Дора Чаушева, директор на Национален музей „Васил Левски”: През Годината на Левски музеят реализира доста и различни прояви, в които се опита да ангажира най-вече младежката публика

Музей Левски Карлово

 Дора Чаушева, директор на Национален музей „Васил Левски”, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив за проявите през Годината на Левски.

Фокус: Г-жо Чаушева, 2017 година беше Годината на Левски, по повод 180-годишнината от рождението му. Успяхме ли да направим така, че през тази година наистина да почетем още по-достойно Апостола на свободата?
Дора Чаушева: Да, осъществихме една цяла година с много различни прояви, която наистина беше наситена, в сравнение с предишни години, с много разнообразни събития в страната и извън нея. Все събития, които различни организации посветиха на тази годишнина на рождението на Васил Левски преди 180 години. В план, който е свързан непосредствено с дейността на Националния музей „Васил Левски“, бих могла да кажа, че ако се обърнем назад в годините и сравним, музеят реализира доста и различни прояви, в които се опита да ангажира различни публики и то най-вече младежката публика. Опитахме се чрез различни прояви да ангажираме младежите, учениците, децата така, че те да се изявят, да представят своята идея, своето виждане за Васил Левски, за идеите на Васил Левски в нашето време.  За това мога да спомена няколко прояви, които наистина смятам, че се различават с нещо от това, което сме свикнали традиционно да правим.  Това е една година, в която ние направихме изключително много занимания с най-малките в детските градини и в началните училища в рамките на нашия музеен център, на детската музейна работилница. И децата изключително се радваха, беше им интересно по един по-различен начин, от този в училище, да научат нещо за Васил Левски, да създадат нещо свое – различни картички и изображения на Васил Левски. Опитахме се студентите също да бъдат максимално съпричастни към темата. Успяхме да осъществим няколко научни прояви – конференции, семинари, свързани с темата Васил Левски,  в която те бяха активни участници и слушатели. Една такава конференция заключи нашата година 2017-та. Тя беше съвсем накрая на месец декември с участието на студенти от Пловдивския университет, с техни преподаватели, с преподаватели от Софийския университет и с преподаватели, които в момента работят с чуждестранни студени в различни европейски университети. Това беше чисто студентска изява, в която преподавателите бяха слушатели. Бяха осъществени партньорства и на територията на музея със студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Само 2-3 седмици преди това музеят се опита да направи нещо различно, в което нашите участници бяха средношколци. Това беше един преглед на документални филми за Васил Левски, а музеят стана територия за прожекции, на които зрители бяха средношколци от Карлово, а също и гости от страната. Всички те дойдоха да уважат музея, който отбеляза своята 80-годишнина. Тази година се навършиха и 80 години от създаването на музея, от отварянето на родната къща на Васил Левски като музей през 1937г. По тази причина традиционно също се осъществиха редица прояви. Вече 20 години – в деня на рождението на Васил Левски в Карлово идват младежи, които имат влечения към туризма. Такива, които са преминали пътя с националния поход „По стъпките на Левски”, от Плевен до Карлово. Имаше много състезания, свързани с Лъвски скок. Всичко беше организирано така, че всеки по своему, с това което го влече, да изрази своята почит към Васил Левски, да научи нещо интересно за Васил Левски, идвайки тук в музея в Карлово и идвайки въобще в родния град на Васил Левски. Не са малко изданията, които музеят също реализира в памет на Апостола и 180-годишнината от неговото рождение. Двете детски книжки, които музеят разпространява, добиха своите следващи тиражи и така те отиват до един много широк кръг читатели. Музеят се опитва да привлече отново читатели на изданието „Васил Левски – Апостолът на българската свобода“. И се надяваме, че това няма да остане затворено само в 2017 г., която нарекохме Година на Васил Левски, а напротив – ще бъде нещо като трамплин, като начало на следващи прояви в годините, които идват напред, макар, че те няма да бъдат кръгли годишнини, няма да бъдат юбилейни. Всяка година, според мен трябва да започва и да завършва с различни прояви за Васил Левски и цялата да бъде наситена с различни събития, които ние в музея ще приемаме като домакини. За нас ще изключително голямо удоволствието ученици от различни региони да дойдат тук, в музея и да осъществят своя клетва, или друга своя проява – да направят своят заключителен концерт в края на учебната година, или нещо подобно.
Фокус: По време на научните форуми тази година бяха ли изнесени неизвестни досега факти от живота и дейността на Левски? Знаем, че имаше много доклади от учени, които изследват живота и дейността на Левски?
Дора Чаушева: Имаше интересни доклади в конференцията, която беше през месец юни, организирана от музея и от Института за исторически изследвания и други организатори – да не ги изброяваме отново. Това бяха такива доклади, които наистина представиха по нещо ново. Такова беше изследването на колегата от Института по история Алека Стрезова – с един интересен нов исторически документ, който е от османските архиви. На последната научна конференция „Васил Левски из кривините на литературната иконография“ имаше представени изключително интересни изследвания и то на колеги, които в момента работят – филолози, които работят извън България и са имали възможността да работят с друг източник, който не е от нашите архиви, не е от нашите библиотеки. Такова изследване представи преподавател от Университета в Любляна. Той се спря на едни интересни източници за паметта за Васил Левски след Освобождението, по време на изграждането на паметника на Васил Левски в София до обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Той беше открил интересни публикации в англоезичния печат, които се отнасят до Васил Левски. Беше представена една интересна книга, която е преводна на българин преподавател, който работи в момента в Любляна, който е направил преводи на един словенски автор – Антон Ашкерц, който има стихотворения, посветени на Васил Левски. Това е професор Людмил Димитров, който участва в тази конференция. И така стъпка по стъпка, с всеки научен форум се надяваме, макар с малко нови неща, да се обогатява това, което до момента е изследвано, изучено, популяризирано и е свързано с живота, с идеите на Васил Левски и с това как се съхранява паметта за Апостола в годините напред от неговата гибел до нашето съвремие.
Фокус: Увеличиха ли се музейните експозиции през тази година?
Дора Чаушева: Музейните експозиции по-трудно се увеличават, защото това, което времето и историята малко скъпернически, бихме казали е съхранила, не е много. То в голяма степен в годините е станало публично обществено достояние и са малко новите открития, които могат да бъдат открити от семейни архиви. Иска се да мине доста време, за да бъдат убедени техните собственици, че най-доброто място за съхраняването на една културна ценност са българските музеи и архивохранилища, така, че да се запази и за поколенията напред, които ще идват след нас. Музеят през тази година обогати своите музейни фондове главно със съвременни художествени произведения, които му бяха подарени. Самата личност на Левски, неговата дейност и  голяма част от неговия живот остават неизяснени, което произхожда от естеството на дейността му. Затова няма запазени големи масиви от негови ръкописи, както можем да очакваме от един писател, от един поет. Няма оставени много и негови спомени. Седем пъти Васил Левски е заставал пред фотообектива. Така, че имаме известни и тези снимки. Дай Боже да се появи нещо, което за сега е неизвестно и да стане факт в следващите години. Това е най-голямото желание на музейните работници – да се докоснем до нещо незнайно засега, нещо ново да открием. Това винаги е мечтата на един музеен работник.
Цветана ТОНЧЕВА