Димитър Минев, директор на Народна библиотека „Иван Вазов“ Пловдив: Библиотеката е отворена да представя културното богатство на страната

снимка: Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив

Димитър Минев, директор на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив за посещаемостта на библиотеката през 2017 година и какво предстои през 2018 година.

Фокус: Каква беше изминалата 2017 година за Народна библиотека „Иван Вазов“?
Димитър Минев: Изминалата 2017 година все още не е отчетена и официалният отчет за библиотеката не е излязъл, така че и това, което аз ще ви кажа не са окончателни данни, а приблизителни. Но сега от това, което получаваме като първична информация можем да кажем, че изминалата година беше много добра, много сполучлива за библиотеката по няколко причини. Приключихме един проект за партньорство с Община Пловдив, който е за опазване на културно-историческото наследство, финансирано от норвежкия механизъм с много сериозна сума и включени шест културни институции от Пловдивския регион. Освен библиотеката, в него участваха Археологически музей, Регионален Историческият музей, Етнографски музей, Художествена галерия и дирекция на „Старинен Пловдив“. Това го казвам не защото проектът е приключил, а защото след неговото приключване той за нас, като библиотека, продължи. След като проектът официално ние качваме цялото дигитализиарно състояние, което изработваме в момента и което имаме да изработваме още в продължение на, може би, десетки години от всичко това, което е в библиотеката като фонд и което искаме и можем да предложим на нашите потребители и читатели. В същото време годината беше много ползотворна от гледна точка на участие в много проекти. Мога да кажа, че библиотеката участваше още, освен в този, в още три проекта, които продължават една част и една част приключиха. Това е свързано и със сдружението, неправителствената организация, която е създадена към библиотеката, в която участват библиотекари и в която единственият най-важен член на нейните идеи са подобряване на работата на самата  библиотека и на обслужването.
Фокус: Колко е броят на читателите до момента?
Димитър Минев: Аз ще Ви дам тази информация, но това не е всичко, което определя работата на библиотеката. Като потвърждение на това ще посоча много други факти. Освен регистрираните читатели, в библиотеката се провеждат изключително много културни събития, на които идват хора, които дори не са читатели на Народната библиотека. Това за нас е много важно, защото по този начин ние ги приобщаваме към идеята на библиотеката и към дейността й и те с удоволствие идват при нас. Първо една традиционна форма на работа на библиотеката е представянето на новите книги. На почти всички нови автори, които през годината са излезли, ние сме направили представяне на новите книги. И на тях идват не само хора, които са читатели на библиотеката и членове с читателски карти, но и граждани от всякаква възраст и занимание. Така че, това е много важно за нас. Огромна част като дейност на библиотеката са изложбите, които осигуряваме по различни поводи, най-вече годишнини, свързани с определени исторически лица или със събития. Мога да Ви кажа като статистика, че през годината са проведени около 100 такива културни събития, свързани с изложби и клубна дейност в библиотеката, на която са присъствали изключително много хора. Много активно библиотеката прави изложби на автори, на художници. Като започнем от деца до възрастни художници. Те са традиции. И всяка година традиционно определен брой училища в Пловдив провеждат своите изложби тук при нас, както и голяма бройка от художниците през тази година. За първи път направихме едно сборно представяне на 15 пловдивски известни художници, които бяха във фоайетата на библиотеката и за две седмици представиха свои картини. Обяснявам Ви всичко това, за да е ясно, че всъщност дейността на библиотеката не е свързана само със заемането и раздаването на книги. Това е традиционна работа, която ние вършим и която продължава изключително усилено и със завишени темпове, защото издаването на българска литература вече е по-голямо и по-разнообразно. Всичко това, което се издава на български език библиотеката го притежава, тя го получава и по силата на закона за депозита и като собствено закупуване, обработва го и го предоставя. Тази година, без да са съвсем крайни данните, може да се каже, че библиотеката има около 10 000 читателя.
Фокус: Наблюдава ли се увеличение на посещаемостта?
Димитър Минев: Да. Наблюдава се увеличение на ползването на електронните ресурси и на използването на ресурси въобще по интернет и информация по интернет. Тенденцията на библиотеката е да прехвърли голяма част от дейността, която тя извършва в електронен вариант и да може това да се осъществява и по интернет. Вече има доста голям напредък в това отношение, за много дейности продължаваме в същия стил да разширяваме обхвата на тези дейности, които могат да бъдат полезни на потребителите и вероятно в рамките на близките една-две години наистина огромен процент от дейността ще бъде по електронен път. За сега все още по непълно използване на модулите, които имаме, не можем да отчетем потребителите в интернет. Аз сега ви давам информация само за читателите, които имат издадени читателски карти, но потребителите са десетки хиляди, които използват чрез интернет пак услугите на библиотеката, но в случая дигиталния формат. Съвсем скоро и това ще бъде ясно. А реалните посещения в библиотеката са 107 876 по данните, без последното тримесечие, защото все още не са обобщени. А взетите материали са близо 300 000.
Фокус: Каква литература предпочитат да четат пловдивчани?
Димитър Минев: Най-голям дял заема художествената литература. Но има и много специализирана литература, която е свързана с множеството висши учебни заведения в Пловдив и със студентите, които са редовни наши читатели. Но определено като дял превъзхожда художествената литература по заемане, най-много има интерес към нея и към новата предимно. Разбирате, че във времената в които живеем е много трудно ние да се снабдим с такава екземплярност, каквато е необходима поради нарасналия интерес и увеличаващото се търсене и четене на пловдивчани. И затова изградихме система, в която всички те могат да поръчват и да запазват по интернет отново заглавия, които ги интересуват, да следят как се движат, кога се заемат, кога се връщат, за да могат да стигнат до тях. Най-често най-новите издания са най-търсени и най-заети.
Фокус: Като директор на тази културна институция, как според Вас се възпитава усетът към хубавата и интересна книга?
Димитър Минев: Усетът се възпитава от много ранна детска възраст. Това, което правим и за което е хубаво, че ме подсетихте с този въпрос, да кажа е че ние имаме Детски отдел на библиотеката, който работи с децата и забележете, вниманието на този детски отдел е насочен към детските градини и към бебетата. В момента тръгна една форма „Бебеландия“ в библиотеката, където идват родители, майки с малки деца на една, две и три години, които даже не ходят на детска градина и които се учат как да разлистват книгата, как да я обръщат и да я гледат към себе си. Такива все практични неща. Гледат многоцветни неща, оцветяват с моливчета и всичко, което може да си помислите. Това е част от възпитаване на отношение от най-малките към книгата, към литературата. И след това се получава всичко онова, за което Вие говорите, за да има такова отношение и възпитание. За да има въобще прекрачване на прага на библиотеката трябва да се започне точно от тази най-ранна детска възраст. И аз мисля, че това е сполучлив подход. Сега даже, това, което Ви казах за „Бебеландия“ в библиотеката е форма, която стартира по Коледа. Сега вече има трето издание. Интересът на майките с малки деца е огромен. Те самите вече инициират срещи и дават темите, по които искат да бъдат занимавани.
Фокус: Кои са темите, които предпочитат?
Димитър Минев: Темите са свързани с това как майките да се справят с децата, с различни техни проблеми, с различни техни желания, с инат или с някакви такива настроения. Това същото се прави и за по-голямата аудитория и в голямата библиотека, където вече две години функционира един клуб – „Аптека за душата“, където се занимават и има изключително висока посещаемост и там. Бих казал, че повече от 2/3 от хората, даже 3/4 сигурно не са читатели на библиотеката. Тези форми са редовни, защото там се срещат с психолози, със сексолози, с много специалисти от различни области, главно с психолози и се занимават с въпроси, които са свързани с агресията, с трудните деца, с възпитанието, с наркоманията и т. н. Всичко това, което и в литературата могат да намерят. При тях интересът е огромен. Библиотеката не е само едно място, в което само се взимат и раздават книги, като не го изключваме това, защото това е основната част и има много специалисти, които се занимават с това, но тя е отворена във всякакви форми, по всякакъв начин, за да представя културното богатство на страната. Една изключително интересна форма са пътуващите изложби, които има библиотеката. Има пътуващи изложби в библиотеката, които са посетени, примерно… Едната от изложбата, която се нарича „Лъвът – националния символ на българите през епохата на Възраждането“, която представлява развиването на българските етапи от XIV век до наши дни, е посетила 10 български града – Кюстендил, Русе, Разград, Шумен, Добрич, Видин, Велико Търново и други. Била е и в чужбина, в Москва, Букурещ в Румъния и Братислава в Словакия. Друга изложба е „Офортите на Рембранд“, която също е изключително интересна. Тя е била в пет български града. Това е едно издание, което притежаваме на Балканския полуостров единствено ние. Това са офорти от 1890 година издадени в Берлин. Направени са по технология, на която е работил самият Рембранд. Тя е в три тома. Два тома от тях са с 500 офорти, а третият представлява теория за това как са изработвани и какво представляват. Това е уникално издание и то също се радва на изключителен интерес като изложба. Вече е фиксирана датата, на 28 април, в Хелзинки, Финландия ще гостува изложбата на Пловдивска библиотека за ръкописните школи през епохата на Възраждането в Южна България. Това е също изключителна интересна изложба.
Фокус: Колко време изложбата ще бъде там?
Димитър Минев: Там ще бъде около месец. След това има предложение тази изложба да бъде в Талин, Естония. И вероятно и в други държави, защото тя е направена специално на английски заради тях. Представя българската писменост в годината на българското председателство. Ще носи емблемата на българското председателство, защото е част от календара на културните събития по време на българското председателство на съвета на Европа. Предполагам, че ще има интерес и от други държави към нея. Наистина е много интересна.
Фокус: Какви са останалите инициативи на библиотеката за 2018 година?
Димитър Минев: За 2018 година това, което плануваме е свързано с доста културни събития, които са в културния календар на Пловдив. За нас е изключително важно честването на 150 годишнината на Борис Дякович, който е бил дълго време директор на библиотеката и е направил много неща не само за библиотеката, но и за Археологическия музей. От самото начало на своето съществуване са били заедно библиотека и археологичен музей. Той е директор на библиотеката от 1901 година до 1932 година. Това са 31 години, в които е утроил фонда на библиотеката и е направил изключително силно присъствието й в България, а и по света. Има единствената международна награда тогава и тя е от Англия, един медал и е от 1907 година. Това е едно събитие, на което се акцентира нашето внимание и ние за края на февруари, когато ще бъде отбелязано, сме подготвили едно издание на негово издание, на Борис Дякович. Ще представим и други събития, които ще подготвим вероятно с Археологическия музей, защото годишнината е обща и за нас, и за тях. Ние сме с преговори с тях, за да уточним и тяхното участие в тези събития. Още много пловдивски възрожденци имат годишнини през тази година, които ще бъдат отбелязани. Библиотеката продължава със събитията, които са свързани със дигитализация. Ние имаме планове да направим тази година много задоволително и много сериозно количество на дигитални копия. И по-голямата ни амбиция е всички те да се представят в Европеана заедно с всички останали партньори и в навечерието на 2019 година, когато Пловдив е културна столица на Европа, да се направи едно информационно представяне на европейската библиотека на културното наследство на Пловдив. Това не изчерпва цялата дейност на библиотеката за 2018 година. На 7 и 8 юни е националната конференция на Българската библиотечно-информационна асоциация. Ще има много гости от чужбина и с браншовата организация на библиотечното дело в България.
Весела КРЪСТЕВА