Дора Чаушева, НМ „Васил Левски“ – Карлово: Значимостта на Левски е била известна на турската власт още преди Арабаконашкия обир

Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“ – Карлово, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: В навечерието на  годишнината от  обесването на Васил Левски в Министерството на културата бяха представени нови документи за издирването и следствието срещу Левски и участниците в Арабаконашкия обир. Свидетелствата са събрани в книга, която представи директорът на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово – Дора Чаушева. Г-жо Чаущева, как стигнахте до тези нови документи, какъв е техният брой, в каква степен те ще преобърнат познатата до сега история?

Дора Чаушева: Тези документи бяха открити преди година и половина, в края на 2018 г., от нашия колега  уредник Виктор Комбов в Османския архив в Истанбул. От тогава те се превеждат и едва сега успяхме да ги издадем в самостоятелно издание. Искам да направя уговорката, че те вече бяха издадени в началото на тази година в поредицата „Известия на държавните архиви“, книжка 115 – 116. По този начин те влязоха в научно обръщение, а за да бъдат по-широко популяризирани направихме веднага след това и настоящето издание – „Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир“.

Водещ: Какво ново ни казват тези документи, г-жо Чаушева?

Дора Чаушева: Документите, които в момента са издадени и които бяха преведени вече са 11 на брой текстове на османотурски. Те са в една архивна единица заедно с още 5 документа, които обаче са на български език. Тези документи – българските, показват с какви документи от революционната организация са разполагали османските власти. Това е Устав на Българския революционен централен комитет, квитанции за събиране на средства от частния революционен комитет конкретно в Тетевен, също окръжно писмо от Централния революционен комитет от 14 юни 1872 г. Интересно е, че тези документи се съдържат и в превод на османотурски. Това показва, че властта много акуратно е разследвала съдържанието на тези революционни документи на български език, за това те се намират в архива и на турски. Документите, които бяха разчетени от доц. Стефан Андреев и преведени от проф. Иван Добрев, не преобръщат някаква история, те допълват в значителна степен това, което до момента историците знаят за съдебно-следствените действия срещу задържаните участници в обира при Арабаконашкия проход, а след това и постепенно залавяните дейци на комитетите от района на Тетевен, Етрополе, Ботевград, съседни селища, в последствие от Ловеч, накрая и самият Васил Левски. Сред архивните материали намираме и най-ранния документ, до сега имахме информация, но малко по-късна, в най-ранния документ се съобщава за намирането на снимка на Васил Левски, която турските власти използват за неговото издирване. Тя е размножена и разпратена по граничните пунктове по река Дунав и на юг в Одринският вилает и към Пловдив, за да бъде също дирен Васил Левски и там. За тази снимка ни съобщава малко по-късно Найден Геров от Пловдив, но това е по-ранен документ, в който се съдържа и една още по-интересна информация. Става въпрос, че  че полицията разполага вече с двете последни писма, които Любен Каравелов е изпратил до Васил Левски в края на месец октомври, 30 октомври -1, 2 ноември, с които го призовава да вдигне въстание в българско, след като е направено това разкритие и след като революционната организация по нататък е под риск от още по-широко разкриване. В писмото става ясно, че турската полиция се е добрала до тези две писма още преди самият Васил Левски, вероятно да ги получи в Пловдив. Тези две писма са сериозни мотиви за съдебния процес срещу Васил Левски, защото от тях се вижда, че той е призован да вдига въстание в българско. Сред документите е самата фотография на Васил Левски, тя също показва категорично точно по коя снимка е издирван Апостола. Интересен е текстът на гърба на снимката, който представлява описание на физическите белези на Васил Левски, които придружават визуалния образ и те също спомагат за издирването на Васил Левски. Текстът е много сходен с този, който един от сподвижниците на Васил Левски – даскал Иван Фурнаджиев, дава и пред самата следствена комисия. Неговото описанието и това на гърба на снимката са почти идентични. Как са стигнали османските полицейски служби до тези снимки не се знае, но можем да предполагаме, че в Букурещ, както и самият Любен Каравелов съобщава в едно предходно писмо до Васил Левски, са пристигнали турски агенти от българско, които след Букурещ пък заминават за Браила и за Галац. Много е вероятно тези агенти да са се добрали до фотографското ателие в Букурещ, където самият Васил Левски се е фотографирал, от което в последствие е изваден и неговият образ. Изключително интересно е и това, че намираме информация за комисията, която окръжният управител в София – Мазхар Паша създава на окръжно ниво още преди да бъде изпратена онази специална комисия от Истанбул. Тази комисия разпитва на 31 октомври през нощта веднага, след като са доведени от Орхание и от Тетевен, заловените обирачи на хазната, членове на комитетите, и излиза с едно становище. Това становище, този протокол е подпечатан с печатите на всички участници в тази комисия. Освен османските съдебни административни служители, той е подпечатан и с печатите на 3-ма българи и на един евреин. Изключително интересен е документът, който за първи път ни показва какво точно са иззели от обирачите като оръжия, като лични вещи. Интересно е това, което от Димитър Общи е иззето от тетевенските богати българи – Хаджи Станьо Врабевски и другите дейци. Интересни са и тези две квитанции на Тетевенския комитет за събирани средства, които са подпечатани и за първи път виждаме печата на Тетевенския революционен комитет.

Водещ: Правилно ли ви разбирам, г-жо Чаушева, че тези документи – да, добавят детайли към образа на Левски, не го променят, но показват колко значима фигура е бил той за османската полиция?

Дора Чаушева: Това е безспорно. До сега смятахме, повечето уважавани колеги историци публикувахме, че едва по време на процеса турските власти разбират за величината на Васил Левски в структурата на цялата тази комитетска организация и че именно той е ръководителят. Сега, обаче, трябва да отместим доста по-назад във времето този факт. Това е било известно на османската власт, защото по един от документите, който тепърва ще се превежда, за сега е само в работен вариант, още преди обира в Арабаконак те имат една сериозна агентурна мрежа, благодарение на която русенският валия Ахмед Хамди паша е събрал достатъчно информация, която изпраща към Великото везирство в Истанбул, за изгражданата комитетска мрежа, за пристигането на Васил Левски от Влашко, и изграждането специално на Ловешкия комитет като център на организацията. Изброени са много от ловешките дейци поименно, които участват в комитетското дело, изброени са комитетски дейци от други градове – от Тетевен, Троян, Габрово. Разбира се също, че тази комитетска мрежа вече функционира и я свързват с някои от актовете на така наречения революционен терор – акциите за осигуряване на финансови средства. Да дадат пари за организацията или от опасност от предателство са убити чорбаджията Васил Козлев в Лясковец, убит е Дякон Паисий в Орхание, споменава се за опити за покушения и на хора, за които до сега нямаме информация. Споменава се за слугата на Денчо Халача в Ловеч и всичко това явно се случва още преди да бъде осъществен Арабаконашкия обир. Затова тези документи допълват и променят в значителна степен, специално в тази посока, това което знаехме към момента и предполагахме, а именно, че Васил Левски става явен за турската власт една след Арабаконашкия обир и след осъществените разпити и информацията, която отделни дейци дават за него в самия процес на разпитите. Сега виждаме, че Дунавският валия има широка информация. Той пише, че и каймакана на Ловеч разполага с много подробна информация за създаваните комитети на територията специално на Северна България или на Дунавския вилает. Попадането на писмата на Любен Каравелов в ръцете на турската власт, вероятно преди да ги е получил още самия Васил Левски, също ще постави много сериозен въпрос – как, къде, чрез кого, тези писма вместо първо при Левски попаднаха в полицията. Интересни са няколко документа, които пък показват кои османски служители – полицейски, административни, съдебни са наградени с различни ордени и звания за своите заслуги в цялата тази операция на османската власт срещу комитетската организация – първоначално срещу обирджиите на Арабаконашката хазна, а после и срещу същинските революционни дейци. Кои са хората, които са били високо удостоени за своите услуги.

Водещ: Интересно е да ни се разказвате за всичко, което е свързано по някакъв начин с живота и делото на Левски, но да кажем и къде може да бъде намерена новата книга, в която са събрани всички тези данни и документи?

Дора Чаушева: Тъй като това е издание на Националния музей „Васил Левски“, тя ще се разпространява при нас, в Карлово. Ще предоставим и на библиотеките издания, за да могат читателите на библиотеките да ги използват. Както казах в изданието „Известия на държавните архиви“, книга 115 – 116 с пореден номер, там също се съдържа подробна информация с почти всички документи на османотурски език преведени на български. Така че, чрез това издание биха могли да се използват същите документи. Работим в момента и за реализирането на идеята да бъде преиздаден целият корпус документи за съдебния процес срещу Васил Левски, който беше издаван през 2007 г. под редакцията на проф. Дойно Дойнов и доц. Огняна Мъждракова. Той включва голям масив османотурски документи с протоколите от разпитите, с наличните известни присъди, а също домашни извори и чуждестранни документи. Идеята е този сборник да бъде обогатен, като бъдат включени в него и всички нови документи  и да бъде преиздаден, тъй като отдавна е изчерпан и се надявам в следващите месеци той да стане факт. Чрез него новите документи също да могат да се използват.

Водещ: Какво най-много впечатлява посетителите в Националния музей „Васил Левски“?

Дора Чаушева: Най-много ги впечатляват косите на Васил Левски – това всъщност е единствената частица, която е останала от него съхранена във времето. Децата в същото време са впечатлени от тези прекрасни художествени произведения, които много български творци са посветили на Васил Левски и представят един от най-важните моменти от неговия живот. Впечатляват се и от изключително скромния роден дом на Васил Левски, който не блести като другите богати възрожденски къщи,  само три стаи на един етаж. Хората виждат къде е преминало детството, юношеството на Васил Левски – от къде той е тръгнал, за да стане нашия национален герой – Апостола на свободата. В музея са представени   изключително интересни снимки на Васил Левски, на неговото семейство – майка, сестра, племенници, както и документи, които са свързани с революционната организация, устава на БРЦК, тефтерчето на Левски. Това е копие, разбира се, защото оригиналът е в Националната библиотека. В музея може да се види знамето на Карловския комитет, което също е уникално. За него знаем, че самият Васил Левски е поръчал да бъде изработено. Той е казал как да изглежда, дори е нарисувал какво да бъде извезано на това знаме – един също изключително интересен експонат в експозиционната зала на нашия музей. И от тук, от родния дом обикновено хората тръгват и към другите места в Карлово, които са запазили спомена, стъпките на Васил Левски  към къщата на Райно Попович, църквата „Св. Богородица“, където е пял Левски, към прекрасния паметник на Васил Левски, който е изграден през 1907 г., към гроба на майката Гина Кунчева в непосредствена близост и до паметника на Васил Левски. Надявам се, че и в тези дни, които предстоят, в които Карлово ще има много гости всички тези места, не само родният дом на Васил Левски да бъдат паметни места за всеки, който дойде в Карлово, за да се поклони пред подвига на нашия Апостол на свободата. А музеят ще бъде отворен всеки ден и ще очакваме и малки и големи –всеки, който е решил да прекрачи прага на родния дом на Апостола.

Водещ: Всичко свързано с живота на Левски е свято за всеки българин, убедени сме в това. Това е фигурата, която ни обединява и която ни дава и сила, и кураж.  Беше ни интересен този разказ, добавихме още щрихи.

Дора Чаушева: Надявам се, да се добавят все нови и нови щрихи към образа на Васил Левски и не само към неговия образ, а към цялата революционна организация, която е успял да съгради и да се изясняват все повече неизвестните моменти или, ако някъде се налага да се коригира становище, на базата на нови документи това открито и откровено да бъде правено от нашите съвременни изследователи.

Росица АНГЕЛОВА