Доц. Анна Кочева: Фридман, говорейки за български езиков империализъм, използва терминологията на  Коминтерна

Доц. Анна Кочева, специалист по българска диалектология и лингвистична география, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Позицията на БАН, че официалният език в Република Северна Македония е писмена регионална норма на българския, се превърна във водеща тема в югозападната ни съседка. Изявлението от научната ни институция бе направено в отговор на Македонската харта на езика, приета от парламента в Скопие  на 3 декември. Лингвистът и славист Виктор Фридман бе потърсен, за да коментира в Скопие, че виждате ли реакцията на БАН се дължала ва езиков империализъм. За отговор потърсихме специалиста по българска диалектология и лингвистична география доц. Анна Кочева с въпроса: защо наричат един езиков факт езиков империализъм?

Анна Кочева:  Аз също преди мъничко успях да погледна това, което Виктор Фридман е споделил, доколкото разбирам, за македонските медии. Виктор Фридман в Македония е известен и в кръговете на Македонската академия на науките и изкуствата като един от най-изявените македонисти „во светот“, както казват те. Който много отдавна е свързан по някакъв начин с каузата, която се опитват да защитават в Македония, сега в Република Северна Македония. Аз бих разделила нещата на две. Най-малко би трябвало да се очаква от Фридман, който по произход е от Молдова, да има такова становище. Защото молдовската ситуация е равна на македонската и той прекрасно знае по какъв начин в Молдова е съчинен молдовският език, от който впоследствие обаче самите молдовци се отказаха и сега вече приемат, че това е румънски. От друга страна обаче, Фридман, говорейки за езиков империализъм, български в случая, поставяме го в кавички, разбира се, използва терминология буквално на Коминтерна.  Точно както впрочем е създаден македонският език. Защото т.нар. македонски език, или писмена регионална норма на българския език, е в Македония от 1944 г. и тя всъщност се създава с по-ранно решение именно на Коминтерна. Така че ако се говори за езиков империализъм, просто Фридман е объркал адресите.

Водещ: Въпросът, който поставят в югозападната ни съседка, е: има ли македонски език. Техният отговор е категоричен, такъв език има и се връщат назад в историята. На какви научни факти се позовават?

Анна Кочева: Точно това правят. Аз обаче бих искала наистина като лингвист да поясня нещо в началото на отговора на този ваш въпрос. Езикът като език е съвкупност от всичко: от история на езика, от диалекти и от книжовен език. Цялата 12-вековна история на македонския е само българска. Субект Македония като държава до 1944 г. въобще няма. В този смисъл може би терминът обща история не е най-точният. Защото няма два субекта. България е политически и държавен субект, докато Македония е география до този момент. Самостоятелна република тя става през 1944 г. Тогава се обособява с югославско, с Титово решение. А пък що се отнася до  диалектите, които ние анализираме, интерпретираме, събираме материал от тях, тъй като езикови и държавни граници не съвпадат – и това е принцип във всички лингивстики. Да, ние наистина искаме тези диалекти да се третират като български, независимо от това къде са те. И това го правим в диалектен атлас, обобщаващо, и в последващите карти, поправени въз основа на езикови, а не на политически факти. Това искам да подчертая. Другото, което откриваме в тази Харта на МАНУ е свързано с дълга история на т.нар. македонски език, която те извеждат вече от индоевропейски. Тоест езикът им едновременно е най-старият според  тях индоевропейски…

Водещ: Да, те тръгват някъде от Клеопатра насам, извинете за прекъсването.

Анна Кочева: … и същевременно един от най-новите, от 1944 г. Но това най-вероятно, това е известна новост в тяхната езикова концепция за произхода на т.нар. език. Затова, защото по силата на Преспанското споразумение някак си вече не могат да се облегнат върху античните корени, което ставаше доскоро. И тъй като очевидно древността им липсва, те се обръщат във времето преди Христа. Разбира се, всичко това е много несериозно като аргументи да се интерпретира. Но ако логичният елемент държава е главният фактор в техните разсъждения, естественият въпрос, който може да се зададе на скопските филолози, е: в коя държава са работили учениците на Кирил и Методий. Става дума за Наум, за Климент, за Горазд, за Ангеларий през 9-и век? Не е ли това българската държава тогава?  И оттук съвсем логично следва, че те са работили в българската държава и за България. Следователно и след като няма нито един документ, в който се говори за македонски цар, за македонска държава, за македонски славяни. Докато за българи и за български славяни говорят всички гръцки свидетелства от Средновековието и се употребяват термините „българи“, „България“, и най-вече терминът „български език“ за Борисовата държава, третият дял на която след Мизия и Тракия е именно Македония, тогава къде остават тези техни аргументи? Тоест няма нито един случай в историята на езика, когато се говори за македонски език. И за него вече се заговаря в края на 19-и век и началото 20-и, когато се лансира сръбската теза за отделен македонски език. Така че наистина не би трябвало и нямаме някакви претенции към етикетирането на нормата в Македония днес. Те могат да я наричат както решат, както пожелаят, такива претенции ние нямаме. Ние имам научни претенции към историческата истина и към научните факти. Те да бъдат интерпретирани такива, каквито са. Граматиката ни е абсолютно еднаква, затова авторът на тяхната граматика Блаже Коневски буквално преписва „Българската граматика“ на Андрейчин, заедно с примерите при това. И в определени случаи толкова бързо да предекодифицира, тоест частично да преправи, не му е стигало времето, та  е прибягвал точно до тия радикални решения директно да взима примерите от „Основна българска граматика“ на Любомир Андрейчин. И с такива факти изобилства цялата нова история на „македонскиот язик“. Пак ще повторя. Нямаме претенции към начина, по който в Македония сега етикетират своята норма. Имаме претенции към истината, към историята, към езиковите факти. И може би още нещо би трябвало да споделя с вас, което е свързано с тази Харта за „македонскиот язик“. В нея като аргумент се издигат имената на възрожденците Миладиновци, Шапкарев, Цепенков, Пърличев, Жензифов. Аз си мисля, че всъщност в Македония нямат спор с България, а имат спор тъкмо с тези възрожденци, чиито имена сега изредих. Защото те всичките се самоопределят като българи. Така че в това е голямата драма. Спорът не е наистина с нас, спорът е с тях. И накрая да кажа още нещо. Когато в Македония съвременните филолози разглеждат и диалектите на „македонскиот язик“, те винаги хвърлят по едно око и по една ръка към българските говори в Пиринския край, в Гоцеделчевско. И аз се опасявам, че след тези езикови претенции, които са напълно несъстоятелни, независимо че те ги предявяват, биха могли да се появят, не дай Боже, и други.

Водещ: И териториални претенции имате предвид?

Анна Кочева: Ами, надяваме се, че не, защото и в Договора за добросъсдство този въпрос би следвало да е изчистен, след като фигурира като казус, който е разрешен, и в рамковата позиция след това нашето Народно събрание от октомври изрично се взима отношение по този въпрос. И отново има апел към необходимостта от опазване на това, за което са се разбрали. Да няма такива претенции. Но ето с тия лингвистични факти, които продължават при тях да съществуват, да ги притесняват, може би, не вярвам това да стане, но все пак не е изключено да се появят и претенции от друг характер.

Водещ:  Като говорим за претенции, прокрадна се теза в Македония, че видите ли, македонският език е датирал от Кирило-Методиевото македонско някакво писмо. Това вас като езиковед лично ще ви смае. За мен като журналист звучи налудничаво, извинява се за израза, но е така. Въпросът е: докъде може да отиде лудостта в интерпретациите на научните факти?

Анна Кочева: Да, това всъщност не ме смайва чак толкова много, защото ние много отдавна сме се конфронтирали с тези твърдения, че както се казва и в хартата на МАНУ: „развоют на писмениют македонски язик се връзова за най-малко две автотомни писма – глаголицата и кирилицата“. Аз тука ви цитирам директно, защото бих искала да бъда абсолютно стриктна по отношение на формулировките, които те дават. Ние в становището сме припомнили, че българският характер на Кирило-Методиевия език е доказан още през 19-и век по научен път, още когато се заражда славянското езикознание. И няма нито един чуждестранен учен, който да използва термин „старомакедонски“ вместо старобългарски. Аз и Фридман не знам, дали използва такъв термин.

Водещ: Няма, той говори за македонски, не говори за старомакедонски.

Анна Кочева: Да, точно така. Но тази връзка на най-стария книжовен език с българската езикова област се открива въз основа на многобройни фонетични, лексикални черти. Те между другото в този документ на МАНУ цитират словенския учен Ватросав Облак, който употребява в трудовете си термините „старославянски“ и „старобългарски“ като абсолютно синоними и подчертава, защото той прави проучвания в Солунско, и подчерта, че неговите информатори са българи от Солунско. Така че всички изтъкнати, ерудирани палеослависти, българисти във всичките си трудове подчертават изключителната важност на старобългарския език, включително и за реконструкцията на праславянския, дават директни примери от цялото българско езиково землище, в което, ще повторя пак, се включват Мизия, Тракия и Македония. Така че това е непредубеденото схващане за българския характер на Кирило-Методиевия език. Тия попълзновения към автохтонните македонски глаголица и кирилица са най-меко казано несериозни.

Водещ: Любопитното е, че те са си превели хартата вече и на английски. Какво целят с разпространяването на фалшиви информации?

Анна Кочева: Те най-вероятно се опитват да привлекат съмишленици навсякъде по света. Впрочем то е в унисон до голяма степен с разрастването на македонистиката като чуждестранни лекторати също така навсякъде по света. Аз с огромно съжаление трябва  да кажа, че до голяма степен българската държава е в дълг към развитието на българистиката и към преподаването на български език в чуждестранните университети. Толкова целенасочена политика, която впрочем е свързана с едни традиции още от времето на Социалистическата република Югославия, трудно може за друго да се види, но те продължават и до ден днешен в областта на разпространението на македонистиката в чужбина. Тук може би наистина ние трябва  да преосмислим своите позиции в чуждите университети, позициите на славистиката и на българистиката. Така че това е част от тая пропаганда на македонистичните тези, с която ние си мислихме, че македонската наука се е разделила и че е преодоляла. Но очевидно това все още не е станало.

Водещ: Този казус, който ни възникна съвсем неочаквано от страна на Македония, идва да подскаже и нещо друго, доц. Кочева, може би ще се съгласите с мен, че езикът за пореден път се превръща и в геостратегически фактор. Или в геостратегически инструмент. Ненапразно от Русия упорито говорят за македонските земи.

Анна Кочева: Да, да, това всъщност също не е новост, защото руското езикознание винаги по един или друг начин е било в партньорство с македонистиката и с тезите в преди това в Социалистическа република Македония, днес в Република Северна Македония. Не са изненадващи за нас като слависти и като българисти всички тези позиции. Те не са еволюирали впрочем кой знае колко много от 1934 г., когато се поражда тази коминтерновска идея за нациите и езиците. Тогава всъщност се правят опити за конструиране дори на мизийска, на добруджанска и каква ли не още нация. Но ние днес по-скоро в духа на съвременната лингвистична терминология говорим за плурицентризма на българския език, който има повече от една норма и който, това са писмено-регионални норми на българския език, който независимо от тези свои много норми няма никакви други освен научни, лингвистични и исторически, разбира се, претенции по отношение на своето минало. Поради специфичната си историческа съдба на Балканите така се е случило, че в повечето от страните има по две, на места и по три езикови форми. Гръцкият се говори в Гърция и в Кипър, турският също в Турция и в Кипър, румънският в Румъния и в Молдова, албанският в Албания и в Косово, че и в Македония. Така че не виждам какъв е проблемът, ако назоваваме нещата с истинските им имена: книжовният български в България и писмено-регионалната форма в Република Македония.

Водещ: Какъв е проблемът в Скопие, та не си етикетират езика със съвременното признание, а се обръщат към корените в историята с цел да ги подменят?

Анна Кочева: Ами, може би това е характерно за всеки народ с нова история, малък народ, който най-вероятно има и своите комплекси. Ние по-трудно бихме могли да разберем това и може би тъкмо поради този факт прощаваме много от изцепките, които се правят в Скопие. Все пак в момента Република Северна Македония граничи с наследници на две големи, сериозни култури от Античността в лицето на едната си съседка Гърция и с третата християнска цивилизация, чийто наследник днес е България. Възможно е и поради тази причина да има някакви сериозни комплекси. Аз не мога да тълкувам какви са мотивите и какви са причините всичко това да се случва днес, в 21-и век. Но мисля, че все пак ако Република Северна Македония получи покана за членство и за преговори по-скоро в  Европейския съюз, постепенно всички тия проблеми ще се уталожат. Защото ще има други перспективи за развитие, които са далеч по-интересни, отколкото това да се взираш в собствения си пъп, казано в духа на исихастите едно време.

Водещ: Въпросът е, какво се опитват да прикрият с езика, избутвайки спора за него напред на принципа „В началото бе Слово“? Какво трябва  да прикрие това слово?

Анна Кочева: О, не бих могла а отговоря от тяхно име. Но сега ситуацията в Македония е по-особена, предстоят им избори. Предполагам, че всички са впрегнати по един или друг начин да обслужат политическа конюнктура. Но тъй като ние сме лингвисти преди всичко, учени езиковеди и имаме съвсем друга парадигма на своите интереси и разсъждения, аз не бих искала да интерпретирам точно тази страна от техните занимания. Това, което виждам като отзвук на „Повелбата на МАНУ“ и особено след като се появи реакцията на БАН, беше, че техните политически мъже вкупом се хвърлиха в защита на македонскиот язик, нещо, което няма нужда да се прави, просто защото това очевидно е спор между двете академии, между учените на две страни. Така както историческите въпроси се интерпретират в историческата комисия. Но очевидно в Македония все пак действат различни закони от тези, които ние сме свикнали тук, в началото на 21-и век, пък и вече не чак толкова в началото, с помощта на научни аргументи и факти да осъществяваме нашите спорове.

Цоня Събчева