Димитър Тренчев, историк: Със село Коларово е свързано името на войводата Илия Докторов – адютант на полк. Борис Дрангов

Снимка: Pixabay.com

Историкът Димитър Тренчев, в интервю за <b>Радио „Фокус“ – Пирин. </b>

Фокус: Кога възниква село Коларово?

Димитър Тренчев: Първите, макар и косвени, сведения за възникването на село Коларово датират от петото хилядолетие преди Новата ера. Става дума за едно историческо селище в местността Мусовица, което е локализирано и частично археологически проучено. През годините, поради редица причини, свързани с обществения и политическия живот, то не е изцяло проучено.

Фокус: С имената на кои видни личности се свързва село Коларово?

Димитър Тренчев: Село Коларово е дало своя дан, освен в регионалната и в националната история. От населеното място е известния борец за самостоятелна българска църква и просвета, какъвто е Атанас Смуков. Това е човекът, който поставя основите на съвременното образование в село Коларово. Естествено, това нямаше да бъде възможно без подкрепата на местните възрожденци, но ако започнем да ги изброяваме, то бихме рискували да изпуснем някой. Важно е все пак да отбележим, че въпреки малобройната етническа християнска група в село Коларово по това време не е имало човек, който да не е бил съпричастен с делото. Що се отнася до това какво е дало село Коларово за националната история, то населеното място е дало известни имена като проф. Димитър Стойчев, който е племенник на известния войвода Илия Докторов – адютант на полк. Борис Дрангов, който е роден през 1874 година в Гевгели, но умира при нещастен инцидент на 16 февруари 1947 година в село Коларово. От населеното място са и много известни дейци, свързани с българското образование, сред които историкът доцент Георги Митрев. В общи линии ще е трудно да изброим хората, които по един или друг начин са свързани със село Коларово.

Фокус: А кои са по-важните исторически паметници, които се намират на територията на село Коларово?

Димитър Тренчев: На територията на село Коларово най-важният исторически паметник, много преди да имаме самостоятелно училище, е катедралния храм „Св. Димитър Солунски“. За датировката на църквата липсват точни исторически сведения. Това, което може да кажем е, че тя е пострадала сериозно при голямото Крупнишко земетресение от 1904 година. Храмът е бил полуразрушен, затова се е налагало служенята да се извършват на поляната, на открито. По-късните събития като Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война не позволяват да се реставрира бързо. Това става възможно чак през 1925 година, когато църквата е осветена наново. Тук е важно да се отбележи, че първият мирянин, който влиза в църквата след енорийският свещеник Стоян Попгеоргиев е  стария опълченец Стойко Ташов, който по време на Петричкия инцидент през 1925 година спира на Пост № 1 гръцкото нашествие. И нещо любопитно – когато българското правителство отпуска пари на опълченците, участвали в защитата на Петрич и България, всички те се отказват от парите за лични ползи. Те избират да ги дарят за дострояването на гимназия в Петрич, която до този момент се е намирала в частния дом на Атанас Маджаров. А самият Стойко Ташов дава своите пари за дострояването на храм „Св. Димитър“ в село Коларово. Заради това неговите съселяни му позволяват той пръв да влезе в храма, наричайки го спасителя на Коларово и подгорието.

Ливия НИНОВА