Дияна Петрова:Името на Пеньо Атанасов Бомбето, родом от село Дралфа се свързва най- вече с изграждането на Паметника на свободата на връх Шипка

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Дияна Петрова, началник отдел „Държавен архив“- Търговище, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В навечерието на кулминацията  на честванията на 142-та годишнина от Шипченската епопея и 85-тата годишнина от освещаването на Паметника на свободата на връх Шипка, се връщаме назад към годините на строежа на монумента. Пеньо Атанасов Бомбето е майсторът във втория етап на строежа. Г-жо Петрова, кой е Пеньо Атанасов Бомбето?

Дияна Петрова: Пеньо Атанасов Бомбето Той е роден на 2 юни 1902 година в село Дралфа, учи в родното си село, а прогимназия завършва в село Кръшно. Строителство започва да практикува още от младежките си години, когато помага на баща си. Служи като войник в трудовия набор в Шумен, където успява да се научи да разчита техническа документация, поради което по- късно го наричат и „инжинерина“. Участва в строителството на много обекти, сред тях строителството на мост на река Струма при село Студена, катедралата и учителския институт в Шумен,в строежа на почивния дом на тереграфо- пощенци край Варна. Но, името му се свързва най- вече с изграждането на Паметника на свободата на връх Св. Никола, по-късно наречен Шипка.

Фокус:С какви документи, свързани с Пеньо Атанасов Колев Бомбето разполагате в архива?

Дияна Петрова: В „Държавен архив“- Търговище има регистриран личен фонд на Пеньо Атанасов Колев Бомбето. Една част от документите са дарени лично от него, а другите – от дъщеря му Радка Пенева, както и Ивелин Иванов от Търговище, близък на семейството. Те са оформени в 58 архивни единици и се отнасят за периода 1910-2017 година. Сред документите, които са запазени са удостоверения и свидетелства за раждане, завършено образование  и венчавка, майсторско свидетелство за занаята сградостроителство, трудови карти, карта за членство в обществени и професионални организации, предложения за награждаване, свидетелство за удостояването му с почетно отличие златна значка „Майстор Кольо Фичето“, книжка за награждаването му с орден на труда, бронзов, множество поздравления, включително и поздравително писмо от Тодор Живков по случай удостояването му със званието „заслужил строител“ през 1985 година. Запазени са още документи, касаещи имуществено- стопански въпроси, документи от неговата строителна дейност, кореспонденция, немалко снимки, сред които запазена снимка на участниците в строежа на паметника и от неговото откриване на 26 август 1934 година. Безспорен интерес представлява споменът на Пеньо Атанасов за участието му в изграждането на паметника на връх Шипка. В него той подробно описва събитията около решението си да завърши неговият строеж, трудностите, през които той и неговите другари работници е трябвало да преодолеят.

Фокус: Може ли да представите поне част от тези спомени, за да добием макар и бегла представа за случващото се през онези години на връх Шипка

Дияна Петрова:“Беше месец април. И като се качихме на върха, и като видях какви са условията, имам предвид атмосферните, се поуплаших. Това изглежда разбра и касиерът на комитета Киров, 70-годишен опълченец и ми каза:ето тук, където съм стъпил сега ми беше окопът. Тук, заедно с братушките отблъсквахме неприятеля. Моля ти се като баща, заеми се със строежа, иска ми се да видя този паметник, че тогава да легна в земята, заради която се бихме. Целият изтръпнах и си помислих: тук кръв се е ляла, хора са умирали за свободата на България, та аз, тогава 26-годишен от вятър да се плаша и като слязохме в селото сключихме договора“. По нататък в неговия спомен той подробно разказва за немалкото трудности, които е трябвало да преодолеят по организацията и самото изграждане на монумента. Разказва как са носили камъните, използвали са само магарета, горе на място са одялквали самите камъни, за да напаснат, за да се случи зидарията. Има и няколко любопитни случки от техния бит.“Първо направихме три землянки, а после още една. Вратите на землянките се отваряха навън, за да пестим място. И за добро, и за лошо, защото една нощ снегът така ни затрупа, че не можахме да отворим. Едва на втория ден успяхме да се измъкнем през покрива. Продуктите съхранявахме в сегашната костница. Веднъж като отидохме- какво да видим:магарето се отвързало и изяло не само хляба, но и чертежите. Помня, че само главата на лъва беше останала. И като почнах за такива случки, идната година пък една мечка стръвница подгонила няколко души и те едва сколасали да се скрият в землянката. Натискала мечката по врата на землянката, но нали се отваря навън, не могла да я отвори. Изръмжала и се върнала“. След завършването на паметника той продължава строителната си дейност, работи в София, Варна, завръща се в Шумен. Бил е и сред поканените на официалното откриване на паметника на 26 август 1934 година. Присъства там заедно с бригадата си, но на самия паметник не е допуснат. Огорчен, той повече от 30 години не посещава строежа на живота си. Пенсионира се през 1962 година, като продължава да обучава и да работи с млади строители на различни обекти. Едно от последните дарения в Държавен архив- Търговище за Пеньо Атанасов Бомбето е огърлие с ключа и герба на град Попово и грамота за званието „почетен гражданин на Попово“, присъдени му посмъртно за особено големи заслуги към родината, воден от чувство на дълг и патриотизъм, построил Паметника на свободата. Думи, от които добиваме много точна представа за неговата личност, думи, показващи заслужената признателност на поколенията.

Фокус:Какво са запазили фотографиите от стрежа на паметника?

Дияна Петрова: Искам да кажа, че част от снимките, свързани с Паметника на свободата, както и други документи от нашия архив участваха в изложба в град Казанлък, по повод 85-тата годишнина от освещаването на монумента. За изложбата предоставихме и  майсторското свидетелство от 1939 година за занаята сградостроител, издадено от Варненската търговско-индустриална камара,  част от снимките, свързани с паметника, групата, комитетът, който е участвала в строежа, като те са пред самото скеле.  Има фотографии, свързани със самото откриване на паметника, снимка, на която са показани само ръцете му, една много респектираща фотография и др. Пеньо Атанасов Колев Бомбето е един от малкото строители за времето си, които са успявали да разчитат чертежите, и макар без инженерно образование, му се поверяват и обекти . Той има  и друго свидетелство- за предприемачество, правоспособност да участва в строежа и изграждането на обекти до 5000 лв. Издадено му е от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройствота.

Ивелина ИВАНОВА