Дончо Папазов, мореплавател: Каузата на един народ зависи от тези, които го водят

 

 Дончо Папазов, мореплавател, журналист в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод получения  орден „Стара планина“ първа степен за принос в областта на спорта, науката и журналистиката.

Водещ: Г-н Папазов, получихте високо отличие. Самотното мореплаване днес може ли да бъде кауза?

Дончо Папазов: Според мен кауза може да бъде всичко и много неща. Човек не бива да живее и без каузи. За мен е огромна чест тази награда, но това е и признание за многото хора, които са ми помагали, и много институции. Аз смятам да продължавам да се държа достойно, а това означава винаги да се бориш за права, за свобода, за справедливост и за една нормална и добра природа.

Водещ: Тази година издадохте и книгата „Невъзможния път“, в която описвате 6-те месеца от околосветската си обиколка. Невъзможния път е определен маршрут. Ако обаче приемем, че е  метафора, кой в живота би бил невъзможният път според вас?

Дончо Папазов: Невъзможният път като метафора това е и финалът на книгата, в който аз казвам, че България е хванала вятъра на промените и се движи по своя невъзможен път. Никога една държава, която се е освободила, не може лесно да стигне до свобода и до демокрация. Това винаги се изисква повече и е един вид невъзможен път. Дори и след 100 години аз съм сигурен, че ще има протести за повече права и за по-добра и по-чиста природа.

Водещ: Но поне да сме на правилния път. Ако не сме достигнали най-добрите си цели, поне да не сме се отклонили.

Дончо Папазов: Сигурен съм, че сме на правилния път и България няма нищо общо с това, което беше преди 30 години, и след 10 години ще бъде по-демократична и по-имотна.

Водещ: Разкажете ни някои от най-ярките моменти, които имахте през тези 6 месеца, независимо че това беше доста отдавна.

Дончо Папазов: Винаги ми е било трудно да говоря за най-ярки моменти, най-опасни. Общо взето съм ги написал в книгата. Може би най-яркият момент беше, когато първият път ме преобърнаха 25-метрови вълни, отнесоха капаците на лодката на кармата, тя се напълни с вода и имаше голям риск да се потопи, да потъне. Това става в зоната на айсбергите, където няма кораби на южните ширини и е много опасно. Не бях спал няколко дни преди това и трябваше да изхвърля водата на ръка и да се преборя. И слава богу успях да го сторя.

Водещ: Тоест, няма невъзможни неща.

Дончо Папазов: Всеки човек в такива трудни моменти общо взето той не мисли, той действа като някакъв автомат. Когато видиш, че силите ти са изчерпани, си казваш „Давай още, давай още“. И това е. Вероятно зависи по някакъв начин и от волята на човек да се оправи.

Водещ: Вие сте били част от научните среди, но се отказвате в името на мечтата. Какво ще посъветвате младите, които се колебаят?

Дончо Папазов: Не е точно така. Аз не се отказвам в името на мечтата. Човек има някакво развитие. Стига донякъде. След това се хваща за друго, с друга професия, както аз се хванах с журналистиката.  Работих 20 и повече години в Националната телевизия. Започнах от отговорен редактор, заместник-главен, главен редактор, главен продуцент. Човек трябва да намира различни неща в живота си.

Водещ: Вие казахте, че всеки човек трябва да има кауза. Сигурно и всеки народ трябва да има. Българите имат ли кауза, която да ги мобилизира и на която да се посветим?

Дончо Папазов: Каузата на всеки човек зависи от него, а каузата на един народ зависи от тези, които го водят – да могат да я дават каузата, да я защитават, да му дават насоките, да го просвещават и това зависи от това как един народ избира хората, които го водят. Не може да избереш един добър, но следващия път да бъде лош и той да провали каузата на другия и този цикъл да се повтаря. От това зависят народите. Не може да има такъв вид опозиция, която отрича всичко на тези, които управляват, и като дойдат на власт сменят политиката, това спира развитието. Според мен и опозиция, и управляващи трябва да са обединени в икономическо, културно развитие и т.н., което и двете страни да защитават, и тогава ще имаме прогрес. А не да вървим напред-назад, напред-назад, както много пъти е ставало.

Водещ: Като депутат от 36-то Народно събрание, как виждате работата на сегашното?

Дончо Папазов: Според мен всяко Народно събрание, по което и време да бъде, може да бъде хвалено и критикувано, защото хората са различни, може да решава по добър или по-малко добър, или в по-лош смисъл, но има неща, които на мен ми се иска винаги да бъде по-добро и това е образованието и културата. Мисля, че и в момента се отделят малко средства за култура, за образование. Но общо взето България се развива.

Водещ: Нека да завършим така оптимистично – България се развива и има своя кауза.

Дончо Папазов: За успеха е хубаво и една радиостанция да има своя кауза.

Елеонора ЧОЛАКОВА