Димитър Стефанов, Тутракан: Няма увеличена популация на змии тази година, но се срещат непознати за географските ни ширини видове, заради промяната в климата

 

Димитър Стефанов, кмет на Тутракан в интервю за Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Стефанов, с покачването на температурите, настъпването на летния сезон зачестиха и сигналите от граждани и предупреждения в различни социални мрежи за бум на популации от змии, съответно проблемите, свързани с това. Има ли подобен проблем и във вашата община?
Димитър Стефанов: Не, аз мога да кажа, че от опит и от наблюдение популацията не само на змиите, на влечугите е нормална и е такава, каквато е била и през останалите години. Проблемът е, че хората ги виждат по-често в момента по простата причина, че рязко се затопли времето, климатът в годините, разбира се, се промени и затова по-често се срещат и по пътищата на страната, и в населените места змии. Но не мога да кажа, че популацията е по-голяма, отколкото е била досега.
Водещ: Какви видове змии могат да бъдат видени в общината и съответно има ли такива, които да са опасни?
Димитър Стефанов: България е една от държавите с най-много видове змии –над 15 вида. Най-разпространени това са водните змии и смоците, различните видове смоци, които най-често виждаме в населените места и в различните райони, които се обитават от хора. Разбира се, там, където има речни корита, има водни басейни, често се среща водната змия, на други места се среща смокът. Да, отровни змии има. От години има спорове колко са видовете отровни змии – някои казват, че са 4, други – 5, трети изследователи казват, че са 6 вида. Но моето мнение, че основните видове отровни змии са 4, това са на всички познати усойница и пепелянката, котешката змия и вдлъбнаточелият смок. Като вдлъбнаточелият смок не е опасен за хората, понеже зъбите, които имат отровни жлези, са много навътре в устната кухина и при ухапване те не достигат до тялото на самия човек или на самата жертва. А всъщност вдлъбнаточелият смок използва тези отровни зъби, когато поглъща плячката си. За усойницата и пепелянката, и котешката змия всички знаем. В миналото са констатирани случаи на улавяне на другите два вида отровни змии, за които се спори за тях дали в момента ги има като екземпляри в България, или не – това е степната усойница и така наречената аспида, или каменарка. Но от началото на 20-ти век досега тези два вида змии не са срещани и не са улавяни в нашата страна. Така че остава си четирите основни вида. Важно е да се каже, че котешката змия е много рядък вид в България. Това, което трябва да споменем, че всички видове змии в България – отровни и неотровни, са в Червената книга на България. Така че хората нека да го знаят. Няма от какво да се притесняват, не сме държава, в която да имаме най-отровните змии, има си противоотрова, серум. Така че няма никаква опасност от смъртни случаи при ухапвания от змии. По-голям е проблемът при страха – знаете, след като един човек бъде ухапан от змия, винаги той си мисли, че може да бъде отровен, да се стигне до усложнения, както и често се случва в Тутракан. Имаме ухапване от смок мишкар, който е и най-голямата змия в България. Това обаче предизвиква само едни две мънички ранички от убожданията на зъби и при едно хигиенизиране и дезинфекция на самото място даже и възпаление не се получава.
Водещ: Примерът ви е показателен, че очевидно голяма част от обществото всъщност и не умее да разпознава една безобидна от една отровна змия.
Димитър Стефанов: Да, така е. Ние всички змии ги слагаме под един общ знаменател. Явно генетично ни е заложено да имаме страх от влечугите, но трябва да ви кажа, че змиите са изключително полезни. Мога да ви дам пример с лично с мен, аз имам смок мишкар, който е дълъг 2 метра, заради което и не съм залагал отрова за гризачи на пчелина. Всички пчелари знаят, че там, където има пчелни семейства, се появяват и сънливци, появяват се и полски мишки, които се хранят и с пчеличките, и с питите от пчелните семейства. Така че аз този проблем го нямам именно поради помощта, която ми оказва смокът, който живее при мен на пчелина. Така че спокойно мога да кажа, че змиите са едни изключително полезни животни. Явно защото ги наричаме студенокръвни, понеже нямат постоянна телесна температура и хората имат някакъв страх от тези животинки, но те са абсолютно безобидни. И това, което слушателите на радио „Фокус“ трябва да знаят – която и да е отровна змия, тя не напада човек без той да я закачи и без той да я раздразни. Много пъти съм виждал, които съвсем спокойно се пекат на някой камък или на някое слънчево място, които даже и не обръщат внимание на минаващия човек. Така че за да бъде ухапан един човек от отровна змия или от каквато и да е змия, тя трябва да бъде по някакъв начин предизвикана.
Водещ: Споменахте географските ни ширини, фактът, че на територията на страната ни няма толкова опасни змии. Появи се информация обаче от някои райони, че се наблюдават видове, които не са типични за нашата страна, за нашия климат. Вие имате ли подобна информация?
Димитър Стефанов: Да, от години наред се говори за един вид змия, която е безобидна змия – това е турската боа, или т.нар. пясъчна боа. Има данни за това, че е виждана и улавяна в Бургаския район, в Сливенския, Кърджалийския, Пловдивския, Пазарджишкия район. Всъщност това е една от големите змии, тя е от семейство бои. Пак повтарям, не е отровна. Да, внушителен й е видът, може да притесни всеки човек. Аз това го отдавам на промяната на климата. През последните години ние вече нямаме 4 сезона, ние си имаме зима, имаме си и лято. Именно поради тази причина явно турската боа е намерила едно добро местообитание в България или се среща вече често в южните части на нашата страна. Но това не е отровна змия, не е опасна змия.
Водещ: Във връзка с вашия личен пример ми се иска да припомня на нашите слушатели случаи от тази зима, в който многократно граждани прибираха бедстващи щъркели. Сега наскоро се появи информация за прибирането на сърнички дори от гората. Това е свидетелство очевидно за един променен подход към дивите животни. Наблюдава ли се подобно нещо и към влечугите или те все още будят един страх у хората?
Димитър Стефанов: Ами да, мога да ви кажа, че преди около месец – месец и половина именно в едно от селата от община, село Нова Черна имахме смок, който беше влязъл в училището. Разбира се, смокът беше уловен и пуснат на свобода, което показва, че наистина хората започват да гледат по различен начин на животните и на природата. Защото, ако ние сами не си опазим природата, ако ние сами не опазим нашето биологично разнообразие, няма кой да ни го опази. Да, и аз се радвам, че наистина хората в България приемат именно по този начин всички видове животни, независимо какви са –дали са птици, дали са влечуги, дали са бозайници. Това е начинът по покажем, че ние сме съпричастни към самата природа. И има една стара поговорка, че човек, който обича животните, той не мрази хората и мисля, че е точно така.
Водещ: Нека за финал на нашия разговор бъдем още по-полезни. Казахте, змиите у нас попадат в Червената книга, как обаче трябва да постъпим, ако все пак имаме сблъсък, така да го кажем, с някое от влечугите на територията ни?
Димитър Стефанов: Ако имаме среща с влечуго, първо, ние трябва да го оставим то да премине съвсем спокойно. Не ние да сме водещите в преминаването по една пътечка или по един път, а самото влечуго да си премине по пътя, който е набелязан от него и след това съответно ние да минем по своя път. Тогава влечугото въобще няма да обърне внимание на човека. А ако ние не забележим змия и в последния момент я видим, тя винаги преди да нападне човек, тя предупреждава. Така че в този случай трябва да се дръпнем настрани, съответно да застанем неподвижно, за да може самата змия да се успокои и да се изтегли. Аз пак казвам, сигурно ще се потретя, нашите змии не нападат, ако не ги предизвикаш. Така че нека да сме по-толерантни към влечугите. Не говоря само за змиите, говоря и за костенурките, говоря даже и за жабите, и за гущерите, и за тритоните, защото те са част от нашата природа. Всяко едно животно, независимо какво е то, има своето място в биологичната пирамида.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА