Димитър Мачуганов, член на УС на НАЗ: Не сме убедени, че самолетният способ за борба с градушките, за който вероятно ще трябва да плащаме, е най-добрият вариант

 

След пораженията от градушките по земеделските земи държавата обеща финансова помощ за всички засегнати производители, а министър Десислава Танева гарантира бързо решение за пострадалите. Колко ефективна е борбата с бедствието, споделена ли трябва да бъде финансовата страна на защитата и ще се постигне ли компромис между земеделския бранш и държавата? Търсим мнението на Димитър Мачуганов, производител от един от засегнатите след градушката райони-Ловеч и член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Мачуганов, от думите на министър Танев разбрахме, че около 70 000 декара земи са с поражения след градушките. Конкретно за Ловешка област колко са тези поражения?

Димитър Мачуганов: Все още вървят обследванията на комисията в нашата Община Летница. Сега минаха в землища от Община Ловеч. Тепърва ще излязат окончателните резултати, но според мен минават 70 000 хиляди декара и нагоре.

Водещ: Към момента знаем, че в цялата страна 9 са полигоните за борбата с градушките. Колко от тях се намират в Северна България?

Димитър Мачуганов: Такива има разположени в Бърдарски геран, Долни Дъбник, за това се сещам при нас тук в Северната част на България. Другото е към Южна България. Това са централните звена, а колко са техните подполигони ще ми е трудно да ви кажа, макар че ако трябва да бъде откровен, ходихме да се борим за заплатите им, имахме ясен списък, но сега наизуст няма да се сетя. Но до Плевен е обезпечена България, ако така мога да кажа.

Водещ: Колко площи покриват те и каква част от тези земи са обработваеми?

Димитър Мачуганов: До Плевен посока Враца, Монтана е обезпечено. Няма да мога да говоря с конкретни площи. Имахме ги данните от Агенцията по градушките, когато имаше напрежение със заплатите и с ракетите. Само едно мога да кажа – че от Плевен, посока Ловеч, Свищов, Русе, Разград, Шумен, Силистра, Добрич не знам някъде да има ракетни обстановки. И това също е голям проблем, тъй като ракетните площадки се намират основно в централната част на България. А за Дунавската равнина не смятам, че имаме защита.

Водещ: Отново се заговори за въвеждането за самолетен способ. Вие откривате ли повече предимства в този метод?

Димитър Мачуганов: Аз съм трета поредна година потърпевш в изключително големи размери, но въпреки всичко съм песимист в посока новият закон за градушките, тази форма на начин на финансиране и особено за новите методите със самолетните способи.

Водещ: Защо? Къде според вас има пропуски в идеята?

Димитър Мачуганов: Този метод работи в германски провинции, в Сърбия, Унгария, в други държави, които са с нашия стандарт и с нашия размер като големина. Но там методите са различни и ролята е преди всичко държавна. У нас би бил спорен методът със самолетите, защото от това, което разбираме, успеваемостта е сравнително малък процент. Ракетният способ е два пъти по-добър. Това са разпространените мнения. Нямаме обаче специалисти, които да потвърдят тези твърдения или, които да ни убедят, че самолетният способ е по-добрият вариант, по-надеждният. Да, едни хора с едни самолети в градоносния облак, нали разбирате, че е малко притеснително, малко звучи като фантазия. Тук има субективизъм на лицето, което е в самолета. Има толкова съвременни технологии. Има генератори, толкова много технологии вече са създадени на сравнително добри цени. Не успяха да ни убедят, че самолетният способ е най-добрият. Поне лично аз като представител на производителите от Ловешка област, като съм бил на представянето на този продукт, не успяха да ни убедят с аргументи, че едва ли не това е добрият, съвременен метод за работа със самолетите като превенция на градушките. Ние познаваме метода с ракетите. Да, има легенди как градушката се е изсипала върху ракетната площадка. Нормално е да се случи това нещо. В крайна сметка не всеки път човек може да победи природата, в повечето случаи побеждава тя. Освен това самолетният способ е и изключително скъп вариант. Това до голяма степен ще ни затрудни нас- земеделците, тъй като ние ще сме единствените, които ще финансират този метод. Тук нека сложим тежестта на общинска собственост, държавна собственост, лична собственост на хората. Освен това равнопоставено ли е всеки да плати между 40 и 80 стотинки, за които се говори с участие или без участие на застрахователите? Застрахователите пък ясно заявиха, че не искат да участват в този сравнително спорен метод, според тях и нас. Нормално ли е ние да имаме еднаква тежест с един декар, който струва примерно няколко хиляди лева примерно с трайни насаждения от сорта на малини, ягоди, праскови, кайсии, череши, зеленчуци и прочие или пък един декар с царевица, слънчоглед? Има хора, които с 30-40 декара зеленчук преживяват и то живеят прилично.

Водещ: Добре, говорейки за тези нова идеи, които се обсъждат, така нареченият данък „градушка“, важно е да уточним към момента, според сега действащия закон,  кой е ангажиран с финансовата част за защита от градушките?

Димитър Мачуганов: Финансовата част в случая се урежда през Министерство на земеделието към Агенцията за борба с градушките. Това знаем ние. И много пъти не достигат ракетите и ходим, борим се да получим допълнително финансиране за градушките.

Водещ: Имайки предвид целта и на бранша, и на държавата за една по-добра защита и повече ефективност в борбата с градушките, кой би бил добрият вариант, компромисният вариант между държава и земеделския бранш тогава?

Димитър Мачуганов: Да, има нужда от компромисен вариант. Добър вариант би било пилотно пускане на въпросния самолетен способ. Да се наемат машини от Германия, например, страна, която има опит със самолетите, да се пусне пилотно, държавата да не изпълнява целия размер на проекта. Така ще видим, че работи. Така и ще убедят хората, ще убедят целия земеделски сектор, че това е добрият проект.

Водещ: Къде са вашите притеснения, в изпълнението на дейностите, контрола?

Димитър Мачуганов: Първо се говореше да участват и застрахователите. Част от сумите за застраховки, които не се похарчат, обратно да се върнат под формата на презастраховане и оттам да падне и цената и частта, която трябва да плаща производителя. Сега застрахователите ясно казаха – няма да участваме. И цялата тежест се прехвърли върху земеделските производители в България. Проблемът е, че стои съмнението колко са ефективни новините методи, каква полза ще имат в борбата с градушките. Оставаме с усещането, че финансовата тежест остава за земеделския производител. Трябва да има диверсификация на всяка тежест, за всяка различна земеделска култура. Както има различно подпомагане по същия начин трябва да се направи и по този въпрос. Един земеделски производител с 10 000 декара зърнени култури и един земеделски производител с 200 декара зеленчук, нали разбирате, че финансовата тежест е разделена поравно, за декар говоря, към днешния проект и модел. Така че има много неща, които могат да се пипнат. Да, много е важно да се работи по въпроса и да се търси най-разумното нещо, тъй като виждате какви са аномалиите. Аз съм родом от градчето, където обработвам земята си – Летница, на 51 години съм, не помня такива градушки от 3-4 години насам. Аз съм вечно в медиите с моите проблеми и се срамувам вече да застана пред медиите и да кажа колко ме е ощетила градушката. В момента имаме 3000 декара царевица, която започваме да пресяваме от утре, минаха комисиите, и 4000 декара слънчоглед.

Водещ: Казвате, застрахователите категорично са против тази идея. Какви са техните притеснения?

Димитър Мачуганов: Не, те са против да участват с финансово изражение. Техният ангажимент е да застраховат културите ни срещу подобни събития. Аз не знам откъде е дошъл последният вариант на идеята, когато се обсъждаше първоначално нещата изглеждаха по различен начин и сумите за издръжка на проекта бяха различни, ако участват застрахователите. Някой беше наредил с лека ръка финансови ангажименти по сектори – земеделски производители и застрахователите. В един момент се оказа, че остава само за наша сметка финансирането.

Водещ: И сега знаем, че процент от сключените застраховки на земеделците една част от тях отиват към фонд „Земеделие“. За какво се разпределят тези пари?

Димитър Мачуганов: Към ДФ „Земеделие“ има специална програма за защита на определени култури да се стимулират застраховките. Там, доколкото разбирам от застрахователите, трябва да поканят хората, които са допустими за бенефициенти, тоест зеленчукопроизводство, плодове и зеленчуци, да ги поканят да се възползват от инструмента. Нямаме и култура в застраховането. Много са комплекси нещата. И в един момент хоп- държавна такса за борба с градушките. Ние, самите хора, които се интересуваме, малко сме скептични към този метод, който се предлага. Беше хубаво да се пусне една пилотна година, да се наеме техника. Земеделието все пак е структуроопределящ сектор в България. Беше нормално да получим едни пилотни проекти, да покажат ситуацията в различните региони и да видим какво ще се случи.

Водещ: Може би евентуален подобен тестови период би убедил както бранша, така и застрахователите?

Димитър Мачуганов: Нормално е, разбира се. Българите по принцип сме трудно доверчиви. Знаете, има българска поговорка – „Око да види, ръка да пипне“. Нормално е. В един момент натоварваме цял сектор със задължително финансиране на определен проект. Имаме нужда наистина да бъдем убедени докрай. Това е правилно.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА