Дора Чаушева: За нас е удоволствие, че в родния град на Апостола по традиция от години се организира научна конференция за него

На 22 и 23 юни в Карлово започва Национална научна конференция „Васил Левски и Вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение”. В нея ще вземат участие научни работници, музейни специалисти от страната, академични преподаватели, архивни и библиотечни специалисти. Сред участниците са и утвърдени изследователи на живота и личността на Апостола.
Конференцията е една от най-значимите прояви, включена в националната програма, посветена на 180 години от рождението на Васил Левски.
Интервю на Радио „Фокус” Пловдив с Дора Чаушева, директор на Национален музей” Васил Левски” в Карлово, домакин на форума.   

Фокус: Г-жо Чаушева, предстои един интересен форум – Националната научна конференция „Васил Левски и Вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение”. В Карлово ще се събере научният елит, който се занимава с изследване живота и личността на Апостола. Разкажете ни какво ще може да се чуе на форума, ще бъдат ли представени неизвестни досега факти от живота и делото на Левски?
Дора Чаушева: На 22 и 23 юни Карлово ще бъде домакин на национална конференция, посветена на 180-годишнината от рождението на Васил Левски. Все по-наситени стават проявите, които се случват на различни места в страната. За нас е удоволствие, че в родния град на Апостола по една хубава традиция от години се организира тази научна конференция, посветена на Васил Левски, на неговите сподвижници и идеи, доколкото те се реализират от тези, които са му били съмишленици и съидейници борбата за национално освобождение. Изключително активно ще е участието на музейни специалисти от различни краища на България. Левски в много от музеите е една от основните теми на работа. В някои от музеите, в експозициите им са застъпени материали, непосредствено свързани с Васил Левски, или негови сподвижници от района. Затова с удоволствие очакваме това, което колегите ни от музеите ще изнесат – от Благоевград, от Велико Търново, от Ловеч – знаков град, където е центъра на ВРО и ЦК, който Левски определя да бъде в Ловеч. От там очакваме колегата Теодора Тончева, дългогодишен уредник в музея, да изнесе интересен доклад за Васил Левски и Ловчанския комитет, в аспект на проблемите с конспирацията. От Орханийския, или Ботевградския край също има заявено участие, в лицето на директора Тодорка Коцева и колежката Десислава Иванова. Те ще говорят за целия Орханийския край, за комитетите в Правец, Ведраре. Хасково също е един град, в който личността на Васил Левски означава много и като реална дейност и посещения на Васил Левски и в последствие като научноизследователска дейност на редица музейни специалисти. Един от най-действените другари на Левски там е Петър Берковски, председател на Хасковския революционен комитет. Това именно е темата на колегата Недялко Димов, която ще бъде представена на форума. Велико Търново е другият град, чийто представител е удоволствие да посрещнем, в лицето на д-р Светла Атанасова. Тя ще изнесе интересни факти за Васил Левски и Великотърновския революционен комитет в документалния фонд на Йордан Кулелиев. Стара  Загора също ще има представител. Градът е един от първите центрове на революционен окръг, който Левски определя. Колежката Ваня Ценкова ще изнесе съобщение за непубликувани спомени за Васил Левски на трима старозагорци. Очакваме интересно съобщение и от проф. Вера Бонева, от Университета по библиотекознание и информационни технологии, която ще проследи музейни разкази за Васил Левски, ще отбележи различни експозиции, където темата за Апостола присъства. Почти цялата колегия от нашия музей също ще се включи с презентации, както и директорът на Историческия музей Мария Деянова, която ще представи кои са били съратниците на Левски в Карлово. От Пирдоп в Средногорието, където дейността на Левски е изключително добре изследвана, ще участва д-р Иван Иванов. Имаме една голяма група от 8-9 души от Института за исторически изследвания към БАН, които ще изнесат съобщения в различни аспекти. Например доц. Алека Стрезова е заявила, че ще представи неизвестни османски дипломатически документи за Вътрешния революционен комитет и за Левски, а асистент Даниела Вичкова ще разгледа Киряк Цанков и Васил Левски. Интересни са тези отношения на дейци на ВРО, дейци на емиграцията с Васил Левски. Аз също ще си позволя да представя един карловски деец, това е Теофан Райнов и неговите отношенията с Левски и Любен Каравелов. Ще се върнем и към биографиите на Левски. Тази година се навършват 70 години от първото издание на биографията на Апостола, написана от Иван Унджиев. Доц. Димитър Цанев ще ни върне в годините назад. Професор Пламен Митев от Софийския университет ще очертае историографските проблеми, свързани с темата Левски и комитетското дело от 1871-72 година. Ще има интересни съобщения за автографското наследство за Левски и неговите сподвижници. Д-р Чавдар Ветов, от Института по история си е поставил тази задача. Ще хвърлим поглед и към темата Левски в изобразителното изкуство. Жанет Митева ще има такова участие и още други теми, които се надяваме да бъдат изслушани.
Фокус: Това са много материали. Ще бъдат ли събрани те в сборник?
Дора Чаушева: Да, след научната конференция всички материали и доклади ще бъдат събрани и ще бъде издаден сборник. Това е също в духа на традицията. Всяка конференция, проведена в Карлово по повод значима годишнина на Левски, намира своето отражение в издаден сборник. Той остава за поколенията, за да четат и след нас.
Фокус: В програмата ви за първия ден се вижда, че ще бъде представено и първото дигитално издание на тефтерчето на Левски. Това ли са първите стъпки към осъвременяване на наследството, свързано с живота и делото на Левски?
Дора Чаушева: Непрекъснато се правят осъвременявания. Особено със скоростното развитие на технологиите, това става все по-необходимо. През 2000-та година Националната библиотека, заедно с Общобългарския комитет и фондация „Левски“ направиха едно изключително качествено издание на цялото документално наследство, което е известно до този момент и във факсимилен и в разчетен вариант, което на практика се явява едно добро средство за съхраняване  на документите във вида, в който са заснети. Сега специалистите от Националната библиотека правят едно дигитално издание на тефтерчето на Левски. То, от една страна ще представи качествено всяка страница от тефтерчето, а от друга ще се доближи до младото поколение, което е в час с най-новите достижения на технологиите. Младите сега трудно ще седнат да четат томовете с документално наследство, но в интернет с удоволствие ще разгръщат страниците на това тефтерче.
Фокус: Видях също, че сте планували посещение на училището, в което за първи път Левски е бил учител – това в село Войнягово.
Дора Чаушева: Да, това е един много интересен обект и единственото училище у нас, в което Левски е бил учител. Това училище представя онази атмосфера, в която Левски е учил войняговските деца от 1864 година, когато на Гергьовден той бива главен като учител до 1866 година, когато заминава в Северна Добруджа, в Еникьой, където също е бил учител. Те сега са извън територията на България, но наши сънародници правят успешни опити там да съхранят паметта му. Ще бъде удоволствие да  посетим Войнягово и да усетим атмосферата, която пази спомена за Левски. Разказва се, че от деня, в който вестта за смъртта на Апостола стига до селото войняговските жени носят черните забрадки до ден днешен като знак на почит и памет към него и делото му.
Цветана ТОНЧЕВА