Доцент д-р Екатерина Керемидарска, РИМ – Кюстендил: В делник и празник, в радост и скръб, хлябът е живот, дар, молба, жертва-магия

Радио "Фокус" Кюстендил

Доцент д-р Екатерина Керемидарска, експерт към Регионален исторически музей – Кюстендил, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил по повод организираната публична лекция „Никой не е по-голям от хляба”

 

 

 

Фокус: Госпожо Керемидарска, в Регионален исторически музей – Кюстендил представяте публична лекция на тема „Никой не е по-голям от хляба”, какво искате да кажете с това?

Екатерина Керемидарска: Ще започна от това, че това е публична лекция по повод Международния ден на музеите – 18 май. „Никой не е по-голям от хляба”. Това гласи българска поговорка. В делник и празник, в радост и скръб, хлябът е живот, дар, молба, жертва-магия. Хлябът съпровожда жизнения път на човека, от раждането до неговата смърт.

Фокус: Защо е толкова голям хлябът?

Екатерина Керемидарска: Това е изповедта на хляба. Голям е, защото като го хвърлят в земята шест месеца лежи зарит и мълчи, след това го жънат и вършат, а когато пуснат диканята да го режи и ситни – пак трае. Носят го на воденица и го мелят между камъните, месят го, с вода го бъркат, на огън го пекат и пак трае. Хлябът е една търкулната пита на човешкия живот, защото при есенното засяване сеячът смирено застава прав в нивата и вдига високо към небето погачата, приготвена от ранобудната му невяста. Тогава тай казва: „Благословен да си ти Боже наш, цар на вселената, който правиш да израсте хляб”. Тогава той ритуално смъква ръцете си надолу и търкулва питата в първата бразда, за да се роди отново. Тогава орачът е пременен в празнични дрехи, а воловете и ралото му са окичени с цветя. Преди да отиде на нивата, той минава през черквата където свещеник благославя житото.

Фокус: Казвате, че пътят за създаването на хляба е и пътят на самия живот, защо?

Екатерина Керемидарска: Да, така е. Този път се състои от раждане, смърт и възкресение. Тук ще кажа, че първите сведения за приготвяне на хляб идват от късната Неолитна епоха. Тогава хлябът се е приготвял от едно смлян зърнест лимец, който се смята автохтонно растение на Балканите и житото на траките. В по-късен период се използват различни житни култури, сред които пшеница и ръж. По време на Неолита и Бронзовата епоха зърното е обработвано с помощта на каменен хромел, а в късната желязна епоха за смилане на зърното е използван и въртящ хромел. През 18 в. и 19 век смилането на житото е ставало във воденица – караджейка.

Фокус: Какво е характерно като традиция за приготвянето на хляба?

Екатерина Керемидарска: Приготвянето на хляба започва с пресяването на брашното. Това е магически ритуал. В много народни песни се пее, че хлябът се сити през девет сита – през най – едрото до най-ситното, за да може накрая да остане само финото брашно, което се замесва не с каквато и да е вода, а с мълчана вода. Тя трябва да бъде донесена от майчино и бащино момиче, без да има живи родители. В нея трябва да е топено лековито биле или китка здравец. Тази вода е специална, а в нея има и друга магическа сила. Когато този хляб се замеси, той не се меси в какъвто и да е съд, а в дървена нощва. В зависимост от повода за който се приготвя месенето се прави от млада или от възрастна жена. Тя винаги трябва да бъде обредно чиста – да са измити ръцете, да е с празнично облекло, да бъде с китка на кърпата, защото не може всеки да замесва, а само чист човек – такъв, че да може да му се довериш. Самият хляб бива без квас или квасен. Първият се приготвя от брашно със сол и вода, пече се върху жарава или в подница, яде се топъл, не се яде с нож, а се начупва на парчета. Хлябът с квас изисква повече умения и време. Той позволява да бъде богато украсен, меси се веднъж седмично и може да се реже с нос.

Фокус: Споменахте, че хлябът с квас може да бъде пластично украсяван, как става това?

Екатерина Керемидарска: Със своята вещина стопанката на дома приготвя тестото за хляба и моделира специфичната за всеки обреден хляб пластична украса. Жената знае символите, знаците и елементите които да постави. С тях стопанката на дома изразява своите надежди и вярвания за здраве, късмет и берекет. Всеки символ върху хляба е една молитва, изразена чрез шарки и прераснала в изкуство. Мога да кажа, че кръгът върху хляба символизира небето. Заграждащият обръч в края на питата е граница, ограда която пази изобразения чрез хляба живот. При хляба за погребение или за помен до една година от смъртта, обръчът не е затворен. Птиците, които са най-често гълъби, имат запазено място върху хляба за сватби. Те са символ на сговор и на плодовитост. Цветята означават радостна вест, пожелание за щастие и плодородие. Стрелата е символ на земята, стопанинът, къщата лозето. Кръстът пък е магически благослов за плодородие, пълнота и берекет, а животните са пожелание за пълно стадо. Има и коледни хлябове, които също имат своите символи и се обозначават в три групи.

Фокус: Какво ви провокира да подготвите и представите тази лекция?

Екатерина Керемидарска: Хлябът провокира, защото той е не само радост, но и черна мъка. Хляб не се изхвърля, изкупление за греха от отхвърления хляб няма. Никой не трябва да си позволява оскверняването му, ако ли не – започват бедите, които трябва да докажат, че никой не е по-голям от хляба.

Венцеслав ИЛЧЕВ