Димитър Маргаритов, КЗП: Българинът вече няма да бъде втора категория потребител след премахването на двойния стандарт при храните

ЕП гласува нормативна промяна двойният стандарт или производството на продукти под една марка, но с различен състав от оригинала да се обявява за нелоялна търговска практика. Предстои промяната да намери отражение и в националните законодателства на държавите- членки от ЕС. За добрите новини за българските потребители разговаряме с председателя на КЗП Димитър Маргаритов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

  Водещ: Г-н Маргаритов, Европейският парламент прие нов закон, забраняващ двойните стандарти при храните, битка, която знаем, се води отдавна. Какво се промени за страната ни след това решение?

Димитър Маргаритов: Вече се изработени и приети правила, които ще доведат до там, че българският потребител няма да бъде втора категория потребител с всички произтичащи от това последици за онези, които биха го направили. Тоест, имаме от една страна нови правила в Директивата за нелоялните търговски практики, свързани с това, че не може да се продават стоки от една и съща търговска марка с различен състав и съотношение на продуктите, които се влагат, и разбира се, не по-малко важното, че това правило е закрепено и със санкция, която така както е заложена в директивата е доста съществена – може да достигне до 4% от оборота на съответния провинил се търговец. Мисля една наистина добра гаранция срещу това т.нар. проблем „двоен стандарт“ повече няма да бъде проблем.

Водещ: Освен храните, двойният стандарт за съжаление обхваща и други сектори. Ще има ли и мерки в тази посока?

Димитър Маргаритов: Всъщност, гласността, която проблемът получи, беше свързана с храните, тъй като там е най-чувствителна темата, и потребителите освен че са забелязали, и реагират когато стане ясно, че има такъв проблем. Но практически тези правила трябва да обхванат абсолютно всички продуктови стоки на пазара когато се отнасят до потребителите, и когато е възможно да има наистина такова разминаване. Само искам да припомня, че нашата комисия изпълнява проект, в който за първи път продуктовата група беше разширена освен върху храните, и по отношение на напитки с цел установяване на мащаба на проблема. Разбира се, според мен, вече с прилагането и на новите постановки в директивата, и сега, когато те бъдат възприети в националните законодателства на държавите членки, ще продължим да извършваме различен тип изследвания и изпитване в различни сфери на пазара, за да можем по всяко време да сме наясно вече като елемент и от контролната дейност дали тези неща се случват и в какъв мащаб.

Водещ: Стана ясно, че местните законодателства на всяка една държава ще решават за наказанията при евентуално констатирано нарушение. На база на какво трябва да бъдат налагани тези санкции?

Димитър Маргаритов: Нарушението като нелоялна търговска практика, контролен орган, който национален ще извършва проверки и ще установява наличието на такова нещо, и санкцията, която е заложена в директивата е в размерите, които преди малко споменах, разбира се, че всичко това предстои да бъде възприето и в националното законодателство, за да може да бъде прилагано пряко и в България.

Водещ: В началото на месеца беше постигнато споразумение между Европейския парламент и Съвета за една по-ефективна защита на потребителите в общия пазар на ЕС – какво точно предвижда това споразумение?

Димитър Маргаритов: Да, на 2 април беше постигнато такова предварително споразумение между Европейския парламент и Съвета за засилено и по-добро прилагане на законодателството в сферата на защитата на потребителите. А тук, разбира се, като общи принципи бяха възприети и прозрачността за потребителите, когато те пазаруват онлайн, както и вече споменатите ефективни санкции и по-ясни правила за решаване на проблеми за спазването на единен стандарт за продуктовите групи на пазара. Но ще си позволя да кажа още няколко думи, защото всъщност и въпросът с двойния стандарт, и въпросът със санкциите е част от един по-голям пакет – Нова сделка за потребителите беше наречен той условно, когато беше представен преди малко повече от година. В него се съдържат още неща, които наистина ще доведат до по-ефективна защита, до по-добре работещи национални контролни органи. И тук само ще споменем новите правила, които внасят повече яснота при онлайн пазаруването, включително упражняването на правото на отказ от покупките и задълженията съответно на търговеца да върне парите на потребителя обратно, когато той е упражнил това свое право. Други детайли също има, но това са важни положения. И още едно нещо като тема, което също ще способства за по-добрата защита – възможността за въвеждане на т.нар. „колективни искове“ за защита на потребителските права и интереси, включително от неправителствени организации по отношение и на неравноправни клаузи в общи условия на търговци, а също така и при настъпили нарушения на потребителските интереси, при които са засегнати множество лица, възможност за водене на колективен иск за обезщетение за вредите, претърпени от това нарушение, което ще има и доста сериозно възпитателно въздействие върху търговците, които биха били осъдени за нарушаване на колективния потребителски интерес. Така че в общи линии наистина европейските институции си съдействат и дават достатъчно здрава основа, върху която националните контролни органи и националните законодателни органи да свършат полезна и добра за потребителите работа.

Водещ: В тази връзка може би е важно да кажем и към днешна дата как работи Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите (КЗП) с националните органи на държавите-членки на Европейския съюз.

Димитър Маргаритов: Моето впечатление е, че все по-ефективно. По-търсен става Европейският потребителски център, оттам вече и дейността му с по-добри резултати. Комуникацията се осъществява между Европейските потребителски центрове в съответните държави членки, и разбира се, тогава, когато има необходимост от намеса, проверка на национален контролен орган съответният Европейски потребителски център. Това правят и нашите колеги тук, в България – комуникират с националния контролен орган за защита на потребителските права, за да може да бъде извършена съответната проверка, да бъдат наложени санкции, когато се установи, че има налице нарушение, и най-вече обаче да може да се съдейства на потребителя да получи обезщетение във връзка с неблагоприятното положение, в което е бил. Обикновено става въпроси за пътувания, за закъснели полети, за изгубени багажи – все неща, които са наистина неприятни, когато ни сполетят по път. И тук се намесва центърът, който забелязвам напоследък е наистина има една много добра успеваемост.

Водещ: От важните решения от Европейския парламент, за които си говорим, поглеждаме и у нас, където пък вече проверките на Българската агенция по безопасност на храните, свързани с предстоящите празнични дни вече започнаха. За какво обаче ще следят експертите на КЗП?

Димитър Маргаритов: Ние също имаме проверки. Те ще бъдат, разбира се, по-засилени в навечерието на празниците. Не изключвам част от тях да бъдат и съвместни с колегите от БАБХ, тъй като и в предишни периоди сме извършвали общи действия, които водят до по-добри резултати без излишно пък и притеснение да се създава все пак. Това, за което основно ние следим, е правото на информация, обозначаването на цените, етикетирането на стоките, включително и тези, които по задължение търговците когато внасят, трябва да преведат информацията на български език и да поставят такъв етикет. Традиционно знаем, че по време на празниците започват и различните кампании за намаления – коректността на тези кампании ще бъде обект на нашите проверки, и целта ще бъде, разбира се, потребителите да могат максимално ясно да се информират за това какво си купуват и да са спокойни, че го купуват наистина на цената, която е обявена, включително и когато става въпрос за намаления. Трябва да добавя, че по време на самите празници ние ще имаме и дежурни екипи, за да можем да откликнем, включително когато става въпрос за качеството на туристическия продукт. Знаем, че се събират почивни дни, и всъщност, хората вероятно ще пътуват. Така че надявам се да успеем да сме на линия, да присъстваме там, където е необходимо, да съдействаме, ако има някъде проблеми, свързани с потребителските права.

Водещ: Извън този активен период около Великденските празници, в кои сектори потребителските жалби остават с най-високи нива? Сектори, например като „Телекомуникация“, „Електроника“, споменахте и „Туризъм“, запазват ли се с най-високите нива на нелоялни търговски практики?

Димитър Маргаритов: Информацията, която мога да дам, е на база на нашия отчетен доклад за 2018 година, според който секторът „Телекомуникация“, да,  действително е този, за когото ние получаваме най-много жалби и сигнали от потребители. Но все пак нека не пропускаме обстоятелството, че всеки един от нас има поне по един, ако не по повече договори за такъв тип услуги, тоест, тук по-скоро статистически и математически вероятността проблемите да са повече на брой е такава. Все пак обаче трябва да споменем, че през последните години като процент от всички жалби от около половината до преди няколко години, сега около 25-30% от жалбите са адресирани по отношение сектора „Телекомуникация“. Оттам нататък следват стоки от по-честа употреба, битова електроника, включително дрехи, обувки. Основно тук оплакванията са за некачествени или пък, че предявената рекламация за дефект не е била уважена от търговеца в рамките на гаранционния срок. И така вървейки по класацията, всъщност установяваме, че в туризма, макар и често да се създава впечатление, че е доста проблемен сектор, се оказва, че не е точно така, и в едва 4-5% от случаите жалбите касаят качеството на туристическия продукт. Сега, разбира се, че всеки случай е отделен сам по себе си е достатъчно сериозен, а обикновено предизвиква и общественото и медийно внимание, но целта е да минимизира тук рисковете от това хората да останат разочаровани.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА