Доцент д-р Ангел Джонев: Все още няма място на памет на което жертвите от погрома в Босилеградско от 1917 година могат да бъдат почитани

Историкът към Регионален исторически музей – Кюстендил доцент д-р Ангел Джонев, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Джонев, във фоайето на Общински драматичен театър – Кюстендил представяте  фотодокументалната изложба „Погромът в Босилеградско 15 – 16 май 1917 година”, какво представлява тази изложба, какво ще могат да видят гостите?

Ангел Джонев: Македонският научен институт и информационната му група в Кюстендил, Културно – информационният център в Босилеград, със стратегическото участие и домакинство на общински драматичен театър в Кюстендил, ще открият изложбата „Погромът в Босилеградско 15 – 16 май 1917 година”. Събитията се случват на 15 и 16 май 1917 година, от тях са минали повече от век, когато във довоенните предели на Царство България, в Босилеградския български край прониква една чета в състав 200 -250 души, предвождана от войводата Коста Печанац и следствие на движението им в тези два дни в района остават димящи къщи, унищожено е имуществото на 317 домакинства, с живота си се прощават над 35 души, щетите са в размер от 2,5 милиона тогавашни лева. Изложбата проследява тези действия и тези събития с визуален материал, значителна част от снимките са запазени от това време, защото местният учител Йордан Захариев посетне член – кореспондент на Българската академия на науките, успява да заснеме какво се случва в Босилеград, изгорелите къщи и да пресъздаде с фотографските плаки, оцелели от това време отношението на населението към случващото се. В документалната изложба има и свидетелства от архивите в София, военния архив във Велико Търново, държавният архив в Кюстендил. Фокус: Какво искате да покажете с тази изложба?

Ангел Джонев: Опитът на изложбата е да покаже обективно случилото се преди един век, доста позабравено, а пък в изложбата могат да бъдат видени и снимки от самия терен, от местата, където е преминала четата и е оставила своя белег, а именно надгробия на жертвите на този погром. В Долна Любата, в Горна Любата, в Босилеград, в Горна Лисина са запазени все още надгробия на тези жертви. Именно на тези гробове през последните години представители на българското малцинство в Босилеград , на Културно – информационния център в Босилеград, на Демократичния съюз на българите, на сдружението „Глас”, посещават и отдават почит на загиналите, като главен акцент е надгробието на учителя Стойо Яначков Попов, заклан в Долна Любата от преминаващите мародери от четата на Коста Печанац.

Фокус: Тогава имало ли е и какъв е бил отзвукът от всичко това, което се е случило в тези два дни?

Ангел Джонев: Отзвукът, който показват документите и снимките, определено е бил факт. Още повече събитията се случват само на 40 километра от Главната квартира на действащата армия по това време, която се намира в Кюстендил. Явно и мероприятието е провокирано именно с такава цел. В близост до Кюстендил, в близост до столицата София. Народното събрание на Царство България взема отношения по събитието и след няколко месеца обезщетява населението с една безвъзмездна помощ, която е прецедент в това време в практиката на парламента, на държавата. На хората са отпуснати средства в рамките на 1 милион лева за посрещане на техните най – важни нужди. Опитът, от миналите десетилетия, този проблем да бъде позатулен, явно не успява, още повече като отворена рана в двустранните българо – сръбски отношения стои мястото на памет, където тези жертви да бъдат почитани. Споменатите организации подготвиха не една, а две мемориални паметни плочи, които бяха представени пред местните власти с цел експонирането им в центъра на Босилеград. Вместо някакъв позитивен отговор, и двете плочи по различни предлози и причини, бяха арестувани, престояха в ареста в Сурдулица и Владичин хан. След намесата на българския президент, сръбският президент освободи тези плочи от ареста и бяха върнати в Босилеград, но в момента са в домашен арест в сградата на Културно – информационния център, а не са разположени на местата, където се случват събитията от 1917 година. Ето един проблем, който стои висящ в двустранните отношения по почитането на паметта на едни цивилни български жертви с нищо непровокирали събитията от периода на Първата световна война, но станали жертва именно на този кървав конфликт, един от най – кървавите в историята на човечеството.

Венцеслав ИЛЧЕВ