всяко дете е нужно да му покажеш, да му обясниш. Веднъж месечно при хубаво време ходим на експедиции. Тази година вече направихме две, до Камен бряг, където има кариера със сталагмити, сталактити, калцит, арагонит, образувания, натрошени при взривяване. Събирателската дейност на младите минералози на практика спасява находките. В края на годината от Община Добрич отпуснаха средства за провеждане на експедиция. В продължение на шест дни правехме краеведски експедиции с различни маршрути. Децата имат огромно желание за експедиции в Родопите, но за сега няма достатъчно средства за това.

Фокус: В читалището е уредена постоянна експозиция от природни образувания. Нека припомним кои бяха инициаторите и какво съдържа?

Димитър Димитров: Експозицията е създадена по инициатива на секретаря на читалището Красимир Масурски и Елена Юрчено, библиотечен специалист. Основният фонд е създаден от дарение от Националния музей „Земята и хората“ в София. Част от екземплярите са от моята лична колекция, също и от лични дарения на граждани. Експозицията непрекъснато се обогатява и включва почти 280 природни образувания, над 170 са само минералите. Посетителите могат да разгледат фосили, скали и минерали от добруджанската област, от Мадан, Рудозем, Самоков, Стара Загора, от Мароко, Мадагаскар, Уругвай, Мозамбик, Гърция, Испания. Екземплярите от чужбина не са много, но затова пък са изключително атрактивни, някои и доста редки.

Фокус: Благодаря за този разговор!

Жулиета НИКОЛОВА