Доля Иванова, секретар на НЧ „Славянска беседа“: Читалището е единствено в страната със собствена театрална сграда – театър „Сълза и смях“

Доля Иванова, секретар на Народно читалище „Славянска беседа“ в София, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус: Г-жо Иванова, най-старото работещо читалище в София днес е „Славянска беседа“. Откога съществува то и как се променя в годините?

Доля Иванова: Читалището е създадено през 1880 година. Следващата година на 11 май нашето читалище навършва 140 години. Смятаме за един от създателите на читалището и инициатор за създаването на първото Книжовно просветно дружество „Славянска беседа“ Антон Безеншек. През април чествахме тържествено 165-ата годишнина от рождението  на основателя на читалището Антон Безеншек. Читалището е създадено на 11 май 1880 година. На 18 май същата година се приема неговият устав, а на 25 май се провежда учредително събрание в присъствието на 75 човека, които са интелектуалци както от България, така и от редица славянски страни. Първият дом на Книжовно просветно дружество „Славянска беседа“ се изгражда със собствени средства през 1881 година. Била е паянтова постройка, нестабилна. На същото място през 82-ра година се построява нова, по-голяма сграда, която също е съборена след 10 години. На нейно място се построява още по-просторна зала, която отговаря на разрасналата се дейност и членска маса на Дружество „Славянска беседа“. Последната сграда, в която се намира читалището сега, е построена през 1937 година. Мисля, че ще представлява интерес да се знае, че в ръководството на читалището от създаването му влизат редица интелектуалци и известни политици, които са играли важна роля в новата българска администрация, в армията. Между тях се открояват имената на Иван Вазов, Алеко Константинов, Константин Иречек, Марин Дринов, Борис Вазов, Иван Гешов, Иван Мърквичка, професор Николай Николаев, Георги Кьосеиванов, Димитър Греков, Александър Панайот Хитов, професор Иван Цибулка, Михаил Сарафов, Стоян Данев и много други. От основаването на дружеството „Славянска беседа“ през 1880  година до 2017 година за почетни членове са удостоени над 60 души, между които известни чужденци от славянските страни – Иван Аксаков, Йосип Щросмайер, Константин Иречек, генерал Сава Груич – сръбски дипломат, д-р Милан Стоянович – министър-председател на Югославия. А и българите Иван Евстратиев Гешов, Екзарх Йосиф I, Фердинанд Сакскобургготски, руснакът Граф Игнатиев, великият княз Владимир Александрович, Негово царско величество престолонаследникът княз Борис Сакскобургготски, проф. Стефан Бобчев, Иван Вазов, Стоян Данев, Георги Кьосеиванов, Стефан Стамболов – те са били почетни членове на читалището. Книжовно дружество „Славянска беседа“ всъщност се превръща в огнище на първите културни институции в държавата. Оттук започва дейността си първата театрална трупа, която по-късно става основата за изграждане на трупата на Народния театър. Оттук започва хоровото изкуство с професор Николай Николаев се създава първият български хор. Оттук започват туристическото движение с Алеко Константинов. Оттук започва сценографията с Антон Безеншек. Оттук започва филхармонията. Всъщност културната дейност на София в един почти десетгодишен период от време е съсредоточена в „Славянска беседа“. Началото на българската опера също се поставя в „Славянска беседа“. Не бива да се изненадваме, че тези културни институции са се родили в „Славянска беседа“. А сега да кажем няколко думи за съвременната дейност на читалището. Всъщност то работи без прекъсване от своето създаване до ден днешен и в момента има активна културна дейност. Читалището има няколко школи: музикална школа с два класа – по пиано и китара, школа по модерен билет и студио по актьорско майсторство. Преподавателите са квалифицирани. Школите се водят с висок професионализъм. Нещо, с което читалището се гордее, това са неговите три хора. Хор „Ирина Щиглиц“, който беше ръководен от Ирина Щиглиц дълги години. След нейната смърт носи името й – Ирина Щиглиц. Дамска вокална формация „Димчо Дебелянов“ с диригент Гергана Владова, Фолклорна формация „Стефан Кънев“, която доскоро се ръководеше от старши научен сътрудник Михаил Букурещлиев, а след неговата смърт от дъщеря му Петя Букурещлиева. В читалището има курсове по рисуване. Смятаме да открием курс за актьорско майсторство за възрастни. Имаме библиотека с повече от 40 000 тома книги, в която работят трима библиотекари. Има непрекъснат режим – 9.00 до 19.00 часа. С няколко думи тук при нас има поредици от книги и списания, за които дружеството е било абонирано още от 1880 година и някои от тях вече са библиографска рядкост. Това са едни поредици, към които ние се отнасяме с голямо уважение и които представляват интерес. Предполагам, че в скоро време ще направим изложба в Столична библиотека, за да може по-широка публика да се докосне до тях. Към читалището е и Театър „Сълза и смях“, който е открита сцена.

Фокус: Да припомним кой е Антон Безеншек.

Доля Иванова: Антон Безеншек е словенец, който създава българската сценография и е първият сценограф в Народното събрание. След като работи известно време в София, той прехвърля дейността си в Пловдив, където изгражда цяла система от курсове за сценографи и всъщност сценографското дружество в България го смята също за свой основател.

Фокус: Всъщност с какво се различава читалището от всички останали в София и страната?

Доля Иванова: Ние може би сме единственото читалище, което има собствена театрална сграда. Това е театър „Сълза и смях“. Това е голямата сцена. Имаме и малка сцена, която използваме предимно за читалищна дейност. Тук се провеждат представяния на книги, концерти в по-камерен състав. Използваме я също като камерна сцена  на  Театър „Сълза смях“. Театърът оттатък е с 460 места, а тази зала тук е със 130 места. И всъщност действително от цяла България ние сме единствените, които притежават  собствена театрална сграда. Най-важното е това, че читалището продължава активно да развива културна дейност. Тук имаме и една организация „Кръг слово“, която се занимава с лекторска дейност и разглежда спорните, сериозните въпроси около българите, които са извън територията на България.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА