Димитър Стефанов, кмет на Тутракан: Целта на конкурса за най-чиста и красива улица е да се покаже, че има хора, които поддържат терените пред домовете и фирмите си, за да бъде градът по-приветлив

Димитър Стефанов, кмет Община Тутракан за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод конкурса за „Най-чиста и красива улица, градинка или зелен кът“, проекти по които работи общината през лятото, както и  мерките, които се вземат за ограничаване на африканската чума по свинете и спазват ли се те от стопаните.

 Водещ: Г-н Стефанов, започна събирането на заявления за конкурса „Най-чиста и красива улица, градинка или зелен кът“, което ще продължи до 13 септември, награждаването ще бъде на официалната церемония по случай Деня на Тутракан. Какво трябва да знаят участниците?

Димитър Стефанов: Първо, искам да поздравя всички тези, които са си подали заявление, че искат да участват в този конкурс. Това, което трябва да знаят нашите съграждани е, че градинките и терените, които са пред техните жилища и офиси по наредба  трябва да се поддържат от самите тях. Това, което ние целим с този конкурс, е да покажем на нашите съграждани, че има хора, които наистина поддържат терените пред техните къщи, пред техните офиси, пред техните фирми, за да може градът да бъде по-приветлив. И това, което искам да кажа на всички мои съграждани, че със 7 човека, които отговарят за поддържане на паркове и градинки, общината няма физическата възможност да се справи с хигиената и с поддържането на тези зони. Именно това беше целта на нашия конкурс.

Водещ: Надяваме се, че той ще завърши успешно. Доста време сте дали за организирането и представянето на проектите.

Димитър Стефанов: Аз също се надявам да има наистина един положителен резултат от конкурса, и живот и здраве това да стане и традиция всяка година.

Водещ: По какви проекти работи общината през лятото?

Димитър Стефанов: В момента започваме саниране на три жилищни сгради, които са по европейски проекти, по националната програма, която е за енергийна ефективност. Текат процедурите по откриването на Център за обучаване на доброволци към „Гражданска защита“. Този проект е всъщност одобрен през „Трансграничното сътрудничество Румъния-България“ и ще бъде единственият център за обучаване на такива хора в нашата страна. Работим съвместно с Министерството на вътрешните работи на двете страни. Да не забравяме, че в момента реализираме проект по „Красива България“. Това е за реставриране на един паметник на културата –бивша румънска сграда, в която сега се помещава обредния дом и галерията на Тутракан. И може би към средата на септември ще направим и първата копка за изграждане на пречиствателната станция и съответно за доизграждане канализационната и водопроводната мрежа в града. Работим и по 3 проекта през Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда в три села, с което мисля, че наистина ще удовлетворим желанието на родителите и на децата да направим по една хубава детска площадка в тези села, защото общината не е само града, общината е и селата, които са нейна територия.

Водещ: Искам да насоча вниманието ви и към актуална тема –разпространението на заболяването африканска чума по свинете. Ново огнище е открито в Област Враца. Вие сте специалист, след като се създава предпазна зона в заразените вече участъци, защо се появяват нови? Какво не се спазва?

Димитър Стефанов: Причината е човешкият фактор. Това, което мога да кажа  за африканската чума, е, че БАБХ е взела абсолютно адекватни мерки за ерадикация на това заболяване. Аз се радвам, че агенцията работи в синхрон с Националното сдружение на ловците и риболовците, защото без този синхрон ние няма как да се справим със заболяването. Защото както знаят слушателите, боледуват и домашните, и дивите свине. Проблемът е един, че хората не взимат насериозно това заболяване и доскоро се интерпретираше, че това са инсинуации, че това заболяване го няма, че нарочно се говори за това заболяване, което не е така и фактите в момента го доказват. Нехайството на стопаните, това че гледат нерегистрирани прасета в задните си дворове именно е причината за разпространяване на заболяването. Аз не мога да разбера как един зам.-министър на земеделието ще излезе и ще каже, че ще се помъчи държавата да компенсира за всички евтаназирани прасета, които не са регистрирани в задния двор. Напротив, това нещо не трябва да се допусне. Всички, които гледат прасета в задния двор, които не са ги регистрирали и нямат документи за тях, трябва задължително да бъдат актувани, за да покаже държавата, че е силна, че наистина трябва да се спазват ветеринарно-медицинските закони. Защото по този начин ние даваме един скрит стимул на хората да продължат да гледат в задните си дворове прасета и да ги крият. Именно това, че има много нерегистрирани прасета в задните дворове създава много голям проблем на колегите от БАБХ. Защото когато едно прасе е регистрирано, когато официалният ветеринарен лекар и частно практикуващият ветеринарен лекар знае, че в този двор има прасе, контролът е много по-добър и много по-затегнат, отколкото да ходят от къща на къща, да се интересуват гледа ли се в този двор прасе, не се ли гледа, съответно стопаните да лъжат, че не се гледат прасета, а те да имат по няколко прасета в задния си двор. Мисля че трябва малко по-рестриктивни мерки. И в това, което апелирам – нека и журналистите да не преекспонират нещата, защото аз гледах един репортаж как една възрастна жена плачи, че ще й умъртвят прасето, че това прасенце тя си го обича – да, всеки си обича животните. Няма нищо лошо в това. Но след като обичаш животните си, регистрирай го, маркирай го и съответно ветеринарят, който е на този терен да знае, че трябва да изпълнява контролни функции и да наблюдава това животно през определен период от време, съответно да взема и кръвни проби за изследване на статуса на животното. Няма как иначе да се справи държавата с този проблем африканска чума. Аз още преди 2 години на една кръгла маса казах, че не е въпросът дали ще влезе африканската чума в България, а кога ще влезе. Малко подраниха събитията спрямо моите прогнози – очаквах това да се случи август-септември когато се отбият приплодите на дивите прасета и тогава да е бумът на африканската чума. Оказа се, че малко по-рано ще бъде бумът на африканската чума. И нека да не се заблуждаваме, че това ще бъдат огнищата. Те ще продължават да се разрастват по простата причина, че първо, човешкият фактор разнася този вирус, второ, вирусът е изключително устойчив на климатични условия и не знам дали слушателите на Радио „Фокус“ знаят, че той може с години да се запази жив в замразено състояние. И отварям тук една скоба – нека стопаните, виждайки, че прасето здравословно не е добре, нека да не го колят и да го вкарват във фризерите си, а веднага да алармират частно практикуващия или официалния лекар, който е на тяхна територия, защото едно заразено месо, влязло във фризера, след това е предпоставка за разпространяване на това заболяване.

Водещ: Как тази ситуация се усложнява от разпространението на африканска чума сред дивите прасета, което вече е установено и в България?

Димитър Стефанов: Това наистина е голям проблем поради простата причина, че едно диво прасе за едно денонощие може да мине 40 км, което значи, че може много бързо да се разпространи заболяването. Дивото прасе ще е резервоар. И аз затова в началото на нашия разговор казах, че се радвам за синхрона, който има БАБХ с Националното сдружение на ловците и риболовците. Това, което ние сме направили на наш терен, е: всички ловци, които имат документи за подборен отстрел направихме им едно обучение, съответно запознахме ги с начините на вземане и изпращане на проби за африканска чума, и подписаха декларация, че не гледат и няма да гледат в задните си дворове домашни прасета по простата причина да не станат те приносители механично от гората до самите населени места на вируса на африканската чума и оттам да се разпространи.

Водещ: От Българската асоциация на ветеринарните лекари смятат, че и местната власт трябва да участва по-активно със справянето с този проблем. Каква е вашата позиция? Възможно ли е това да се случи?

Димитър Стефанов: Не само местната власт, тук трябва и „Гражданска защита“ да се включат, Министерството на вътрешните работи в лицето и на полиция, и на „Гранична полиция“ също да се включат в тези мероприятия, защото само БАБХ няма да може да се справи. Не че колегите не са компетентни, напротив – имаме страхотни специалисти в БАБХ, но кадрите не достигат. И тези мерки, за да се приложат адекватно, наистина на колегите им трябва помощ отвън, именно от местната власт, именно от МВР, та даже и от Министерството на здравеопазването. Мисля, че ако всички институции подадат ръка, заболяването може много по-бързо да се стопира. Но нека хората да знаят, че в годините напред това заболяване ще тлее и през определен период от време ще имаме нови и нови огнища на африканска чума.

Елеонора ЧОЛАКОВА