Днес се отбелязват 75 години от смъртта на един от добрите български шахматисти Теодор Траянова

На 15-ти януари 2020-та година,  се навършват 75 години от смъртта на Теодор Траянов – един от най-известните български шахматисти. Това каза пред Радио „Фокус“ – Варна  доц. Добрин Паскалев, поет и лекар.

Името на Траянов е съзнателно пренебрегвано и забравяно в годините на социализма у нас. Творчеството му, връх в българския символизъм,

не се вмества в рамките на т.нар. „социалистически реализъм“. Но времето му отсъжда достойно място в родната литература и история.

Теодор Траянов е роден на 12-ти февруари 1882-ра година в Пазарджик. Поетичния си дар дължи на своята майка, Елена Лютова, родом от Велес.

„Една жена с висока култура и най-нежно сърце, тя ми вдъхна любов към книгите и ми разкри съкровищниците на големите поети“, както по-късно ще напише той за майка си.

Възпитаник е на Първа мъжка гимназия в София, чийто директор Кунчо Кутинчев е известен шахматист и  създава в училището шахматен кръжок.

През 1898 година е организирано първото шахматно състезание у нас и Теодор Траянов участва в него.

През 1907 година в елитното столично кафене „Смолницки“ се провежда първият турнир по шах „за първомайсторство в България“.

Теодор Траянов излиза пръв, като побеждава и в последвалия блинд-сеанс. Така той е първият шахматен шампион у нас.

През 1931 година е избран за председател на Българския шахматен съюз, а през 1936 година завършва реми с тогавашния световен шампион – Александър Алехин, който гостува във София.

Дълги години в периода от 1900-1922-ра година Теодор Траянов живее във Виена, където завършва Висшето техническо училище и се  дипломира за архитект. Привлечен е за културен аташе и секретар на българската легация в столицата на Австрия.

Тук с композитора Димитър Караджов създават оперета по приказката на Оскар Уайлд „Младият крал“, която е поставена във Виена през 1914 година и издържа на сцената 14 представления.

Траянов участва и в двете Балкански войни, като е награден с орден за храброст.

През 1907 година съвместно с Трифон Кунев и Димо Кьорчев издават сборника „Южни цветове, а от 1922 до 1931 година са редактори с Иван Радославов на  „Хиперион“ – последното голямо списание на българския символизъм.

Теодор Траянов остава в родната литература със стихосбирките „Regina mortua (1908) , „Български балади“ (1921) и „Пантеон“ (1934).

Десетилетия по-късно те достигат до младите читатели, за да засвидетелстват силата на неговото слово.

Светлозар Игов в „История на българската литература“ през 2001-ва година пише за неговата поезия:

„Удивителна е наистина тази поезия. В нея стиховата организация е доведена почти до съвършенство…Тук царува музиката, но разбрана не като мелодия и настроения (както е у Лилиев), а като логика и математика…“ Така математичният ум на Траянов преминава в света на поезията.

Голямата любов на поета е Дора Дюстабанова от възрожденския род на Цанко Дюстабанов, чиято сестра Жени е годеница на Хр. Смирненски.

Нейната ранна смърт го поразява и той мисли да сложи край на живота си, но през 1939 година на сцената се появява Вера Балабанова, която той нарича нежно Верул. Тя остава до края с него, когато на 15-ти януари 1945-та  Теодор Траянов умира от тумор на мозъка.

Десислава ВАСИЛЕВА