Димитър Маргаритов, КЗП: Надписи от типа „за деца“ върху етикетите на хранителни продукти са нелоялна практика

 

Димитър Маргаритов, председател на КЗП в интервю за рубриката „Потребителят на фокус“ по Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Маргаритов, обявихте, че производителите са поставили върху етикетите на хранителните си продукти надписи, които са навеждали на мисълта потребителите, че тези изделия са предназначени за деца, без обаче да има основание за подобни твърдения. Бихте ли разяснили за какво става дума?

Димитър Маргаритов: Наша проверка установи, че върху етикетите на продукти има надписи от типа „за деца“, „Детска мечта“ и други подобни, а пък в някои случаи самите продукти са представени с умалителни имена на фирма производител или на вида на самия продукт. Използват се дори и наименования на детски приказни герои. Нещо повече, тези надписи в някои случаи са съпътствани с изображения на детски фигури и очевидно целта е една – да се внуши на потребителя, че тези продукти са предназначени за най-малките, което би следвало да означава и че са по-качествени и безвредни. Производителите обаче не бяха в състояние да представят документи и сертификати, които да обосноват окачествяването на въпросните продукти като подходящи за консумация от деца, поради някакви специфични предимства спрямо останалите видове без подобни послания. В хода на проверките, разбира се, ние изискахме становища и от Българската агенция по безопасност на храните, като специализиран контролен орган в тази област, има ли основания проверяваните продукти да бъдат определяни и рекламирани като детски. И стана ясно, че такава възможност се отхвърля, тъй като и в европейското, и в националното законодателство липсват определени със законодателен акт специфични изисквания за такава група, която условно можем да наречем „детски храни“. Това означава и че няма критерии всъщност, по които да бъде оценено дали продуктите притежават специфично предимство пред останалите, което да ги определя като подходящи за консумация от деца. И всъщност на практика изводът е, че търговците са поставили тези текстове и послания, само за да убедят родителите, които най-естествено е да изберат възможно най-доброто за своите деца, че продуктите едва ли не са по-подходящи спрямо идентични на тях, без такива надписи и изображения, което очевидно е доказано, че не е така.

Водещ: За какви видове продукти говорим?

Димитър Маргаритов: В рамките на проверката, тя беше стартирана по сигнали на потребители, резултатите, от която коментираме, става дума за месни продукти, като кренвирши и луканка, например, но също така и за продукти от зеленчуци, като лютеница и кетчуп, а и продукт „майонеза“ беше сред тези, за които имаме проверка и произнасяне.

Водещ: А установявала ли е комисията подобни случаи и преди?

Димитър Маргаритов: Нека да кажем, че това са резултати, които получаваме на пореден етап от нашите перманентни проверки за съответствието на информацията върху етикета на хранителни продукти с реалното съдържание, същевременно тези проверки се правят и по линия на превенцията на уязвими групи потребители, каквито в случая са децата. И в предишни периоди ние сме установявали различни заблуди относно верността на информацията за качествата на хранителни продукти. В някои от случаите, както при тези, невярната информация се предоставя от самия производител. Така беше и при едно друго, по-мащабно изследване, което реализирахме съвместно с неправителствения сектор през миналата година, ако си спомняте, което установи, че редица производители представят имитиращи храни като „сирене“. Отново през миналата година имахме и случай, в който производител подвеждаше клиентите, че предлага предназначена за деца нискомаслена майонеза, което обаче всъщност се оказа, че също не е така. Понякога обаче не само производителите са, така да кажем, виновници за такива заблуждаващи оферти, които се отправят към потребителите. Имахме и случай, при който установихме, че търговец си е позволил да не посочва върху български етикет на вносна стока информация, че продуктът песто съдържа алергени, т.е. това е вече нещо, което може да има пряко отражение върху здравословното състояние на потребителите. Ето защо аз използвам случая да отправя послание към търговците да не правят подобни неща, тъй като в определени случаи може да се окаже опасно за здравето на потребителите. Да напомним и че при евентуални инциденти, като алергични реакции например, потребителят би могъл да претендира и обезщетение, като това ще доведе за сериозни щети и за самия търговец, който си е позволил подобно недобросъвестно поведение. Така че виждаме, че освен всички рискове, такива практики могат да доведат и до сериозни финансови щети.

Водещ: Какви мерки и санкции налагате по отношение на подобни практики?

Димитър Маргаритов: В такива случаи ние се произнасяме за наличието на нелоялна търговска практика от страна на този, който отправя подобни послания, от това следват две основни неща, всяко от които има своята значимост и тежест. На първо място, ние забраняваме прилагането на тази практика за в бъдеще от дадения търговец. Това би следвало да означава, че предпазваме неограничен кръг потребители да бъдат засегнати от действието в бъдеще на тази практика. На второ място, разбира се, не по-малко важно, на което имаме право по този закон – при установяване на такъв тип нелоялна практика се налага санкция, която при първоначално извършено нарушение може да достигне до 30 000 лева, а ако търговец си позволи повторно да извърши същото нарушение, санкцията може да достигне и до 50 000, което би трябвало да има и своя възпиращ ефект.

Виктория МЕСРОБОВИЧ