Димитър Стефанов, кмет на Тутракан: На Консултативния съвет по пчеларство трябва да бъде обсъдено създаването на добри практики и единен нормативен документ

 

Димитър Стефанов, кмет на Община Тутракан за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Шествие под мотото „Да спасим пчелите и пчеларите“ преди дни се проведе в Плевен с участие на пчелари от цялата страна. Утре земеделският министър Румен Порожанов свиква Консултативен съвет по пчеларство. Какви спешни въпроси трябва да се решат?

Водещ: Пчелари се оплакаха от високата смъртност на пчелите, предимно в Северна България и го определиха като системен проблем, какво е вашето мнение по този въпрос?

Димитър Стефанов: Да, в последните години доста често слушам по медиите и чета, че има висока смъртност по пчелните семейства. Сигурно е така, аз от 21 години се занимава с пчеларство и трябва да ви кажа, че при мен специално проблеми няма. Всичко това ме навява на една единствена причина – недобрата пчеларска практика. Явно ние в България сме свикнали да се оплакваме и да търсим причините във външни фактори, без да погледнем около нас какво става и ние какво сме направили, за да се намали тази смъртност при пчелите. Вярно е, има земеделци, които са некоректни към пчеларите, пръскат, без да предупреждават с инсектицидни препарати, които са много по-опасни от пестицидите и фунгицидите, за които се говори. Но според мен основната причина за високата смъртност при пчелните семейства, пак повтарям, това е недобрата пчеларска практика. Имаме много пчелари, които са начинаещи, които във времето не са си изработили план за работа, за профилактика и за развитие на пчелните семейства и според мен високата смъртност в тези райони е именно от такива пчелари.

Водещ: Т.е. те грешат в профилактиката и въобще в спазването на правилата при отглеждането на пчелните семейства?

Димитър Стефанов: Да, категорично, това е моето мнение. Ние не се съобразяваме с промяната на климатичните условия.  Винаги съм казвал, преди двайсетина години климатът в България е бил един, в момента по съвсем друг начин стоят нещата. Докато преди 15- 20 години в края на септември, началото на октомври зазимявахме пчелните семейства, подготвяхме ги за зимния период. Сега, ако това нещо го правят пчеларите, няма да има никакъв ефект и наистина ще има висока смъртност, защото това, което съм забелязал най-доброто зазимяване е края на октомври до средата на ноември месец, защото септември и октомври вече са топли, да не казваме, че и ноември е топъл месец, консумацията на пчелите на прашец и на мед не е малка и съответно много хора, които са си зазимили пчелните семейства края на септември- началото на октомври и си мислят, че имат медови запаси в гнездото, а се оказва, че пролетно време пчелните им семействата са умрели от глад. Друг е и въпросът, че третирането за акар вече не е ефикасно, ако се прави август- септември месец.  От моята практика най-доброто време за това третиране е към края на октомври месец.

Водещ: Миналата година Европейският парламент прие доклад за пчеларство, в който е предвидено по-добро финансиране? Можем ли днес да оценим тези мерки?

Димитър Стефанов: На пчеларството наистина трябва да му се обърне по-голямо внимание. Пчеларите трябва да бъдат финансирани, защото едно пчеларство е немалко труд и немалко разходи. А и последните години тенденцията е за намаляване на цените на пчелните продукти, имам предвид на меда, на прашеца, на прополиса и на восъка. Затова трябва да има финансиране и мисля, че Европейската комисия правилно е взела решение за финансиране в областта на пчеларството, за да могат тези хора да бъдат подпомагани. Понеже, както е казано, ако ги няма пчелите на Земята, няма да ни има и нас хората.  Знаете, че пчелите са един от основните фактори за опрашване на всички видове растения, говоря от тревистите до дървовидните, без тях това нещо няма как да се случи, съответно и няма как и да се развива нашата природа.

Водещ: В същия доклад за пчеларството, се говори за запазване на разнообразието на регионалните видове пчели. Говори се тези дни, че в България се появяват пчели-майки от други страни, бяха цитирани Германия и Турция. Вие споделяте ли това мнение и има ли рискове от навлизането на такива пчели-майки?

Димитър Стефанов: Да, мога да кажа, че в България наистина има внос дали легален, дали нелегален на различни пчелни майки- карпатки, и кавказки майки или т.нар италианки. Така че, да има внос на пчелни майки, в това няма нищо лошо наистина  да имаме малко промяна на генотипа на пчелните семейства, но проблемът е, че голяма част от пчелните майки се внасят нелегално, без да бъдат изследвани, без да се види какъв е техният здравен статус. И ето тук е ролята на българската агенция „Безопасност на храните“ и на митниците да се усили контрола при внос на такива пчелни майки. Защото внасяйки пчелни майки може да внесем много заболявания, които са по пчелите, говоря и за зарази, говоря и за паразитни заболявания, така че много трябва да внимаваме и в това отношение. Що се отнася за биологичното разнообразие в България ние имаме единствено един вид пчела, която трябва да си я запазим, това е българската медоносна пчела. И наистина трябва да обърнем внимание на тази пчела, по простата причина, че това е нашата автентична порода, че това е пчела, която е аклиматизирана към нашите климатични условия. Защото имаме много продуктивни пчелни майки, пчелни семейства в други държави, но това не значи, че тези пчели ще се аклиматизират именно при нас, в нашата климатична зона. Така че трябва и това да се отчита като възможен проблем в бъдеще. Аз ще ви дам един пример, преди десетина години имах един пчелар, който ми се оплака, че е внесъл майки от Карпатите, майките започвали много рано, още края на януари месец масово да снасят яйца, да се развива пчелното семейство, но през март- април това пчелно семейство губи темповете си на развитието, много трудно ги е вдигал на магазин, т.е.  тези пчели да му донесат продукти. Това е така, защото едни са климатичните условията в Карпатите, едни са условията в България. Едни са растенията в Карпатите, друг вид  са растенията тук в България, така че трябва да се обръща внимание и на това.

Водещ: Утре земеделският министър Румен Порожанов свиква Консултативен съвет по пчеларство, кои са спешните, според вас въпроси, които трябва да намерят решение на този съвет?

Димитър Стефанов: Първо трябва наистина в България да се създаде, както имаме във всички области на животновъдството добри практики, т.е. да се издаде един нормативен документ, в който да се казва категорично кога, какво и по какъв начин трябва да се прави като профилактика и като разбира се, различни видове технически манипулации през годината за развитие на това семейство. И второто нещо, което трябва наистина земеделците и пчеларите да си стиснат ръце, защото те са заедно свързани. Ако няма  пчеларство, няма да има земеделие, ако няма земеделие, няма да има и пчеларство. Значи стига сме вървели по плоскостта на конфронтация, да се обвиняваме един друг. Аз мисля, че на една кръгла маса могат да седнат организациите, които са в областта на земеделието и областта на пчеларството и да се разберат, да работят в синхрон. Мисля, че това много лесно може да стане и интересите са взаимни в това отношение.

Елеонора ЧОЛАКОВА