Диян Гочев, треньор на БК „Асеновец 2005“-Асеновград: Бъдещето на женския баскетбол в България е под въпрос

снимка: pixabay,com

Треньорът на Баскетболен клуб „Асеновец 2005“ в Асеновград Диян Гочев, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за младите надежди, за бъдещето на традициите в българския женски баскетбол и за популярността на спорта сред подрастващите.

Фокус: Г-н Гочев, две момичета от БК „Асеновец 2005” в Асеновград бяха повикани на лагер с Националния отбор. Разкажете ни повече подробности.
Диян Гочев: Лагерът се провежда в Самоков. Това е лагер на проектонационален отбор от набор 2004 година. Главен треньор е треньорът на „Рилски спортист“. Нашите момичета са Дилек Хайрула и Соня Дичева – две от най-перспективните ни състезателки, които са в отбора до набор 2004 година. Радващото е, че бяха забелязани, въпреки недоброто ни класиране като цяло на последното Републиканско първенство. Но явно това какви възможности имат, също как са се справили в отделни ситуации и моменти, не е останало скрито за треньорите там. Изключително радващо за нас е, че след около 5 години, през които нямахме представители на нашия клуб в националните гарнитури за подрастващи, сега имаме две. Това говори и за нас, че добре сме си свършили работата като треньори, че сме ги научили на неща, които не са останали скрити, също че самите момичета са ги показали. Надявам се момичетата да се представят добре и да продължат нагоре по националните гарнитури.
Фокус: Какъв е най-добрият сценарий за тях?
Диян Гочев: Първата крачка е направена и те вече са забелязани.  Оттук нататък момичетата ще бъдат картотекирани към FIBA Eвропа – там, където са националните състезатели. Следващото лято тези момичета вече трябва да участват на финали в Европейско първенство, дивизия „Б“. За тях най-голямото признание ще е да бъдат извикани и да участват на Европейско първенство догодина, след като тази година оставят добри впечатления на летния лагер.
Фокус: Изпълнявайки мисията си на треньор, срещате ли много перспективни състезатели?
Диян Гочев: В малките възрасти, 12-14 години, наистина имаме добри и качествени деца. Наистина се забелязват. Лошото при нас е това, че не можем да си задържим децата. В другите държави когато станат на 16 години, баскетболистките вече наистина разбират за какво става въпрос, че чрез този спорт могат да вървят напред и че спортът ще им помогне много за самото израстване.  Баскетболът е колективен спорт и спомага много за работата в колектив. Тук в България нещата не изглеждат по този начин. Навършвайки 16-18 години, момичетата вече търсят препитание другаде. Виждат, че баскетболът не може да им осигури нито прехрана, нито някакви привилегии. Ние се сблъскваме с много проблеми. Например, трудно освобождаваме децата от училище, за да ги заведем на републиканско първенство. Не срещаме разбиране. Сякаш спортът отстъпва значително мястото си в училищата. Жалко е, но е така. Децата нямат привилегиите, които аз съм имал едно време, бидейки ученик и състезател в клуба в родния си град. Сега ситуацията е съвсем различна и те го виждат. Постепенно емоцията, която ги е завладяла и която сме се опитвали да им придадем в най-ранна възраст, започва да преминава. Изправени пред многобройните възможности, които животът им предлага, те забравят за спорта. А иначе талантливи деца наистина има, но с годините не можем да ги запазим. Сега в България има два баскетболни отбора в женското направление – „Берое“ (Стара Загора“ и „Монтана 2003“, където са събрани най-качествените състезателки в цяла България. Те нямат конкуренция и най-вероятно и тази година ще си играят финал в женско направление. Всичко останало са състезателки, които са останали много под нивото на най-класните и на най-добрите. Останали са да играят просто защото имат интерес към баскетбола  защото обичат този спорт. Вече е изключително трудно да запазим качеството.
Фокус: Застрашено ли е бъдещето на женския баскетбол в България?
Диян Гочев: Безкрайно съм притеснен от гледна точка на това, което се случва в женското направление. Много малко състезателки остават в горните възрасти, вече много малко искат да играят баскетбол. Моето желание е да продължим да имаме жени в нашия клуб, но от един месец се опитвам да правя селекция и е много трудно. Момичетата на по 18, 19, 20 и нагоре години вече са избрали друг път. Не искат бъдещето им да бъде свързано с баскетбола. Ето, че не можем да направим селекция за жени. Какво бъдеше тогава ще имаме? Разговарял съм с колеги, които са от по възрастните поколения и са водили женски баскетболни отбори преди 30 години. Сегашното поколение е просто несравнимо по отношение на постигнатите резултати в миналото. Наистина ние вървим стремглаво надолу и не знам докъде може да стигнем. Съвсем скоро женското направление в баскетбола ще си остане от 2-3 отбора, които ще си играят и ще си взимат медали. Това е най-жалкото в случая. Много ми се иска да не съм такъв песимист в случая, но имаме широка основа, а не знам защо после не можем да си задържим децата и да ги накараме да играят баскетбол. Явно баскетболът е спорт, с който не може да си изкарваш хляба в България. Нашият клуб има традиция да пътува в чужбина за участия. Водим по 50-60 деца, за да играят, като сме ходили в Турция, Сърбия и Испания. Не отстъпваме по нищо на другите страни в тези възрасти – до 16 години. Да не говоря, че дори ги побеждаваме. Обаче като стигнем възраст от 16-18 години, там вече сме задминати по физика, техника и други основни показатели.
Фокус: Може би е нужен друг подход?
Диян Гочев: Може би да. Съгласен с това, че някъде тотално се бърка. За жалост, не съм аз човекът, който може да го промени. Има си федерация, има си и хора, които трябва да мислят върху тази насока. Жалкото е, че толкова години ние вървим по път надолу и нищо не правим.
Фокус: Както виждаме, не липсват и добрите новини. Това запазва оптимистичната нагласа, нали?
Диян Гочев: Аз няма да спра да съм оптимист. Спра ли, това означава да си сменя професията и да започна да се занимавам с нещо различно. Докато има деца, с които да вървим напред, които да ги учим да играят и да се борят за целта си в живота, няма да се откажем. Ще се опитваме да променим нещата. Нашият клуб работи за това да има качествени състезателки и в крайна сметка да се вдига нивото на българския баскетбол като цяло. Наистина трябва да работим много здраво, за да успеем. Много здраво, защото само това е пътят. Трябва да има добра комуникация между ръководните органи. Хората, които работим в тази сфера трябва да си комуникираме и да си помагаме, защото някъде нишката се къса и от това страдаме всички. Ние се борим да променим статуквото. Безкрайно сме щастливи за тези две момичета, които бяха извикани на летния лагер, защото те се трудиха тази година. Бяха гръбнака на отбора до 14 и до 16 години. Радвам се, че техният труд се оценява. Когато имаш цел и знаеш къде отиваш – това е добре. Обикновено, когато не знаеш къде отиваш, отиваш там, където не искаш. Хубаво е, че момичетата преследват целите си и заедно се опитваме да постигаме високи резултати.
Тони МИХАЙЛОВ