Докторант Кристиян Ковачев: Отец Борис Петров е този, който полага основите за създаването на родилен дом в Симитли

Симитли. Отец Борис Петров е този, който полага основите за създаването на родилен дом в Симитли. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин докторант Кристиян Ковачев. Той отбеляза, че свещеникът е служил на много места като се е сблъсквал и с доста трудности. „Времето, в което той живее е много по-различно от настоящето. Така например самата църква е имала доста социална дейност и не случайно голяма част от нещата, които и отец Борис е правил всъщност са били свързани точно с това. Той е помагал много на болните, на слепите и така нататък. Това са все дейности, които са били присъщи за времето на митрополит Борис Неврокопски. Наред с това времето, в което живее е било изпълнено с доста трудности, тъй като това е бил един преломен период, защото през 40-те години се извършва коренна промяна в българското общество. Налага се нов политически модел. Всичко това се отразява върху живота и дейността на отец Борис. Въпреки тези трудности, въпреки това, че са му забранявани различни неща, въпреки това че е подлаган на гонения и следене от различни органи на властта, той не се отказва да развива дейността си, която е била съсредоточена в няколко пункта“, каза още Ковачев. Той добави, че отец Петров е развивал благотворителна дейност. Освен това много усърдна е била работата му с деца, въпреки че е имал трудности. „Една от тях е била свързана с това, че училищната управа му е изпращала провокатори. Въпреки това, отец Борис е приемал много присърце работата си с децата, затова ѝ не се е плашел какво ще кажат във вече променения политически елит. Например той води часове по вероучение, въпреки че след 9 септември това е забранено. Няколко пъти дори от народната милиция, от общинските и училищните власти му е било забранявано да води часовете. Той обаче не се е съобразявал с това и дори с риск за живота си е продължавал да го правим“, подчерта Ковачев.  „Въпреки че от много високо ниво му се „препоръчва“ да не го прави, отец Борис организира много ученически забави в местното читалище, прави и чести ученически екскурзии до Рилският манастир. Наред с всичко това създава Родилен дом в Симитли. Освен това той е инициатор за създаването на православно братство в града, което да се занимава не само с църковния живот и духовните нужди на енориашите, но и с културна дейност. Създава се дамски хора като в това му начинание е подпомогнат от дошлата от Русия – Анна Абати, която макар да е вече на преклонна възраст, заболяла, не се отказва да му помага до сетния си дъх“, заяви Ковачев. Той отбеляза, че отец Петров поддържа подкрепителната станция на БЧК в Симитли. Създава и подпомага ред други инициативи, които са били от полза по отношение развитието на културния живот. „Със сигурност може да се изброят още много неща, свързани с дейността му. Тепърва ще научваме и още неща от документите му, тъй като до този момент сме успели да проучим едва 50 % от тях. Тези документи успяхме да открием по описи. Предполагам, че има и още много други, но за момента незнаем къде се намират, защото има архиви, чиито описи все още не сме видели. От тях предполагам, че ще излезе допълнителна информация за дейностите, които е извършвал. Неоспорим факт е, че той заслужава да бъде почетен, затова и предприехме редица инициативи в тази посока“, каза Ковачев. Според него интересно е също, че ако днес разговаряте с по-възрастното население на Симитли, то ще чуете прекрасни спомени за отец Борис. „Всички си го спомнят доста добре, тъй като повечето са ходили при него, за да получават най-различни съвети. Ние успяхме да установим контакт с един от неговите синове, защото за съжаление другите двама са починали. Та той също ни разказа за опашките, които е имало в къщата им. Според него всеки е ходил при баща му – свещеника за съвети, защото освен всичко друго той е бил мъдър и с добро образование“, прибави Ковачев. Отец Борис завършва Горноджумайската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – бившата Солунска гимназия, а днес Национална хуманитарна гимназия. Учил е в Черепиш, след което завършва Софийската духовна семинария. „В много добри отношения е бил с целия Св. Синод, въпреки че може би сте запознати с това, че в църквата, свещениците би трябвало първо да пишат на митрополита, а той от своя страна на Св. Синод. Докато, явно заради познанства, оформени още в студентските години, отец Борис има кореспонденция лично с главния секретар на Св. Синод и то не само по църковни работи, но и по теми, свързани с културния живот. В това число се включва ѝ молба за доставяне на литература за местното читалище и така нататък“, добави Ковачев.

Ливия НИНОВА