Докторант Кристиян Ковачев: Отец Борис Китанов Петров се включва в целия процес на модернизация, който се случва в Симитли преди и след обявяването му за град

Докторант Кристиян Ковачев, в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ на Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Докторант Ковачев, тази година храмът в Симитли ще отбележи 90-ата годишнина от своето освещаване. Какво подготвяте като чествания?

Докторант Кристиян Ковачев: Да, права сте. Като цяло през 2019 година се навършват 90 години от освещаването на храм „Рождество Богородично“ – Симитли и в тази връзка организирахме доста чествания. Една инициативна група, сформирана от студенти и докторанти от Югозападен университет „Неофит Рилски“ и СУ „Св. Климент Охридски“ решихме да конкретизираме своите дейности върху един от енорийските свещеници,  обслужвал храма и духовните нужди на енориашите в Симитли и не само – отец Борис Китанов Петров.

Фокус: Защо?

Докторант Кристиян Ковачев: Защото той се включва в целия процес на модернизация, който наблюдаваме в село Симитли и чийто апогей ще настъпи през 1969 година с обявяването на Симитли за град макар и по друг повод, в който са замесени други хора. Все пак той има особено големи заслуги към населеното място. Той е бил свещеник и на други места, но самият факт, че идва в Симитли, въпреки че е роден на друго място, което не е в границите на общината, показва неговата отдаденост. Затова и решихме да представим неговата личност пред обществеността. В тази връзка  предложихме на Общински съвет – Симитли той да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Симитли“, макар и посмъртно. Освен това подготвяме документален сборник, в който ще публикуваме голяма част от документите за и от него, всичките от които свидетелстват за неговата обширна културна дейност.

Фокус: Както казахте отец Петров е бил свещеник на много места, но до колкото знаем се е сблъсквал и с доста трудности заради дейността си. Така ли е наистина?

Докторант Кристиян Ковачев: Първо ще започна с това, че времето, в което той живее е много по-различно от настоящето. Така например самата църква е имала доста социална дейност и не случайно голяма част от нещата, които и отец Борис е правил всъщност са били свързани точно с това. Той е помагал много на болните, на слепите и така нататък. Това са все дейности, които са били присъщи за времето на митрополит Борис Неврокопски. Наред с това времето, в което живее е било изпълнено с доста трудности, тъй като това е бил един преломен период, защото през 40-те години се извършва коренна промяна в българското общество. Налага се нов политически модел. Всичко това се отразява върху живота и дейността на отец Борис. Въпреки тези трудности, въпреки това, че са му забранявани различни неща, въпреки това че е подлаган на гонения и следене от различни органи на властта, той не се отказва да развива дейността си, която е била съсредоточена в няколко пункта. Първото, което вече споменахме е, че е развивал благотворителна дейност. Освен това много усърдна е била работата му с деца, въпреки че има трудности. Една от тях е била свързана с това, че училищната управа му е изпращала провокатори. Въпреки това, отец Борис е приемал много присърце работата си с децата, затова ѝ не се е плашел какво ще кажат във вече променения политически елит. Например той води часове по вероучение, въпреки че след 9 септември това е забранено. Няколко пъти дори от народната милиция, от общинските и училищните власти му е било забранявано да води часовете. Той обаче не се е съобразявал с това и дори с риск за живота си е продължавал да го правим. Въпреки че от много високо ниво му се „препоръчва“ да не го прави, отец Борис организира много ученически забави в местното читалище, прави и чести ученически екскурзии до Рилският манастир. Наред с всичко това създава Родилен дом в Симитли. Освен това той е инициатор за създаването на православно братство в града, което да се занимава не само с църковния живот и духовните нужди на енориашите, но и с културна дейност. Създава се дамски хора като в това му начинание е подпомогнат от дошлата от Русия – Анна Абати, която макар да е вече на преклонна възраст, заболяла, не се отказва да му помага до сетния си дъх. Също така поддържа подкрепителната станция на БЧК в Симитли. Създава и подпомага и ред други инициативи, които са били от полза по отношение развитието на културния живот. Със сигурност може да се изброят още много неща, свързани с дейността му. Тепърва ще научваме и още неща от документите му, тъй като до този момент сме успели да проучим едва 50 % от тях. Тези документи успяхме да открием по описи. Предполагам, че има и още много други, но за момента незнаем къде се намират, защото има архиви, чиито описи все още не сме видели. От тях предполагам, че ще излезе допълнителна информация за дейностите, които е извършвал. Неоспорим факт е, че той заслужава да бъде почетен, затова и предприехме редица инициативи в тази посока. Интересно е също, че ако днес разговаряте с по-възрастното население на Симитли, то ще чуете прекрасни спомени за отец Борис. Всички си го спомнят доста добре, тъй като повечето са ходили при него, за да получават най-различни съвети. Ние успяхме да установим контакт с един от неговите синове, защото за съжаление другите двама са починали. Та той също ни разказа за опашките, които е имало в къщата им. Според него всеки е ходил при баща му – свещеника за съвети, защото освен всичко друго той е бил мъдър и с добро образование. Отец Борис завършва Горноджумайската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – бившата Солунска гимназия, а днес Национална хуманитарна гимназия. Учил е в Черепиш, след което завършва Софийската духовна семинария. В много добри отношения е бил с целия Св. Синод, въпреки че може би сте запознати с това, че в църквата, свещениците би трябвало първо да пишат на митрополита, а той от своя страна на Св. Синод. Докато, явно заради познанства, оформени още в студентските години, отец Борис има кореспонденция лично с главния секретар на Св. Синод и то не само по църковни работи, но и по теми, свързани с културния живот. В това число се включва ѝ молба за доставяне на литература за местното читалище и така нататък.

Фокус: Казахте, че по-възрастните хора си спомнят за него, разказвайки интересни спомени. Как обаче стои въпросът с по-младото поколение – знаят ли те кой е отец Борис Петров?

Докторант Кристиян Ковачев: За съжаление, не. От по-младите, като че ли отец Борис е забравен. Дори, когато подехме инициативата се оказа, че много от хората, които са родени след 1971 година си спомняха бегло за него. Причината е, че той се е пенсионирал 1973 година. До 1976 година служи като празничен свещеник, след което спира. Факт е, че в този диапазон от неговото пенсиониране до смъртта му през 1998 година, наистина е доста динамичен период. Хората са били ангажирани с други неща, а и знаете, че в тези периоди не се прокламира ролята на църквата и свещениците. Тоест можем да кажем, че той е бил забравен. Дори днес, когато говорихме с енорийският свещеник на Симитли – отец Методий, каза, че самият отец Борис преди смъртта си, тъй като той го е изповядал, е заявил, че чувства, че умира забравен от общността, въпреки това, което е направил за хората. Надеждата ни е, че с инициативите, които правим ще върнем спомена за него и ще „събудим“ паметта за отец Борис. Много пъти съм казвал, че една църква не е просто сграда, сторена от тухли, камъни и цимент, всъщност най-важен е духовният пълнеж – не само енориашите, но и духовниците. В случая имаме един духовник, който е отдал сили, средства,  дори и здравето си за общото благо и Симитли, въпреки че това не е било родното му място.

Фокус: Споменахте, че много са инициативите, които организирате в памет на отец Борис. Една от тях е искането да получи посмъртно званието „Почетен гражданин на Симитли“. Правите и документален сборник. В тази връзка имам два въпроса – имате ли вече яснота кога Общинския съвет ще гласува Вашето предложение и кога можем да очакваме самия сборник?

Докторант Кристиян Ковачев: Предложението внесохме още в края на миналата година. Разговаряхме с представители на общинския съвет, които ни обясниха, че за 2019 година все още не е имало заседание, на което да бъдат разгледани тези въпроси. Причината е, че в първото заседание на местния парламент е бил гласуван бюджета на общината. Очакваме, че това ще се случи на идното заседание на Общински съвет – Симитли. Що се касае до втория Ви въпрос – ще се опитаме до есента на 2019 година, тоест до храмовия празник на църквата „Рождество Богородично“, той да бъде готов. Както казах ние вече успяхме да проучим голяма част от архивите, свързани с отец Борис. Наред с това на 11 юни ще имаме научна конференция по повод 90-ата годишнина от освещаването на храма в Симитли. В нея се очаква да вземат участие доста изследователи от Югозападен университет „Неофит Рилски“, СУ „Св. св. Климент Охридски“, Регионален исторически музей – Благоевград, Българската академия на науките (БАН) и доста духовници. Изпратили сме покани и до Великотърновския университет. Така, че надяваме се, че всички тези събития ще се навържат, за да направим така, че през есента да имаме едно представяне на самия сборник.

Фокус: Къде ще бъде представянето на сборника?

Докторант Кристиян Ковачев: В Симитли. Все още не сме уточнили точното място, но и това ни предстои. В момента още получаваме заявки за участие, затова една след това ще може да конкретизираме къде точно ще е мястото, каква ще е програмата и участниците. Със сигурност обаче можем да кажем, че събитието ще бъде в Симитли, защото това е градът, в който отец Борис отдава сили и средства за неговата модернизация.

Ливия НИНОВА