Димитър Янчев, сдружение „Морски сговор“: Трябва да се върнем към дребномащабния риболов, с ниско въздействие върху околната среда

По повод Световния ден на риболова, който отбелязваме днес, Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с Димитър Янчев, председател на сдружение на рибарите „Морски сговор“ в рибарско селище Ченгене скеле.

Фокус: Г-н Янчев, ще ни разкажете ли малко повече за историята на Ченгене скеле?

Димитър Янчев: Историята на селището започва през 1972-ра година на миналия век, когато в Бургас се взе решение да се създаде т.нар. „Западен мол“ или по-точно лесовозния кей, където се разтоварваше дървения материал от Коми. На практика това беше пристанището на всички бургаски лодки, които бяха над 1000. Решиха да ги прогонят от града, без да им намерят подходящо място и така започна изграждането след дълги съгласувания на тези 2-3 канала. Поетапно лодките започнаха да бъдат прехвърляни. Засипаха „Западния мол“ и който не си преместеше лодката имаше опасност да остане в насипа. Така се появи като начало лодкостоянката. Хората бяха захвърлени без път, без вода, без ток. Минаха няколко години в такива тежки условия. Тогава и транспорът беше много лош – пътуваше само една 5-ца от Бургас, която тръгваше много късно. И когато рибарите трябваше да са на място за риболов, те тогава тръгсаха за лодкостоянката. Започнаха да никнат малки вили. После запретнахме ръкави, започнахме елекрификация, водоснабдяване и изградихме рибарското селище. Това е накратно историята на рибарското селище край Бургас.

Фокус: Колко души живеят там до момента?

Димитър Янчев: Към момента не мога да Ви кажа точно. Има около 500-560 къщи. Вярно е, че много от тях са леки постройки, в които трудно се зимува, но през лятото се пренаселваме. По мои изчисления тогава сигурно надхрърляме 2000 души, като дойдат деца и внуци. Зимата броят на населението пада до 100-200 човека.

Фокус: Имахте проблеми преди години с инфраструктурата. Сега доволнили сте?

Димитър Янчев: Сега са в рамките на нормалното. В годините беше изработен подробен устройствен план, общ устройствен план. В последните години беше обявено селищно образование. Всичко това е публикувано в Държавен вестник, както си му е реда, след одобрението на МРРБ. Имаме решение на Общинския съвет. Улиците бяха наименувани. Вече имаме и номерация. Всеки момент чакаме земята да стане общинска собственост. Върви сериозна процедура.  Доколкото знам е минала две инстанции – Министерство на земеделието и Министерството на регионалното развитие и така полека-лека мисля, че накрая ще имаме едно истинско място, запазено от вида на лъскавите марини и от съвременни нрави.

Фокус: Според Вас поощрява ли се рибарството по някакъв начин, на местно или държавно ниво?

Димитър Янчев: Да, напоследък се чуват добри неща, особено на този Европейски морски ден. Ние от години настояваме за това. За първи път го чух даже и от устата на комисаря. За да поощряваш един риболов, трябва да му въведеш някакви действащи правила. Но каквото и да правим ние, в България, не се ли присъединят към нас всички Черноморски държави; да приемат една политика за съхранение на живота в Черно море и за неговото опазване, нищо не може да се направи. България има около 300 км брегова ивица, а Черно море 3400 м. Жестокото използване на рибния ресурс (от всички държави) не води към нищо добро. Мисля че трябва да се върнем към дребномащабния риболов, с ниско въздействие върху околната среда и там вече да се поощряват именно този род дейности.

Фокус: Има ли в момента риба и какви са проблемите на рибарите в момента?

Димитър Янчев: По принцип риболовът в Черно море, в частност нашата територия, е сезонен. Рано напролет, навлизайки видовете, които се размножават в Черно море и наесен, когато се изтеглят за зимуване в по-южни ширини. Проблеми е имало винаги. Много успешно работим. Към момента подготвяме изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултури. Дребномащабните рибари най-после трябва да се появят в него. Регулираме, доколкото е възможно в тези условия, риболова.

Веселина НИКОЛОВА