Директорът на Историческия музей в Карлово Мария Деянова: Първият изборен Градски съвет на Карлово действа като Комитет на спасението в едно трудно, тежко следвоенно време

Директорът на Историческия музей в Карлово Мария Деянова, в интервю за Радио „Фокус”- Пловдив, за създаването на Първия свободен Градски съвет у нас на 16 януари 1878 година.

Фокус:  Госпожо Деянова, защо карловци почитат така ревностно датата 16 януари 1878 година, на която се е създал първият Градски съвет след Освобождението?
Мария Деянова: Всяка година карловци тържествено отбелязваме тази дата, което като традиция се е установило през годините, защото в този град и региона е много силна паметта за културно-историческото наследство. Силно е и съзнанието, че всяка част от историята на този град е много ценна и трябва да се пази и да се отбелязва по подобаващ начин. Имайки предвид делата на тези, които честваме, трябва да отдадем дължимото на всичко, което са сторили те за напредъка на този град, да почерпим сили от историята и това, което са ни завещали, за да се поучим от делата им и примера им. Може би затова дори такова събитие, като избор на първата свободна българска самостоятелна управа, в този регион се отбелязва и се чества така и се държи да се спазва традицията за това знаменателно събитие за историята на нашия град.
Фокус: Това ли е първият свободен Градски съвет у нас след Освобождението, въобще?
Мария Деянова: Това е първата свободна българска управа след Освобождението на града. След като предният отряд на ген. Карцов освобождава Стрямската долина и Карлово и тук руското командване дава насоки за организацията на свободния живот. Но много от изследователите смятат, че тук е първият изборен Градски съвет, тук е имало избор от 35 души от карловци – от интелигенцията на града, от  занаятчийското съсловие. Те се събират и решават по демократичен начин да си създадат първия съвет, който да се погрижи за техния град и ще организира българското, вече свободно управление на града. Отново карловци са първите, защото правят първият избор на градски съвет. А иначе, такива градски управи се назначават веднага навсякъде след Освобождението, там откъдето минава руската армия. Обикновено са се предпочитали по-заможните слоеве на населението, те са били посочвани за такава управа, която да изпълнява разпоредбите на временното руско управление. Но точно това предпочитание и наредба, която бива разработена от княз Владимир Черкаски – строителят на Нова България, довежда до конфликт с местното население. Подобен конфликт има в Лом, в Дряново и тук в Карлово. Става така,че самите карловци решават кой да бъде избран в градското управлението, така както днес си избираме общинската власт. Тук това се случва още през 1878 година, на 16 януари.
Фокус: И начело на тази управа застава не който и да е, а първият братовчед на Васил Левски – Васил Караиванов.
Мария Деянова: Да, точно този демократичен избор, който се е извършил, дава възможност в управата да влязат не само представители на богатите слоеве на населението, но и членове на революционния комитет на Карлово. Васил Караиванов, който е бил дясната ръка на Левски и най-довереното му лице, има много голям принос в следосвобожденската история на града и след това, докрай, с обществените си дела за този край. Другият е Петър Попов – най-младият член на Карловския революционен комитет, който е избран за секретар и Митко Пиронков и Никола Пеев – добросъвестни представители на дребното занаятчийство. След разрухите след Освобождението и след периода на Страшното, тези хора се занимават с управлението на града. Това е първата изборна градска управа, която напълно оправдава доверието на гражданите. Те управляват само два месеца, до 12 март, действат като Комитет на спасението в едно трудно, тежко следвоенно време, когато няма утвърдена държавна власт. Те са били и представители и на тази власт. Фокус: С какво точно са се занимавали избраниците на народа?
Мария Деянова: Освен, че е трябвало да разпределят помощите от руското командване на пострадалото българско население и паричните помощи, които се раздават, те е трябвало да се грижат за бедстващите си съграждани и се заемат отговорно с тази си дейност и започват организацията на новия свободен живот. Те поставят и началото на изграждането на общинската собственост, защото бягащите турци остават много имоти – ниви, лозя и градини, като една част от тях също се управляват от Градския съвет. Благодарение на това е имало финансова стабилизация. Те са помогнали на учебното дело, за образованието на децата сираци, след като родителите им са били убити по време на войната  и Страшното. Мерките, които те взимат за краткия период от управлението си помагат дори на околията, те се заемат дори и с административната уредба. В обхвата на действията си те наистина установяват българската власт в освободената територия и полагат грижа за съгражданите си. Именно затова гражданите на Карлово пазят тяхната памет и това, което са сторили те след Освобождението.
Цветана ТОНЧЕВА