Димитър Попов, БДЗП-Гоце Делчев: Миграцията на прелетните птици се очаква да започне между 15 и 20 август

Димитър Попов от Българското дружество за защита на птиците-Гоце Делчев, в интервю за Радио „Фокус“-Пирин

 

Фокус: Г-н Попов, кога се очаква да започне миграцията на птиците?

Димитър Попов: Миграцията на прелетните птици все още не е започнала. Очакваме това да се случи в периода 15-20 август, като пикът на миграцията ще бъде между 20 и 30 август – тогава ще има най-голямо придвижване на прелетни птици. В момента те се придвижват от север на юг – тоест към Африка или към близките части на Азия.

Фокус: Как всъщност се случва миграцията? Кои птици отлитат първи и кои го правят по-късно?

Димитър Попов: Най-напред започват да прелитат щъркелите заедно с известен брой осояди и блатари, като това става до края на август. След това септември е характерен за миграцията на грабливите птици като орлите и също така част от черните щъркели може да бъдат видяни в ятата с грабливите птици. Те образуват т.нар. смесени ята. С тях се придвижват и някои бели щъркели, които са закъснели, тъй като знаем, че малките са в различни етапи на своето развитие и е възможно да мигрират в началото на септември. През последните дни от септември и началото на месец октомври са характерни за прелетът на лястовичките, които се сформират в големи ята и дори още от сега можем да наблюдаваме струпването им по жиците. 5 вида лястовици се срещат в България, така че към края на септември те започват да напускат местата за размножаване и отглеждане на своите малки и се отправят към близките части на Африка.

Фокус: Тъй като на последно място споменахте лястовиците, а всъщност те най-много гнездят по жилищните блокове, удачно ли е да разрушим техните гнезда след като отлетят, или не бива да го правим?

Димитър Попов: Да, Вие сте права, че те гнездят в градска среда – те са синантропен вид, така като и белият щъркел. Лястовиците правят гнездата си в ъглите на прозорците на различни сгради и под различни навеси. Не е хубаво да разваляме гнездата на лястовиците, въпреки че те правят доста боклук и замърсяват под самото гнездо, но този проблем може да бъде избегнат като се поставят специални дъски или поставки, които периодично да бъдат почиствани. Също така заради това гнездене лястовичките претърпяха доста големи загуби на своите популации заради санирането на сградите, което беше направено доста необмислено и се стигна до разрушаване на гнездата точно във времето, когато те отглеждат своите малки или вече са снесли яйцата си. Поради тези причини можем да кажем, че наблюдаваме известен спад в популацията на лястовичките, бързолетите и дори гълъбите, защото доста голяма част от таванските помещения на блоковете бяха затворени и всичко, което е било там, си е останало там. Дори имахме различни случаи на хора, които се оплакват от неприятна миризма от тавана заради птиците, които не са успели да излетят и са загинали, тъй като са били лишени от възможността да се хранят.

Фокус: А как стои въпросът с популацията на останалите видове птици?

Димитър Попов: Засега е стабилна популацията на белия щъркел, но е притеснително това, че популацията на някои видове като жълтата стърчиопашка, която също е мигриращ вид, е доста намаляла. Това беше констатирано по време на нашите проучвания относно мониторинг на широко разпространените видове. Ние правим такова проучване всяка година от месец април до месец юни, когато отчитаме какъв е броят на често срещаните видове птици, които напоследък не са толкова широко разпространени. Тук попадат пъдпъдъкът, полската чучулига, качулатата чучулига, дебелоклюната чучулига, така че има известен спад в популацията на тези видове и причините за това са комплексни.

Фокус: Преди да тръгнат птиците имат ли някаква специална подготовка? Правят ли нещо по-различно?

Димитър Попов: Някои птици преминават през пълна трансформация, тъй като те натрупват по-големи хранителни запаси, така че те увеличават своята маса, тъй като е нужна доста енергия за тези дълги прелети. Известно е, че някои птици изминават между 10 000 и 12 000 км за един прелет за около месец и половина-два, когато трябва да достигнат своите зимни квартири. Щъркелите прелитат до най-отдалечената част на африканския континент. Птиците не могат да спестят разстояние, тъй като те не могат да летят над открити водни площи, понеже се нуждаят от т.нар. термики или топли въздушни течения, защото това им позволява да набират височина, а откритите водни площи са лишени от такива термики. Ето защо птиците прелитат там където има доста малка част от подобни водни площи, като например през Босфора или прохода Гибралтар. Там континентите са доста близки и птиците могат да вземат това разстояние без проблем. По пътя си те спират за почивка на различни плавателни съдове като кораби и яхти, но понякога става така, че прекалено големи ята се струпват в една част на кораба и за да не потъне моряците са принудени да ги прогонват, така че те да се разпределят равномерно върху плавателния съд.

Натали СТЕФАНОВА